Самолети-мишени, българско производство, купуват сръбските военновъздушни сили, които идваха през последните години да стрелят на Шабла. Това обяснява Александър Цанков, инженер по компютърни системи от фирмата „Телесист”. Дружеството произвежда самолетите-мишени, които доставя и на българското Министерство на отбраната. Изделията можеше да се видят и по време на тазгодишния „Хемус” в Пловдив. На изложението представихме безпилотни летателни апарати, част от които са реактивни мишени за нуждите на ВВС, заявява Цанков. Въпросните дронове имат реактивен двигател. В случая „се гони” скорост, продължи инженерът.
Безпилотниците служат за мишени на самолетите МиГ-29, например. Изтребителите обаче могат да прихванат и да атакуват с ракети само обекти, които се движат по-бързо от 350 км/ч. По подобен начин стоят нещата и със зенитно-ракетните комплекси.
Затова максималната скорост на реактивните мишени е от порядъка на 430 км/ч., казва Цанков. Съответно и времето на полета им не е голямо – около 40-45 минути.
В носа на мишените е монтиран отражател, чиято цел е да имитира ефективната отразяваща площ на реален изтребител – от порядъка на над 1 кв. м. По този начин радиолокационните станции на самолетите или наземните комплекси правят захват и насочване на ракетите.
На „Хемус” бил представен и безпилотен апарат, който изпълнява задачи по наблюдение и разузнаване. От долната страна на корпуса на апарата е монтирана камера. Тя може да бъде с висока резолюция или инфрачервена, в зависимост от задачите, които трябва да бъдат изпълнени.
Разузнавателният самолет е витлов и се задвижва от бутален двигател. Идеята е продължителността на полета да бъде достатъчно голяма – от порядъка на 8-10 часа.
Обсегът на апарата е около 60-80 км. Така се гарантира постоянно пряка видимост с дрона, което означава, че може да се използва високочестотна свръзка и да се прилага ефективно управление на машината. При полет безпилотникът непрекъснато изпраща разузнавателна информация в реално време до наземната станция.
А дали се извършват разработки и на ударни дронове, за атаки с бомби, ракети и снаряди от въздуха? За ударна авиация нещата са съвсем различни, без контракт с дадено министерство просто е немислимо да се говори за такова нещо, поясни инженерът.
По думите му държавата трябва да прецени дали има нужда от подобни дронове. Същевременно определено има нужда от безпилотния самолет за наблюдение и разузнаване. Според Цанков дронът има широки области на приложение – от събиране на информация от въздуха при наводнения, пожари и други бедствия, та до специфични задачи на МО, МВР и други ведомства.
Към момента като че ли няма много разбиране и това, което правим е малко „на мускули” и с надеждата, че някой ден нещата може и да станат, заяви инженерът. По думите му сред държавните институции и другите потенциални ползватели на дроновете трябва да има визия и убеденост в ползата от подобни иновации.
Андрей Рангелов
