Бившият босненски сръбски лидер Радован Караджич пое „моралната отговорност” за престъпленията, извършени от босненски сърби, но отрече той да е разпоредил убийствата, съобщи БиБиСи.
Караджич каза това в последната си защитна реч пред Международния трибунал за военни престъпления в Бивша Югославия в Хага. Срещу него са повдигнати 11 обвинения за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на Югославските войни през 90-те години на ХХ век. Едното от обвиненията е свързано с клането в Сребреница, при което бяха убити хиляди мюсюлмански мъже и момчета. Караджич имаше 10 часа да се защити пред съда. Пледоарията му продължи два дни – в сряда и в четвъртък.
800 страници защита
В заключителното си слово той подчерта, че не смята себе си за виновен и дори не трябва да се провежда този процес пред Международния трибунал за бивша Югославия. Караджич, който самостоятелно водеше пледоариите по време на процеса, призна, че в качеството на военен лидер поема „морална отговорност“ за извършените от босненските сърби престъпления, но отхвърля обвиненията, че е наредил да бъдат извършени убийства. Той поясни, че не е имал и най-малка представа за събитията в Сребреница. Бившият лидер постави под съмнение достоверността, убедителността и целостта на представените на процеса от прокуратурата доказателства. По думите му цялото обвинение е изградено на инсинуации, слухове и неверни показания.
В писмено обръщение с над 800 страници Караджич твърди, че не е бил запознат с убийствата в Сребреница, но поема отговорността за „всички престъпления, извършени от гражданите и силите на Република Сръбска в Босна”. По време на защита си в сряда Караджич приличаше повече на политик, който описва новата си концепция, отколкото на обвинен във военни престъпления и заплашен с доживотен затвор, коментира кореспондент на БиБиСи. Според кореспондента Ана Холигън бившият лидер изнесъл самоуверено представление и видимо се чувствал комфортно под светлините на прожекторите.
Обвинението иска доживотна присъда
По време на пледоарията бившият сръбски лидер обвини прокурорите, че опитват да укрият истината. „Тук е обвинен сръбския народ. Знам истината, прокурорите знаят истината, те се опитват да заблудят съда”, заяви той.
Преди дни прокурорите от военният трибунал на ООН изложиха финалните си аргументи по делото и обявиха, че Караджич е бил „движещата сила“ зад геноцида над босненците през 90те годни, съобщи „Ройтерс“. След четири години изслушвания в Международния криминален трибунал за бивша Югославия, прокурорите поискаха максимална присъда за босненския сръбски лидер, понеже има неоспорими доказателства, че преди и по време на геноцида е обявявал публично своите намерения да избие босненското население. „След като изслушахме стотици свидетели, прегледахме 80 000 страници записи и 10 000 доказателства, установихме, че със сигурност е имало политика на етническото прочистване, а движещата сила зад него е Караджич“, заяви прокурор Алан Тиегер.
Караджич е обвинен в убийството на повече от 8000 мюсюлмани в Сребреница, където етнически сърби застрелват огромен брой затворници. Сръбският лидер е отговорен и за продължелата 43 месеца обсада на Сараево, в която загиват над 5000 цивилни.
Очаква се съдията да обяви присъдата в рамките на една година.
Военен лидер и трикстер
Радован Караджич е психиатър по професия и поет по призвание. Специализирал е в САЩ, работил е в болницата в Сараево. Автор е на пет стихосбирки, една комедия и роман. В политиката влиза през 1989 година като един от членовете-основатели на Сръбската демократическа партия (СДП) в Босна и Херцеговина. На 12 юли 1990 година е избран за председател на тази партия, като на този пост е до 19 юли 1996 година, когато подава оставка. През 1992 година е избран за президент на Република Сръбска и остава на поста до лятото на 1996 година, когато е подложен на силен натиск както от международната общност, така и от самият президент на Сърбия Слободан Милошевич да подаде оставка. През 1992 година Караджич, заедно с Биляна Плавшич и Момчило Каришник е член на върховното командване на въоръжените сили на Република Сръбска. Същата година той става и върховен главнокомандващ.
След босненската война Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага официално обявява, че повдига срещу Радован Караджич обвинение във военни престъпления. От 1996 година той се укрива от властите. Интерпол го издирва по обвинения за насилие, престъпления срещу човечеството, престъпления срещу живота и здравето, геноцид, тежки нарушения на Женевската конвенция, убийства, плячкосване и нарушения на законите или на обичаите на войната. В негова защита поддръжниците му твърдят, че той не е по-виновен от всеки друг военновременен политически ръководител. Това, че Радован Караджич успява да избегне ареста около 13 години, го превръща в национален герой на босненските сърби. Разпространено е обаче и мнението, че Радован Караджич остава на свобода поради сключена сделка с Ричард Холбрук.
През ноември 2004 година британското министерство на отбраната признава официално, че евентуална военна акция по залавянето на Радован Караджич не би успяла, а оказването на политически натиск върху правителствата на страните от бивша Югославия би имало по-голяма вероятност за успех. След дълги перипетии Караджич е заловен на 21 юли 2008 година в Белград от сръбски специални полицейски части и е предаден на трибунала.
При ареста става ясно, че героят на босненските сърби е имал сменена самоличност. Живял е поне две години в Белград и е работил в частна клиника в Нови Белград. Занимавал се е с лекуване на депресии с помощта на алтернативна медицина. Документите му са били на името на Драган Дабич и свободно се е движил в града, посещавал е семинари, чел е лекции и е писал в медицински списания. Посещавал е бар The Madhouse, където обичал да сяда на маса, над която висял портрет на Радован Караджич. За тези 13 години бившият лидер се променил неузнаваемо – представлявал застаряващ мъж с гъста сива брада и дълга коса на опашка. След ареста по собствено желание Караджич се бръсне и се подстригва.
Боряна Радева
