Дванадесетият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен се сбогува с членовете на Северноатлантическия съвет и служителите на Алианса, няколко дни преди да му изтече мандата.
Придружен от своята съпруга Ан-Мате и дъщеря си Кристина, той положи венец пред паметника на падналите в бой войници в Брюксел, издигнат в чест на мъжете и жените в униформа, платили най-високата цена в мисиите и операциите на Алианса.
Обръщайки се за последен път към членовете на НАТО, Расмусен заяви, че военните, които под знамената на Алианса гарантират сигурността и защитават моралните ценности са гръбнакът на този съюз.
Расмусен благодари на посланиците на 28-те страни-членки, на цивилния и военния персонал за отдадеността, професионализма и изключителната екипна работа по-време на неговия мандат, който той определи като един от най-динамичните и изпълнен с предизвикателства период в цялата история на НАТО.
И има защо.
От стъпването му в длъжност през 2009 г. НАТО се превърна в една активна военна организация, участваща в мисии на три континента. Под ръководството на Расмусен през 2010 г. Алиансът прие новата си стратегическа концепция, която очерта основните цели и задачи пред организацията през следващите 10 г.
Расмусен председателстваше Северноатлантическия пакт в тежки икономически времена за отделните страни членки, принудили ги да свият военните си бюджети.
Отрицателната тенденция беше преодоляна с инициативата „Интелигентна отбрана”, която позволи на отделните страни-членки да работят в по-тясно сътрудничество и по-ефективната употреба на ограничените ресурси. Изключително ефективна се оказа и натовската инициатива „Свързаност на силите”.
Нейна цел е надграждането на натрупания през годините опит от мисии, който да послужи за постигането на по-добра взаимна оперативност на силите.
