Виждате в какво състояние е фондът – усилията, които ръководството на филмотеката полага са над 20-годишни. Няколко пъти тук са идвали международни експерти от ЮНЕСКО, от ЕС, от Националния аудиовизуален институт на Франция, които са правили констатации и препоръки. В продължение на 20 г. изводите се повтарят. Констатациите се на Антония Ковачева, директор на българската национална филмотека. Идентична е кореспонденцията на няколко директори на БНФ с МК. Отпускат се някакви средства, но на кампаниен принцип – през 2004 г. бе отпуснат половин милион за прехвърляне на филмите от горяема лента върху негоряема. След като това беше направено, поради липса на хранилище и складове, условията в които да предотвратяват „заразяването” на филмите и разграждането им, чисто новите негоряеми ленти бяха наредени след старите, продължи директорката. Голяма част от инвестицията е обезсмислена, защото тези копия отново са заразени с т. нар. оцетен синдром.
Доц. д-р Мартин Иванов, министър на културата: България е единствената страна в ЕС, която нехае за визуалното си наследство
Във ваше лице виждам най-сигурните съюзници на българската култура, традиции и история. Положението, което заварих в Националната филмотека е такова от няколко десетилетия и е крайно време обществото да окаже натиск върху администрацията, върху МК, за да се променят нещата. Не съм специалист – за мене е важно, че състоянието, което видяхме във филмовото хранилище е недопустимо. Не само заради това, че след 4-5 месеца ще отбележим 100-годишнината на българското кино, а защото сме единствената страна в ЕС, която не се е погрижила за визуалното си наследство. По подобен начин се отнасяме и към документалното си и книжно наследство, може би е крайно време държавата да помисли за общо хранилище или поне да отпусне необходимите средства за етапно решаване на проблемите.
Много си говорим за задкулисието в обществото, тук виждате задкулисието на българската култура – то е също толкова нелицеприятно и грозно, поради което, за съжаление сме го крили 20 години, вместо да се опитаме да намерим решение.
За да се запази една филмова лента в продължение на столетия, според изследванията на Института по дълготрайност на изображението (Image Permanence Institute) в САЩ, са необходими само три неща – вентилирано помещение, постоянна температура максимум до 12 градуса и постоянна влажност на въздуха до 30%. Ако пък се свали температурата до 3 градуса, чисто нов негатив на един филм би издържал повече от 1000 години. Такива са прогнозите на споменатия институт, свидетелства Ковачева.
Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ) задължава своите членове, сред които и БНФ, да съхраняват филмите в оригинал или във формат, максимално близък до оригинала. Такова е изискването и на Закона за националния архивен фонд и Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения на Република България.
С какъв бюджет обаче се изпълнява законовият императив?
Бюджетът на БНФ за 2014 г. е 347 хил. лв. – включващи работните заплати на персонала, издръжката на четирите хранилища и кино отдела. Липсва перо съхранение, сгради, рекламна дейност, обмен на филми и квалификация на персонал. Работещите тук 34-ма души са в пенсионна и пред пенсионна възраст – редки специалисти, каквито вече няма сред младото поколение – можещи да работят със и разбиращи от филмова лента. Голяма част от българските филми, които се намират в чужбина са там, благодарение на обмена през 70-те години на миналия век, реализиран от Тодор Андрейков с филмотеки в Южна Америка и в цяла Европа. Ние също имаме някои от техните най-хубави филми, посочи пред представители на медиите Ковачева.
Като стана дума за пари, ето с какви бюждети разполагат някои национални филмови архива през 2013 г. Това са официални данни на ФИАФ:
Синематик Франсез – 33 256 000 евро
Синематика Тулуза – 2 537 143 евро
Финландия – 6 835 000 евро
Естония – 6 000 000 евро
Полша – 5 129 760 евро
Германия – 5 000 000 евро
Португалия – 3 163 521 евро
Румъния – 1 075 000 евро
Исландия – 334 043 евро
България – 198 124 евро
На „Кумата” – 68, в основната база на Българската национална филмотека, сме по покана на служебния министър на културата доц. д-р Мартин Иванов, който за две години в Държавна агенция „Архиви” успя да организира и задвижи дитигализацията на архивните единици с непознат за България темп.
