Вероятно за Венеция е изписано всичко. Или поне така си мисли всеки, който поне веднъж е щъкал по тесните улички или е навивал крачоли, за да премине през някоя залята част на „Сан Марко“.
Венеция завинаги. Всеки път може да откриете нещо ново, различно. А кога е най-добре да посетите града в центъра на плитката адриатическа лагуна? Единствено рано сутрин. С първото корабче от Пунта Сабиони, например.
Ще пътувате с част от работещите венецианци. Някой по чехли, защото все пак е лято, други със стегнати вратовръзки и строги костюми. Забързани, делово разлиствайки местния вестник или преглеждайки новините в таблета. Няма как да ги сбъркате във все още рехавата тълпа досадни туристи. Всъщност едните не могат без другите, макар историята на Венецианската република да говори друго. Кореняците дори сериозно мислят да се отделят от Италия, но надали ще се случи.
Във Венеция е тихо по изгрев. Спокойно е. Даже трудно ще откриете местеснце за първото кафе. Спирате пред легендарния хотел „Метропол“, примерно, и тръгвате на север. Покрай вързаните на овехтелите дървени кейове черни гондоли. Гледката в сутрешната мараня е малко тъжна. Може би заради графитните отенъци. Но така е от векове, след като неповторимите ладии са боядисани в строгия цвят по заръка на венецианските велможи. Сега една гондола струва около 80 000 евро. Повечето гондолиери не могат да си позволят подобна сума и наемат лодките. А цената на една разходка подлежи на пазарлък. Почвате от 120 евро, за да заковат крайната оферта на 80 евро. Не е евтино дори за японците и често може да видите туристи да се „кооперират“ и така да минат с по-малко парички. При все това 90 процента от туристите в гондолите са с азиатски произход.
Далеч по-достъпна е разходката с градския транспорт. Пак с корабче, де. Седем евро и спокойно може да се насладите на магическата гледка по „Канале гранде“.
Вече се разбрахме – от хотел „Метропол“ на север, по успореден на моста на въздишките мраморен мост и малко преди Двореца на дожите, пак има пристан. Така ще опознаете Венеция по вода, което е задължително. Случва се, да минете покрай някой огромен лайнер, за да чуете негодуванието на италианците. Преди години е имало брожение да бъде забранено акостирането на огромните кораби в лагуната, защото замърсяването от тях е сериозно. Парите обаче са победили. И като стана дума за отпадъци, с радост ще научите, че сега в каналите няма да усетите онази брутално отблъскваща миризма, която се носеше над приказния град преди две десетилетия. От години всяка сграда има собствена септична яма, която подлежи на строга поддръжка от страна на специална общинска фирма. Е, тук няма да видите някой да плува, ала по островчетата наблизо често се срещат рибари.
Трудно може да се опише гледката от кораба. Просто тя трябва да се види. Времето обаче напредва и плавателни съдове от всякакъв калибър в лагуната стават повече, и повече, и повече… С тях тълпите туристи биват трудно преброими. Вече тежко се и диша. Влажно и топло е… Китайци продават навсякъде китайски сувенири, емигранти от Африка пробутват на всяка крачка шапки, а бутиците са окупирани предимно от руснаци. Всеки според интересите си „превзема“ Венеция. Човек се чуди кои са повече – японците или китайците. Те излизат от- всякъде, прегазват всичко по пътя си, за да снимат и продължават.
В подобна обстановка не остава нищо друго освен да изпиеш едно кафе (за евро, ако е на крак), взирайки се в дългата почти километър опашка на площада пред базиликата „Сан Марко“. На този фон досегът с „Прокурациите“, Часовниковата кула, църквата „Санта Мария ди Назарет“, библиотека „Марчана“ и още дузина забележителности става все по-абстрактна. Време е за хапване. Дори и тук може да се намери нещо на приемливи цени. В ресторант. Порция превъзходна лазаня е 6 евро, а парче от най-бедняшката пица – „Маргарита“ може да намерите и за четири. В тази ценова зона се намират и напитки. Макар местните да пият до насита вода от градските чешми, аз не посмях. Водата е по две евро за половин литър. Иначе, който разбира от италианска кухня, не сяда в пицария. В изисканите ресторанти е пълно предимно с французи, англичани и дори рускоговорящи. Отегчени, с доволни погледи и чаша кехлибарено вино. В пицариите преобладават азиатци и американци. А прочутата гарнирана питка не е нищо особено. Ако питате мен, в Ню Йорк или Сан Диего за тези пари може да преядете с американска пица…
Да, но тук е Венеция, която привечер е успяла да те изцеди до припадък. Мечтаеш за душ, чаша бира и дълъг сън на хладно. Сън, в който преминават миговете на онази Венеция по изгрев слънце. Венеция по никое за туристите време.
Александър Гигов
