Четвърта година вече капитан трети ранг Панайот Панайотов е командир на минен ловец „Цибър” от състава на военно формирование 18360 – Бургас, дислоцирано в Пункт за базиране – Варна. Преди това службата му е протекла в трети дивизион миночистачни кораби. Там започва офицерската си кариера като командир на бойна част. Преминал е през всички длъжности до командир на кораб.
По ирония на съдбата бях последният командир на базов миночистач „Цибър”, който е вторият кораб с това име, споделя капитан трети ранг Панайотов. След това част от службата му е преминала в щаба на ВМБ-Варна. Завършва ВА „Г. Ст. Раковски” и отново е командир на кораб. Този път – на минния ловец „Цибър”. Корабът, закупен като втора ръка от Белгия е най-новият в българските Военноморски сили. Спуснат е на вода през септември 1989 г.
– Г-н капитан трети ранг, каква част от задачите за годината изпълнихте досега?
– Към настоящия момент всички задачи, поставени пред кораба, са изпълнени на 100 процента. Според плана за бойната подготовка следваме изпълнението на тактическите обучения на единичния кораб, насочено към частичната сертификация на кораба, съгласно процедурите и изискванията на НАТО за включване в противоминна група на алианса.
– Има ли сплотеност, екипен дух след личния състав на кораба?
– Най-характерното за екипажа на минния ловец е, че всички действат като един, въпреки че сме голяма група хора. Екипажът е от 45 човека, от които петима офицери, 20 старшини и 20 матроси.
Единният дух е изключително ценен. Едно от най-големите постижения на командването на отряда и кораба е, че за 5-те години, откакто минният ловец е на въоръжение в състава на формированието, успя да изгради и запази този единен дух и усещането за съпричастност.
Характерът на нашата дейност е много специфичен. Имам предвид рисковете при работа на кораба в минно поле или опасен от мини район. Тогава командирът на кораба зависи от последния моряк, така, както последният моряк зависи от командира на кораба. В този аспект единният дух е наистина безценен.
Корпусът е от полиестери
Корпусът на „Цибър” е изработен от полиестери, с което се осигурява минимално магнитно поле, обяснява капитан трети ранг Панайотов. Концепцията на кораба е за снижаване на физическите полета, допълва той.
По думите му съвременните морски мини са така проектирани и изградени, че да могат да реагират достатъчно добре на физически полета като акустично, хидродинамично и електромагнитно. Поради това всички тези полета на кораба са сведени до минимум.
Нещо повече. На кораба няма магнитни метали. Всичко е на базата на алуминий и дуралуминий – здрави и немагнитни метали. Така „Цибър” е един вид „невидим” за минната опасност, стелт.
Но не само това са достойнствата на минния ловец. „Цибър” е изключително мореходен кораб за класа и размерите си, категоричен е капитан трети ранг Панайотов. При вълнение е достатъчно устойчив и управляем, а, повярвайте, примерно, 5-6 бала е много сериозно вълнение, изтъква командирът. Дължината на кораба е 51 метра и половина. Ширината му е почти 9 метра. Газенето му – 3 метра и половина. „Цибър” достига максимална скорост от 15 възла.
Главният двигател на кораба е с един гребен винт с регулируема стъпка. Енергетична установка е изградена от три газотурбинни генератора и авариен дизел-генератор. Корабът има два електрически спомагателни двигателя с активни рули и винтове с фиксирана стъпка. Автономността на „Цибър” е 3000 морски мили.
Корабът е оборудван със сонар-детектор за откриване и класифициране на подводни обекти, а също с подводен апарат, управляем от борда, за наблюдение и унищожаване на мини. Има и система за координиране и управление на търсенето на мини. Във въоръжението на кораба се включва също 20-мм артилерийска установка, както и две 12,7-мм картечници.
– Може ли да се каже, че вие сте един вид морски сапьори?
