Подполковник Филип Ангелов е роден през 1967 г. в Хасково. Завършил е Математическата гимназия в родния си град, военно въздушното училище в Долна Митрополия през 1990 г. и Военна академия „Георги Ст. Раковски” през 2004 г. Започва офицерската си служба в 44-и вертолетен полк в Крумово, след трансформациите през 1994 г. – 24-а авиационна база. Бил е младши, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, заместник-командир на ескадрила, щурман на авиационна база, командир на ескадрила, началник на отделение „Планиране на летателната дейност”. От 11 август т.г. изпълнява длъжността заместник-командир на 24-а авиобаза по летателната подготовка. Подполковник Ангелов е и командир на Модула за авиомедицинска евакуация, който се завърна миналата седмица след сертификация и участие в учение в Тренировъчния център на Силите на САЩ в Европа – Хохенфелс, Германия.
– Господин подполковник, кога и как започнахте подготовката на Модула за авиомедицинска евакуация?
– За успеха и за ефективното изпълнение на задачите, било то за учение или за друга дейност е важно е как е планирана и извършена предварителната подготовка. Още през септември миналата година влязохме в цикъл на подготовка на Модула за авиомедицинска евакуация. Беше изработен прецизен и целенасочен план, провокиран от предишната сертификация през 2009 г., която премина успешно. Съобразихме се с препоръките, дадени тогава от Компонентното военновъздушно командване на НАТО в Измир. И на тази база разработихме план, отчитащ допуснатите слабости. Така постигнахме ефективно обучение и натренираност, което беше разковничето на предварителната подготовка. След плана направихме добър проектощат, като подбрахме точните хора на конкретните длъжности. Планът за подготовка и щатът утвърди командирът на ВВС. Важен беше и правилно подбраният състав – от ескадрилите, от службите, от учебно-бойното звено, от свързочниците. От всички структури на 24-а авиобаза привлякохме офицери и сержанти, които още в началото на подготовката показаха постоянен стремеж за усъвършенстване, мотивация и готовност да дадат всичко от себе си.
– От колко души е Модулът и как продължи обучението?
– Модулът е от 47 души – 29 офицери и 18 сержанти. 43-ма военнослужещи са от 24-а авиобаза плюс 4-ма от ВМА. След напрегнати месеци на обучение, достигнахме етапа на непосредствената подготовка за ротацията и инспекцията на способностите. Проведохме военна игра – две седмици в нашето формирование, а показаните резултати бяха много добри. Отново набелязахме въпросите, които трябваше да бъдат огледани и доусъвършенствани. Ще спомена също, че съм сертифициран оценител от 2008 г. с документ и до момента съм участвал в пет тактически оценки в натовски армии. И това помогна в подготовката на модула, защото знаех къде са критичните моменти при една сертификация.
Военнослужещите от Модула за авиомедицинска евакуация.
– Достатъчни ли бяха летателните часове на пилотите на вертолети „Кугар”?
– Има изискване на НАТО, според което екипажите на модул, който се представя за оценка, трябва да налетят по 180 часа. Всеки от четиримата пилоти, които предлагахме за сертифициране – майорите Димитър Бабачев и Бойко Личев и капитаните Добромир Мънчев и Трифон Хаджийски изпълниха при подготовката си това изискване. Дори майор Личев пролетя 203 часа, а другите – над 190 часа. Ако те не бяха покрили тези изисквания, оценката падаше критично надолу.
– Срещнахте ли трудности при прелитането до Германия и обратно към България?
– На 22 август 12 души с два вертолета „Кугар” прелетяхме до София. Рано сутринта на следващия ден излетяхме, пристигнахме в Кечкемет (Унгария) и там заредихме вертолетите с гориво. След това направихме още една отсечка по маршрута и в около 15 часа местно време пристигнахме в Тренировъчния център на Силите на САЩ в Европа – Хохенфелс, Германия. Полетът по принцип бе съобразен с изискванията на ИКАО – Организацията за международно въздухоплаване. Летяхме на височина около 1800-2000 метра през Сърбия, Унгария, Австрия и през територията на Германия. На тази височина разходът на гориво е най-малък. Трябваше да имаме достатъчно гориво в запас, защото при насрещен вятър то може да не стигне. Бяхме определили резервни летища за кацане и дозареждане. Завръщането от Германия се осъществи на 16 и 17 септември по обратния маршрут с междинно кацане в Кечкемет, Угария. Метеорологичните условия за полети бяха отлични. Височината бе оптималната за прелитане – малък разход и не голяма динамика на атмосферата. Трябва да се отбележи, че два пъти вече бяхме ходили в Германия и този опит оказа влияние за подготовка на модула за пребазиране и участие. Аз летях до Кечкемет като командир на екипаж, а майор Димитър Бабачев бе втори пилот, след което се сменихме. На другия вертолет екипажът бе – първи пилот майор Бойко Личев и втори пилот майор Цветомир Гърков, които също се смениха при кацането в Кечкемет. Останалата част от модула тръгнаха на 24 август със земен ешелон – автобус, а логистичното и авиационното имущество беше натоварено на ТИР, предоставен от американското посолство. Може да се каже, че не срещнахме почти никакви трудности при прелитането. Много добра ни беше комуникацията и координацията с органите за въздушно управление на полетите.
– Какви бяха първите ви задачи като пристигнахте в Хохенфелс?
