Природозащитната организация WWF Дунавско – Карпатска програма България представи пред журналисти в пресклуба на БТА анализ на незаконния дърводобив в България през 2006-2013 г. Според Александър Дунчев от природозащитната организация, България бележи ограничен напредък спрямо предишното изследване от 2005 г., но в същото време проблемите на горите се превръщат в институционални. Според експертен анализ на статистическите данни, за периода 2006-2013 г. годишният обем на незаконната сеч достига 2.4 млн. кубически метра или това е една четвърт от общия добив от близо 7 млн. кубически метра дървесина през 2012 г.
На представянето присъстваха и представители на Министерството земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите, която вече е подчинена структура на министерството. Анализите на WWF, според заместник-министъра на земеделието и храните доц. Георги Костов, са точни и отговарят на положението в държавата. Според него, въпросът с незаконния дърводобив от равнището на държавните институции може да бъде решен в определена степен с намаляването на дела на държавните гори.
Доц. Костов е един от специалистите в тази област, които могат да споделят доста примери от последните години, когато се решаваха въпросите със съдбата на българската гора. За него фактът, че обществени организации и обществото участват в контрола на процеса на управлението на горите е обнадеждаващ, защото той едва ли може да бъде решен единствено на институционално равнище. Най-малкото защото политическият и корупционният натиск могат да бъдат ограничени, когато … държавата стане най-малкият собственик на гори. В повечето европейски държави, допълни доц. Костов този процент е малък. Повечето прозрачност в управлението може да ни помогне и с това, че през цялата година ще може да се насочва не само общественото внимание към най-актуалните въпроси от дейността на институциите, които по закон са длъжни да се грижат за природните богатства на страната ни.
Какво установяват в доклада си природозащитниците? Въпреки, че масовите, бракониерските нарушения в горите намаляват, днес незаконните практики се случват като формално законни или документално скрити. Незаконният дърводобив се осъществява при регламентираните сечи чрез редица схеми, които позволяват скриване на реалните обеми на отсечената и транспортираната дървесина. Сивият сектор в горското стопанство
генерира скрити приходи
от над 100 млн. лв. годишно. Става дума за държавните гори, където проблемите произтичат до голяма степен от смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща държавна институция – Министерството на земеделието и храните. Допълнителните фактори са корупционните практики, политическият натиск, занижените изисквания за квалификацията на горските служители, размитата отговорност на участниците в дървободобива, неблагоприятните икономически условия и др. За Александър Дунчев същността на проблема е в това, че все още съществува политически и корупционен натиск, който не е пряк, а чрез манипулиране на условията на участие в търговете. Липсата на адекватна нормативна уредба е другата причина за незаконния дърводобив, защото все още не се знае какви са запасите от дървесина. Схемата за незаконен добив е рожба и на некоректните измервания и изчисления, защото никой реално не знае какви са т.нар. „скрити запаси”. А те именно са източник на недекларирани приходи и на т.нар. „бизнес” на някои фирми. Въпросът не е само в това дали има бракониерска „циганска”сеч, а в това, че
липсва контрол на места
Тук не става дума само за ефективен контрол, а постоянен контрол в онези критични точки, откъдето „изтича” това богатство.
Попитан къде са невралгичните точки, Александър Дунчев изброява онези горски райони, където има държавни гори в Странджа, Рила и Родопите, Стара планина, Югоизточна България… Александър Дунчев може да даде само един конкретен пример, този със случилото се в Стара планина в района на Ботевград. За другите места той спазва договореното правило с онези, които са сигнализирали за нарушения, да не съобщава конкретни имена. Хората се страхуват, че могат да загубят работата си, защото в опредени региони именно дърводобивът, бил той законен или незаконен, е единственото препитание и източник на доходи.
Злоупотребите в горите се случват и заради несъвършената нормативна база, за което вече стана дума. Именно тя позволява неточна инвентаризация на горите, манипулации при определяне на добивите и най-вече неефективен контрол по цялата верига на планиране, маркиране, реализиране на сечта и транспорт на добитата дървесина. Какво може да кажем и за това, че
не е извършена цялостна сертификация
на държавните гори? Как да бъде обяснен факта, че до края на настоящата година едва 40 на сто от държавните гори ще бъдат сертифицирани? Да не говорим за частните гори, за които няма достоверни данни. Как тогава ще бъде овладян процесът на незаконен дърводобив, който е един от източниците на недекларирани доходи и то в големи размери.
Ако оставим на втори план финансовите параметри, как да си обясним вече станалата пословична българска черта да се отнасяме хищнически към едно от природните зелени български богатства. Проблемът за изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Тони Кръстев не е от днес. Нарушителите не са страхуват от санкции, глобата, ако я потвърди съдът, е някакви си 200 лв. Специалистите от агенцията или тези, които на практика се сблъскват лице в лице с нарушителите, са направили предложение да бъдат актуализирани някои закони, с които да може в наказателните мерки да има и полагане на обществено полезен труд. През 2013 г. са били съставени около 17 000 акта, но само 14 на сто от тях са влезли в сила. Ефективността от наказанията е нищожна, а от WWF уточняват, че
събираемостта на наказателните постановления
е критично ниска.
Сега е сезонът за снабдяване на някои български домакинства с дърва за огрев. На някои това може да се стори необичайно, но това е факт. За WWF в тази сфера се извършва манипулация при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина. При добива на дървата за огрев и технологичната дървесина, нормативната уредба изисква, в различните етапи на дърводобива – от сечищата до крайния получател – една и съща стока по вид и количество да се измерва, приема, заплаща и отчита в три различни единици. При добива – от сечище до временен склад – в пространствени кубически метри, при приема – от временен склад до натоварване и експедиция – в плътни кубически метри, а при крайния получател – в килограми, установени от кантара на клиента.
Изводът, който правят от природозащитната организация е, че при тези измервания и преизчисления се допускат съществени грешки поради високата субективност, ползването на некоректен коефициент за превръщане и неотчитане различното тегло на дървесината спрямо произхода й. Резултат е следният: натрупва се една разлика от около 30-40 на сто, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне на размера на тарифната такса. За да бъдем по-кратки, ще приключим с това, че годишно не се отчитат над 1.5 млн. кубически метра дървесина, средствата от които потъват в нечии джобове. Или казано по-точно, това са си недекларирани доходи.
Велин Яворски
