В градинката пред базиликата „Света София” от известно време се вижда специален стъклен купол. Той покрива от атмосферните влияния един много интересен обект – гробница от ранното християнство, в която е написано името на погребания – Хонорий. Проектът е финансиран от програма „Култура” на Столична община и освен купола включва и реставрирането и консервирането на гробницата и на няколко други гроба, открити от археолозите в непосредствена близост.
Как е открита гробницата
Гробницата е открита случайно при изграждането на колектор за канализация северно от нея. Дори е отчупена част от покрива. Въпреки това откритието не е изненада, тъй като цялата територия около базиликата „Света София” е част от така наречения източен некропол на антична Сердика. Ето защо управниците са подготвени, че под земята могат да очакват гробни съоръжения. През 1989 година Дора Димитрова прави първично проучване на гробницата. Паметникът е проучен окончателно и изцяло през 2002 година от екип на Музея за история на София под ръководството на Константин Шалганов.
Гробницата е зидана с тухли и е правоъгълна в план. Покрита е с полуцилиндричен свод. В съоръжението няма нищо друго освен скелета на починалия. При разкопките археолозите попадат на стенописи. Стенопистта се състои от шест кръста с червена боя, латински тип. Кръстовете са изобразени по един от двете страни на входа от вътрешната страна, два на срещуположната стена и по един на двете странични стени. Около кръстовете са нарисувани зелени увивни растения – лиани, бръшляни, лози. Тези растения символизират райската градина от християнството. Най-интересното обаче е наличието на надпис. Той гласи: „Honorius Servus Хрiсti Deus Dominus Sancti”. Не „Хрiсti” не е грешка, просто надписът е на гръко-латински. В превод това означава „Хонорий – раб божий. В името на Бог отец, Бог син и Светия дух”. Надписът е изписан над кръстовете от четирите страни. Според Полина Стоянова, която отговаря за комплекса, това е единствената за момента персонифицирана гробница, намирана на територията на България от късноримската епоха. И един от малкото досега известни случаи въобще на такъв тип гробно съоръжение, в което е изписано името на погребания.
Кой е Хонорий?
Гробницата е датирана в средата на пети до началото на шести век. При последните проучвания на периметъра около съоръжението през 2011 година е открита една монета на Юстин Първи – император от началото на шести век.
Трудно е да се каже обаче кой е бил Хонорий. Ясно е едно – бил е важна личност. Затова свидетелства мястото, на което е погребан – пред входа на най-важната църква на тогавашна Сердика – базиликата „Света София”. Като се имат предвид вида на гробното съоръжение, големината, наличието на стенописи, използването на една доста скъпа боя, която дава зеления цвят, със сигурност може да се каже, че Хонорий е бил знатна личност, смята и госпожа Стоянова. И може да се предположи, като се има предвид и съдържанието на надписа, че има вероятност това да е един от членовете на висшия църковен клир от това време или дори може би самият епископ на Сердика. Но, подчертава тя, всичко това е в сферата на предположенията.
Комплексът
При реализиране на идеята за социализиране на последния дом на Хонорий е проучено и околното на надгробното съоръжение пространство. Проучени са още няколко гроба. Северозападно от гробницата е открит цистов гроб. Цистовите гробове са по-просто устроени. Направени са от каменни плочи, забити вертикално в земята и покрити с други гладко одялани плочи. Те образуват нещо като кутия – циста в превод от латински означава кутия, разяснява Полина Стоянова. В случая обаче това е двукамерна циста, което е доста рядко срещано явление. В този некропол няма друга такава. Другото забележително в това съоръжение е, че в едната му камера има мозайка – многоцветна и с геометрични мотиви. Покривала е целия под на южната камера, но е запазена около една трета от нея. При последвалите консервационно-реставрационни дейности и подготовката на отварянето на комплекса за посетители, под един слой обмазка по стените на съоръжението е открито, че е имало по-ранен слой стенопис. Изображенията не са добре запазени, но се забелязват поне четири човешки изображения. Гробът се датира в пети, до началото на шести век. Поне края на използването му е синхронна с гробницата на Хонорий, допълва тя.
Питам как се обяснява наличието на мозайка и на стенопис в просто съоръжение, каквато е цистовата гробница. Отговарят ми, че тази част на некропола е предназначена за по-знатни хора. Като се имат предвид и други примери, става ясно, че вида на гробното съоръжение няма отношение към статуса на погребания. Може да е въпрос на предпочитания, разбирания.
Може би на време, питам отново? Може, но за да се направи стенопис и мозайка пак отнема относително време. За тази мозайка реставратора казва, че е преизползвана. Според него тя е износена и той предполага, че тук или наблизо е имало някакъв параклис от където са изрязали това каре, за да го ползват като под на гробното съоръжение. Засега, продължава госпожа Стоянова, не може да се прави строга диференциация на база вида на гробното съоръжение. В некропола се срещат два основни типа гробно съоръжение – полуцилиндричен свод, като тази на Хонорий и зидан тухлен гроб с плоско каменно покритие. Тези два типа си вървят паралелно в целия период на съществуване на римския некропол. Заедно с тях се срещат и цистовите гробове, които идват от по-стария период, както и саркофазите.
В пространството около знатната гробница са разкрити още две – зидан гроб с плоско покритие и оформено възглавие, датиран в VІ век и гроб-кенотаф, тоест символичен гроб за починал някъде далеч покойник от езическия период. Във втория е открит цял стъклен съд.
Боряна Радева
