Премиерата „Паметта на огъня” върху развалините около Ротондата съживи историята на София. Огненото представление на „Жар театър“, накара над 200 души да гледат като хипнотизирани ярките костюми, бълващият огън дракон и опасно красивите факли, които описваха огнени фигури, за да разкажат легендата за живота в най-старата столица, възникнала в Европа.
„Паметта на огъня” е част от трилогия. Първите два спектакъла – „IGNIS” и „Сердерикон” са сюжетни, а третият – поредица от етюди-метафори. В него София беше представена като пазар, където освен стоки, се обменят култури и идеи. Вторият огнен етюд я показва като крепост и убежище, което гарантира идиличен живот.
А на финала градът се превръща в духовно средище. Битката между добро и зло в танца израсна в огъня не само като на символ на живота и душата, но и като опустошителна сила. Феникси напомняха за преображенията и безсмъртието на града, за новия живот и любовта.
За идеите, създаването и бъдещето на този необичаен театър разговаряме с Пламен Радев.
– Как ви хрумна идеята?
– Огънят е любима енергия. На човек му трябва огън отвътре, за да прави театър. Преди десетина години бушуваше модата на огнени артисти, спинари, които правят шоу с огън. Експериментирахме, за да вкараме тази техника в театрално действие. Да го съчетаем с пантомима. Преди 5 години започнахме с „Огнени мистерии”, навлязохме надълбоко с огъня, докато стигнахме до темата София. Трета година работим по нея.
– Интересувало ли ви е езическото минало – ритуали, нестинарство?
– Към всеки спектакъл тръгваме с период на ровене в миналото, изследване, четене, търсене на източници за вдъхновение. Празнуваме своя празник на 21 май – Денят на Константин и Елена, когато започват нестинарските игри. В духовен смисъл сме близки, но като техника не сме го използвали. Колега от Бургас, потомствен нестинар, се опитва да търси връзка между нестинарството и Огненият театър. Имаме планове за общ спектакъл.
– Подобни театри има ли по света и Европа?
– Има няколко огнени театъра по света, включително и колеги със сходно име – Fired up. Но при тях няма сюжет, няма послание. Артистите които работят на открито са 2 типа: аниматори – залагат на забавлението, искат да се промени атмосферата в града. И комуникатори – искат да предадат послание. Ние сме този тип – разказваме истории. Аз и Елена сме създатели на театъра. Завършили сме театралната академия – режисура за невербален театър. Колегите ни са с различни специалности – драматични артисти, куклени. Имаме артисти от 5 различни държави в този спектакъл – Латвия, Украйна, Франция, Йордания. Те също са с театрално образование, но от различни школи. Вече 8-ма година работим по линия на европейски програми, които дават възможност за пътуване на млади артисти. Въвеждаме ги в нашите спектакли с уъркшопи, обучаваме ги на пантонима, на огнените и карнавални техники. Заедно създаваме сценариите, голяма част от костюмите, маските – творческата ни лаборатория продължава една година.
– С какво ви привлича темата Сердика?
– София е град с изненадващо богата култура и то не само със „Сердика е моят Рим” – прочутата фраза на император Константин. Сцената ни е част от комплекса сгради на неговия Форум – страхотно удоволствие е да се играе там. Известен е и с тракийската култура на сердите, а в праисторията е най-старото поселище сред европейските столици – доайен. Искаме да се усети духа на София – богат и много различен през епохите. Откриваме места като тези руини и да играем така, че те да заживеят нов живот.
– Ритуалното мислене от древността как се докосва до съвременните хора и технологии в града?
– Съвременният град съществува, хубаво е да има иновации. Театърът ни е простичък, не използваме осветление. То е естествено – работим само с огън, с костюми от памук, вълна, естествени материи. Това усещане за естественото, което технологично се развива напред, усещане за корена – сме убедени, че е важно да се поддържа. Опитваме се да създадем мост между миналото и сегашното.
– Как ви приема чуждата публика?
– Пътували сме доста. Навсякъде ни посрещат с интерес. Театърът, който правим е атрактивен. Хората за един час се потапят в една друга атмосфера, в приказка. Миналата година бяхме във Франция – голям международен форум на експерти в сферата на културата и театрали. Получихме добра обратна връзка, суперлативи. Това не са хора, дошли с билети и костюми – те минават наоколо. Театърът на открито събира публика, която може би рядко влиза на театрите. И реагират естествено. Жънем овации.
– Как виждате бъдещето си?
– Търсим нови хоризонти. Догодина ще съберем и трите части – и ще ги заснемем на филм. Имаме и нова тема – българската литература и драматургия в огън. Търсим малко познати пиеси и литературни произведения, подходящи за наша интерпретация. Преди 3 години правихме „Огненият змей” по сценарий на Гео Милев. Темата – змейова сватба на Петко Тодоров, разработена по по-различен начин от Гео Милев. Писал е сценария за Макс Райнхарт, когато е работил в Германия. Не е поставян в България. Имаме и други идеи с нови изразни средства и нови възможности на огъня.
Работим в сътрудничество с Дома на културата „Средец” в София. Там винаги българската пантомима е намирала убежище. Панчарево сме си харесали като сцена – имаме идея да направим комбинация между огън и вода.
Лъчезар Лозанов