– Морски сапьори е може би малко пресилено, тъй като сапьорът изпълнява друг вид дейност. За него е ясна границата на минното поле.
Докато при нас основната задача е да локализираме наличието или отсъствието на мини, след което да определим границите на това минно поле. От там нататък следват действия. Така че сравнение от този характер е трудно да се каже.
– Как са подбрани хората, които служат при вас?
– Когато се извършваше набирането на екипаж за минния ловец, от всички кораби, които бяха налични към този момент в трети дивизион миночистачни кораби, беше извършен подбор от тогавашното ръководство на дивизиона. Той се основаваше на показаните през годините резултати. В резултат на това екипажът беше изпратен на обучение в кралство Белгия и получи кораба.
Екипажът сам докарал кораба от Белгия
Преходът на кораба от Белгия до България беше извършен изцяло от български екипаж, спомня си епизода от 2009 г. капитан трети ранг Панайотов. Това е доказателство, че това обучение беше наистина на добро ниво, допълва той.
Бяхме на обучение в Белгия, което даде увереност на командването на флота и отряда, че можем да се справим с всички предизвикателства, изтъква офицерът. В резултат – българският екипаж сам докарал успешно кораба до България. Това, че плавателният съд е втора ръка не ни дава повод да се срамуваме, напротив – това е технологична крачка напред, убеден е капитан трети ранг Панайотов. Според мен, придобиването на нова техника по този начин се оказа доста добър вариант за флота, споделя той. И допълва – „За първи път противоминните сили на България притежават кораб от този клас и той доказа, че може да бъде използван достатъчно ефективно”.
В кайт-компанията на кораба се съхранява ювелирно изработена сабя. Това е символът на командира на дивизиона, обяснява капитан трети ранг Панайотов. Тъй като „Цибър” е флагман на отряда противоминни кораби, сабята се съхранява именно тук, на борда.
С нея се изпълняват военни ритуали, в които е участвал офицер от отряда. Така че това е нашата гордост, посочва командирът.
„Цибър” е третият кораб с това име в българския военен флот. Първият е построен в Германия през 1906 г. и има десетилетия вярна служба във флота. През 1944 г. участва в миночистенето на Дунав и е демобилизиран през 1945 г.
Вторият „Цибър” е построен в бившия СССР и е приет на въоръжение в българските ВМС през 1970 г. Има немагнитен дървен корпус, облепен със стаклотъкан.
Участва във всички противоминни дейности през годините си на служба, включва се в учения на НАТО. Изведен е от състава на ВМС в края на 2004 г. Сегашният „Цибър”, трети по ред във ВМС, получава името си на 2 март 2009 г., а кръстница е Полина Кавръкова.
– Какво е състоянието на кораба в момента?
– Имал съм редкият шанс да служа на двата типа кораби от по-големия клас в противоминния флот, които е експлоатирал отрядът противоминни кораби във Варна. Сравнението, което мога да направя е, че това е кораб, предназначен за мисии.
Той е изцяло посветен на мисиите. Жилищните и битовите условия в него са достатъчни, за да може екипажът в продължение на дълъг период от време да изпълнява своите задължения, без да чувства неудобствата на това, което преполага морската професия.
-Не е ли доста трудно да се унищожават мини от дистанция?
– Всичко е въпрос на натренираност. В отряда и на кораба, който ми е поверен, работим за издигането на уменията на екипажа на много високо ниво. Унищожаването на изплавала мина е една от основните задачи на кораба. Що се отнася до унищожаването на мини в подводно положение, когато е на позиция – разбира се, че е трудно, риск има, макар и минимален, но това е част от работата.
Оръдието улучва мина на 9 километра
Цели 9000 метра е далекобойността на 20-мм артилерийска установка, разположена в носовата част на кораба. Предназначена е за борба с въздушен противник и разстрел на плаващи мини.
Установката е едностволна и високострелна, обяснява капитан трети ранг Панайотов. Служи за защита на кораба от средства за въздушно нападение и разстрел на мини, допълва той.
