Обиколили сме огърлицата от изумрудени заливи и китни курорти около Коринтския залив и напредваме към Атина. Отличната магистрала става все по-оживена.
Петдесетина километра е пътят от Коринт до първите предградия на гръцката столица. Кръстовищата зачестяват и отвсякъде в автомобилния поток на скорост се включват още и още коли. И поне два пъти повече мотоциклети.
Мощни двуколесни беемвета, ямахи и катееми фучат отляво и отдясно, безцеремонно ни засичат и се провират през всяка свободна педя пространство. После ще видим, че това изпитание за нервите продължава и в самата Атина, където мотоциклетното стълпотворение е като за световно. За капак мнозинството от хората на моторите – мъже и жени от всички възрасти, кара без каски! Явно шлемовете тук не са задължителни.
Отминаваме градчета и индустриални зони край пътя и вдясно се открива гледка към Пирея, Сароническия залив и остров Саламин. Тук през 480 г. пр. Хр. флотът на елините разбива персите в епична битка.
Прелитайки през вековете навлизаме в предградията на Атина. Пред нас е един безкрай от бели сгради, с еднотипна егейска архитектура – кубични кокетни постройки с плоски покриви и широки тераси,облени от лъчите на залеза
В далечината мярваме Акропола с Партенона. По-нататък по пътя профучаваме край Олимпийското градче от игрите, на които Атина беше домакин през 2004 г.
В града няма прекалено високи сгради, повечето са около 7-8 етажни. Уличният трафик навсякъде е много интензивен. Дори вечерта, когато излизаме от хотела, за да се разходим най-после пеша, виждаме все същата главоломна авто-мото лудост по улиците.
На следващото утро ставаме рано ободрени, защото сме нетърпеливи. Та днес е Денят! Ще видим символите на величието на античността. Толкова много сме учили за тази славна древност!
То не бяха старогръцки легенди и митове, Омир, Есхил, Еврипид, Платон, Аристотел, и още писатели, поети, мислители, познати ни от школските учебници. То не бяха часове по старогръцки език и антична литература в университета. Предстои срещата с началата на европейската цивилизация.
Включваме се във варварското движение, но умът ни витае в облаците и уличната проза не ни плашир а ни изглежда като комедия. Та нали в древногръцкия, а и в съвременния театър, това е жанрът на тълпата?! С мръсна газ ставаме част от нея.
Глей я тая, как се е наг*зила, сочи някой току-що засяклата ни пищна мотористка с развети коси. Досущ като горгоната Медуза с кичури от змии! Че ти да не очакваш да видиш Афродита на мотор, разсъждава друг. Що, бе, ето една – сочи трети към хубаво девойче на скутер.
И така, хахо-хихи, докато се забиваме в един от многото минипаркинги с 5-6 места в приземен етаж на жилищна сграда. Не сме сигурни, че сме близо, но денят е пред нас. Тръгваме пеша към Акропола по кривите симпатични улички, с големи саксии с цветя и магазинчета за сувенири наоколо.
Предвидливо се запасяваме с няколко бутилки вода и на всеки 300-400 м спираме да пием. Иначе няма оцеляване в 40-градусовия пек!
Казват, че климатът на Атина през последните години станал пустинен. Не е чудно, след като у нас вече падат тропически дъждове. Климатичните промени повсеместно са в ход. Ето ни в подножието на Акропола.
Вливаме се в огромния поток от туристи, който пъпли нагоре към старините. Говори се на всички световни езици -участваме в поклонническо пътуване на човечеството към един от най-известните символи на древността. Целият свят сякаш си е дал среща тук.
Eто го Партенонът, кацнал на върха на Акропола.
Арката, колонадата, основите – всичко е така, както е градено през 447-432 г. пр. Хр. Величествените древни останки са оковани от строително скеле, защото реставрация с пари от ЕС тук върви от години. Партенонът и целият комплекс на Акропола са създадени при управлението на Перикъл, в чест на победите на гърците над постоянния им съперник за световно господство – персите.
Край основната сграда са храмът на Атина – Ерехтейонът, с перфектните женски фигури – кариатиди, а също Пропилеите – внушителния вход на комплекса. В подножието на хълма е амфитеатърът Херод Атикус, строен в римско време – през 2 в.
Гледката от Акропола е неповторима. Отвсякъде сме заобиколени от бялото море на града.
Ето, там в далечината е храмът на Хефест. На другата страна пък са огромните колони, останали от храма на Зевс. Край тях е римската арка на император Адриан. На слизане от Акропола се отбиваме на римската Агора – пак колонади и внушителни руини, свидетелстващи за бурния икономически разцвет на древната цивилизация.
Правим кратка обиколка край Атинския университет, гръцката академия на науките и националната библиотека. Озоваваме се на централния площад на столицата – „Синтагма”, край който се издига сградата на гръцкия парламент. Пред него са на пост двама бойци, облечени в традиционните за страната си униформи с пискюли на обувките.
На сянка под дърветата край „Синтагма” стоят полицаи с шлемове и щитове. Размирният площад през последните години е поле на протести на гръцките граждани срещу бюджетните рестрикции от Европа.
Интересни места в града са също Византийският музей, националният археологически музей, Планетариумът, който е сред най-добрите в света. В този древен и модерен мегаполис забележителностите са на всяка крачка и придвижването из града е като пътешествие през вековете от античността до днес.
Захласнати от видяното няколко пъти объркваме маршрута, попадаме на нови и нови забележителности, докато накрая все пак си намираме возилото в оня миниатюрен паркинг. Тръгваме, но оживеното движение вече не ни гнети, в него сме като в свои води.
Но отново объркваме улиците и посоките. Атина не иска да ни пусне, смеем се докато минаваме по два пъти от едно и също място. Тя иска да се върнем тук един ден, сеща се някой.
Това е верният отговор! Думите сякаш отключват невидимите окови и в следващия момент виждаме табелата на пътя, който ни трябва. Атина ни пуска да се разделим с нея, след като е получила обещанието ни някога да се върнем.
Андрей Рангелов