„Това е първият министър на културата, който сам инициира покана на пресата в хранилището на филмотеката. Не е малко и е важно обществеността да види състоянието на нещата. Важно е да се избегне заблудата, че дигитализацията на тези филми ще ги спаси за поколенията. Дигитализацията означава достъп до филмовото наследство – тя го пази дотолкова, че ако сме дигитализирали един филм, няма да въртим аналоговия оригинал и да го хабим”, обяснява Антония Ковачева, категорична, че България практически не съхранява своето филмово наследство. Дигитализацията е запазване, но не може да се използва за дългосрочно съхранение.
Директорката на БНФ поставя акцент върху миграцията на съдържанието, задължителна в дигиталния формат. За архивистите това е болезнен проблем, защото архивът е длъжен да пази автентичността на оригинала. При миграцията е възможно волно и неволно да се промени съдържанието и ако не притежаваш оригинала, в случая филмовата лента, не би могъл да сравниш каквото и да било копие дали е адекватно на оригинала, дали не е променено – поради грешка или нарочно, което се случва.
Трябва да работим стъпка по стъпка
имаме проект по т. нар. Норвежка програма и силно се надяваме процедурите по оценяване и отпускане на тези проекти да се ускорят, защото неяснотата възпрепятства възможностите ни да кандидатстваме и по други програми, продължава директорката.
Половината от състава на филмотеката е от хора, които охраняват сградите и БНФ няма капацитет да се работи по пет проекта наведнъж. „Затова няма и финансиране, ние сами си пишем проектите.”
В момента искаме поне по 250 000 лв. на годишна база в разстояние на няколко години, за да можем да пригодим поне един от складовете, които ви показахме с климатици, вентилационни системи, с подвижни рафтове, които могат да поемат повече филми, и да затворим една технологична верига за обработка на филми. Ако искаме утре да започнем да дигитализираме филми, което означава, че ще можем да ги показваме, трябва минем през технологичен цикъл, необходим за почистване на филмите и подготвянето им за съхранение.
Едва когато направим това, ще можем да започнем дигитализация – веригата е задължителна и включва почистваща машина, мовиоли за преглед, нови кутии, рафтове, персонал. Това сме заложили и в проекта си по Норвежката програма, защото става дума да дигитализация на културното наследство.
Антония Ковачева: Колекцията ни филмотеката е премествана 19 пъти…
– Колко български филма има в картотеката на БНФ?
– 9500 български филма – игрални, документални, кинопрегледи и над 5500 чужди. Всички родни филми, произведени от началото на българското филмопроизводство и хроники, са при нас. БНФ поема всички активи, по отношение на филмите, от Киноцентъра „Бояна”, „Разпространение на филми” и пр. Има и безвъзвратно унищожени филми, но това се случва на всички архиви по света. Хубавото е, че когато това става, има и филми, които се откриват някъде между кутиите с лента.
-Има ли шанс най-ценните български игрални филми да се съхраняват някъде в чужбина, докато евентуално си стъпим на краката със съвременно собствено хранилище?
–Ако направи нещо такова, означава, че никога няма да построим хранилище. Всички директори на БНФ са се опитвали да осигурят финансиране за разширяване на хранилището и това донякъде е уловка. Затова искам стъпка по стъпка да направим нещо и да завъртим „машината”, защото е много по-лесно да намериш по 250 хил. лв. годишно, отколкото да поискаш 15 млн. лв. Дори утре да започнем строежа на ново хранилище, той ще продължи минимум 5 години, дотогава това ще гние ли?
В рамките на следващите 10 г. тези филми ще стигнат фаза 2, което означава автокаталитична точка, след която разлагането започва да върви с друга скорост. До 10 г. трябва да спасим този филмов архив и не е толкова скъпа процедурата, ако оборудваме тези сгради, строени за оборотните копия на киноразпространението навремето. Конструкцията на зданието позволява, само трябва да се премахнат някои прозорци, да се хидроизолира, да се сложи климатична инсталация. Не е толкова сложно, но винаги, когато през последните 20 г. директорите на БНФ започват да искат такава помощ, отговорът е: „Нали ще ви строим хранилище, чакайте сега.”
-Няма ли възможност този филмов архив да бъде преместен в голяма сграда на МК, която просто трябва да се преоборудва?
-Колекцията на филмотеката е премествана 19 пъти – от село в Свищовско, през село до Монтана, от Белоградчик в Горубляне, от там – в павилион на Киноцентъра, от там – тук. Включително в бомбоубежище са били. И минималното количество пренасяне не кутии е 7000, или 40 000, или 100 000…
Веселка Божилова