Оръдието е много точно, не е спрегнато с радиолокационна станция и се насочва само по визуални способи, а стрелбата се управлява ръчно. По думите на командира стрелецът трябва да е много точен и това се постига с много стрелби, които са достатъчно като брой, планирани са и се извършват регулярно, заявява офицерът. Според него на максималната дистанция от 9000 м точната стрелба е трудна, но напълно възможна и постижима от екипажа.
Картечниците с калибър 12,7 мм на левия и десния борд пък могат да се използват за борба с асиметрични заплахи и защита на кораба при заставането му при необорудван и необезопасен бряг. Те също са високоточни, високострелни и с тях може да се извършва защита на кораба от всякакви бързоходни цели.
– На какво равнище е корабът в технологичен план спрямо най-модерните плавателни съдове от този клас?
– Спрямо световните образци сме на доста добро, прилично ниво. Подводните апарати са от второ поколение.
Сонарът е много добър. Използването му в Черно море показа, че е годен за употреба почти през цялата година без значение от сезона.
– По време на плаванията употребявате ли по-специфични термини, характерни за този вид кораби? Имате ли весели случки в открито море?
– Като говорим за терминологията, не бих казал че по някакъв начин се отличаваме от останалите военни моряци. Да, разбира се, противоподводните специалисти имат термини, които се отнасят до противоподводната борба. Ние пък имаме такива, които са за противоминната. Но морето е едно. Корабите са едно и също инженерно съоръжение, наситено с различен вид техника, така че и морският език е еднакъв.
Весели случаи, но и трудни моменти, има в ежедневието ни, както във всяко едно работно учреждение, предприятие или фирма. Наличието на повече от 5-6 човека на едно място предразполага към ситуации, в които и хуморът понякога е добре дошъл за разтоварване на напрежението.
Джойстик вместо щурвал
Обичайният корабен щурвал отсъства от командната зала на кораба. Вместо това на пулта има няколко малки джойстика. Около тях са разположени множество превключватели и комбинация от аналогови и дигитални уреди, показващи всевъзможни параметри. От тук става практическото управление на кораба по време на преходи и изпълнение на задачите на море, заявява капитан трети ранг Панайотов.
Не очаквайте да видите класическия щурвал – при нас той се намира само в поста за аварийно управление на руля, докато за управление на кораба се използват ето тези два джойстика, казва командирът на „Цибър” и посочва към неголемите ръчки. Чрез потенциометър и със задвижване вляво и вдясно, по електронен способ и хидравлични преводи става управлението на кораба. „Цибър” е технологична крачка напред в сравнение с другите образци кораби, които са към момента на разположение, обяснява офицерът. „Всичко тук функционира на 100 процента. Корабът е готов за изпълнение на задачи и мисии”, изтъква офицерът.
Той посочва към една зона с уреди – „Това е част от апаратурата за автоматично разминаване на кораба. Вече е инсталирана, работи се по вграждането в системата на кораба”. Встрани пък е щурманската маса, където се изчертава пътят на кораба и се следи за позиционирането му с джипиес.
Корабът има достатъчно модерно оборудване, със съвременна апаратура, казва командирът. По време на навигационно плаване, тоест – извън стандартните противоминни операции, „Цибър” се задвижва от главния си двигател с винт с регулируема крачка. При изпълнение на противоминни задачи пък за задвижване се използват двата спомагателни двигателя, разположени под перата на рулите за управление и активното подрулващо устройство, което се намира в носовата част на кораба.
– Въвели ли сте на борда някакъв девиз, основно правило на екипажа?
– Не бих казал, че „Цибър” има някакъв девиз. Но предвид концепцията на този клас кораби и характера на войната, която водим, мисля, че „Заедно напред!” е добър постулат за използване. Защото противоминната война е нещо, което отнема много ресурс и време. А изисква съвместни действия.
Андрей Рангелов