– Когато пристигнахме в Германия на 23 август, основната ни работа беше да се интегрираме пълноценно, както е по тактика, в структурите на 5-и батальон армейска авиация на Сухопътните войски на САЩ в Европа. Това е много важно, защото ние сме малък модул и самостоятелно не действаме. Такъв ни е статусът, такава ни е организационната структура. По смисъла на това бяхме придадени към този 5-и батальон. За три дни проведохме процеса на пълна интеграция и започнахме да работим заедно, като пълноправни партньори. Задачата на нашия модул по време на ротацията беше да осигурим командира на латвийската бригада, която в момента се подготвяше. Хохенфелс е Център за подготовка на Сухопътни войски. Там отиват бригади, на които този етап на подготовка им е финалният преди да бъдат развърнати в реален военен конфликт. И естествено като тактика, сухопътната бригада се нуждае от вертолетен авиационен ресурс. Той е необходим за осъществяване на маньовъра на Сухопътните войски. Това е предназначението на вертолетната авиация. Именно затова ние бяхме там – да осигурим маньовъра на сухопътната латвийска бригада „Железен вълк”. В тази връзка изпълнявахме три типа задачи. Първата задача беше десантиране на роти от бригадата, по-точно форсирано десантиране. Втората ни задача беше да осъществим авиомедицинска евакуация в интерес на командира на тази бригада. И третата – основна задача беше осъществяване на тактически превози. Това бе основно за ротацията, в която участвахме.
– А кога бе извършена т.н. сертификация – инспекция на способностите на Модула за авиомедицинска евакуация?
– От 8 до 10 септември се проведе тактическата оценка – инспекция на способностите на Модула за авиомедицинска евакуация от Военновъздушното командване на НАТО в Рамщайн. През 2009 г. преминахме такава тактическа оценка, която беше положителна, и след 5 години трябваше по изискванията на НАТО да препотвърдим тези способности. Оценката се проведе на фона на учението „Saber Junction”. Получи се, придобиха се реални представи за нашите способности. За първи път в историята модул от ВВС бе оценяван за неговите способности извън границата на страната си, на фона на грандиозно международно учение. Това също бе предизвикателство и за хората от щаба в Рамщайн. Те пък за първи път в своята история оценяваха модул, който е извън територията им, извън домашни условия. Известно е, че вкъщи и стените помагат. А там трябваше да се справяме сами с предизвикателствата от всякакво естество.
– Каква е оценката и различава ли се от предишната, дадена преди 5 години?
– За разлика от миналия път, когато оценката беше – частично готови за мисия, сега оценката е най-високата, която се дава в НАТО по TACEVAL – готови за мисия (боеготов). И това се случи благодарение на труда на подчинените ми военнослужещи – мъже и жени, благодарение на подкрепата на командването на 24-а авиобаза в лицето на бригаден генерал Златко Златев, на безценната помощ на щаба и командването на ВВС. Ако се погледне списъкът със събития, това категорично беше най-важното събитие за ВВС за годината. Говорим за сертифицирането на модул, който може реално да бъде използван от НАТО в операции в коалиционен формат. И това се случи след едногодишна интензивна подготовка.
– Какво е личното ви мнение за представянето на военнослужещите от Модула?
– Нашата оценка бе по изискванията на стандартите по TACEVAL. Тя беше проведена от 36 оценители от цял свят. Българските оценители бяха 6. Така е направена методиката за оценка, че да се избегне субективизмът. На 10 септември, в края на оценката, ни връчиха полеви доклад, в който пишеше – българският авиомедицински модул е готов за мисия (боеготов). Ще го кажа още един път. Горд съм от представянето. Не сме очаквали такава оценка – готов за мисия. Другата оценка, която получихме бе, че Модулът може да оцелее в ядрена, химическа и биологическа среда. Това са две независими оценки, които вървят заедно.
– Може ли да направите равносметка за пребиваването ви в Германия?
– За цялата ротация изпълнихме 20 задачи за авиомедицинска евакуация. От тях 7 бяха с очила за нощно виждане, което е голям успех. Плюс това – изпълнихме две операции за десантиране с нашите два вертолета „Кугар”, всяка една от които с участието на американски вертолети – четири UH-60, два СН-47 и два АН-64. Така че, сформирахме група от общо 10 вертолета, направихме две такива операции, десантирахме рота от латвийската армия от 120 военнослужещи. Първо ги инфилтрирахме на местността и след като те свършиха своята тактическа дейност, по извикване, ги ексфилтрирахме. В общи линии това беше цялата ни дейност. И както вече казах, плюс всичко това получихме и положителна тактическа оценка за инспекция на способностите на нашия модул. Те са две независими мероприятия – едното е участие в ротация, другото е провеждане на инспекция на способностите или т.н. сертификация.
– Чувствахте ли се като равностойни на съюзниците от НАТО?
– Още на втория-третия ден след пристигането, след приключване на процеса на интегриране в структурите на 5-и батальон армейска авиация и след извършването на първите задачи, се почувства взаимно доверие. Американците бяха приятно изненадани, че прилагаме почти еднакви процедури и сме изградили способности, които са равни, дори в някои аспекти по-добри от техните. Това чувство присъстваше през цялото време и те наистина ни приеха като равностойни партньори. Това беше изключително важно като климат, като среда на нашето участие там. Работехме заедно, правихме съвместни брифинги, което е показателно, че ще бъдем равностойни партньори и в едни евентуални бъдещи операции в коалиционен формат.
– Кога ще е следващата подобна сертификация?
– Една от обявените способности за нашата армия, е че 24-а авиобаза поддържа Модул за авиомедицинска евакуация. Така че е в ход постоянен процес на подготовка до следващата сертификация след 5 години. Ако през този период има нови хора за ротация на модула, което е естествено, те трябва да бъдат добре обучени, подготвени и мотивирани.
