Мо Йен, Нобеловия лауреат за литература през 2012 г., бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Церемонията се състоя в Аулата. Присъстваха министър-председателят на България проф. Георги Близнашки, посланикът на Китай в България, представители на академичната общност, почитатели на китайския писател. Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. дфн Цветан Теофанов запозна присъстващите с биографията на китайския писател Мо Йен.
Според Цветан Теофанов, Мо Йен е продължител на великия разказвач Пу Сунлин и апокрифните „диви истории”, алтернативни версии на официалните династийни летописи. „Прозата му се отличава с бурния поток екстатични слова, извиращи от дълбините на различни литературни епохи, където са омесени гротеската, абсурдът, насилието и романтиката”. Мо Йен е и рушител на традицията – около 1984 г., под влиянието на книгите на Маркес и Фокнър, започва да експериментира разказваческа техника от модерната западна проза. „Романите му са стъписващи… без демонстрацията на виртуозност да се превръща в самоцел”.
Елин Пелин е сред моите учители
България ми дава усещане за нещо близко, родно, приятно и приятелско… Антония Цанкова, директорът на Институт „Конфуций“, припомни, че през 1949 г., след основаването на Китайската народна република първата държава, която я признава е бившият Съветски съюз, а веднага след това – България. Но поради разликата в часовите зони може да се каже, че на практика България е била първата…
Г-н ректорът каза, че когато той е бил на 9 години, е чел китайския класически роман „Речни разливи“ . Макар че съм китаец, едва на 15 години четох китайска класика. Почувствах се впечатлен и леко засрамен. Бях на 25 години, когато за първи път прочетох българско произведение на китайски език – това беше Елин Пелин. В онези години в Китай излезе негов голям сборник с разкази. Спомням си ясно две произведения – „Гераците“ и „Земя“ – много ме впечатлиха. Елин Пелин описва живота в българското село и чрез него получих представа за някои феномени в развитието на страната ви. Отново и отново се срещах с героите на Елин Пелин, които орат, обработват земята, грижат се за реколтата. Опознах живота на българските селяни, чистите им чувства между в онази епоха. А също и отношението на богатите земевладелци към тях, то не се различава съществено ситуацията в моя роден край по това време. В полето на литературата съм имал много наставници, много учители. Един от тях е и Елин Пелин. Наясно съм, че в България има и други велики, забележителни автори, писатели, хора на изкуството. Ще положа усилия да се запозная с тяхното творчество.
В началото на 80-те години на ХХ век в литературата на Китай все още съществуват много консервативни, традиционни елементи. Произведенията от онази епоха акцентираха върху политическите действия на човека и пренебрегваха истинската човечност. Литературните ни критици осъзнаха това. Имената на Маркес от Латинска Америка и на Уилям Фокнър проникнаха у нас и оказаха влияние. Появиха се множество подобни произведения. Но осъзнахме, че имитацията не води до истинско развитие. Само, ако авторът си изгради собствен, неповторим стил, ще бъде достоен. Единствено самобитната национална култура има място на световната сцена. И за да се създаде тя, единственият път е да се тръгне от личните, от индивидуалните преживявания, от народната специфика.
Припомням си детството – докато моите съученици бяха в класната стая, аз, използвайки ушите си, слушах историите от разказвачите по пазарите. После те станаха част от моето творчество. Преводът на моя роман „Уморих се да се раждам и да умирам“ на български език е готов, българските читатели надявам се да могат да усетят тази любов към природата и животните, която се зароди по това време.
Досега съм написал около сто и повече произведения – различни по обем. И много сценарии за телевизионни драми и филми. Извор на материал за тях е реалният живот. Аз съм човек, излязъл от народа. Когато през 2012 г. получих Нобеловата награда за литература, изнесох лекция със заглавие „Разказвачът“ или „Човекът, разказващ истории“. Китай вече е модерно да се казва, че някой разказва истории. Но независимо колко богат е личният, индивидуалният опит на човека, идва момент, когато се изчерпва. И авторът трябва да застане на една универсално човешка позиция, да описва архетипите на общочовешката природа. Затова е възможно произведения от една или друга национална литература да бъдат разбрани на други езици – великите произведения описват универсалните човешки, истории, събития, ситуации. Друг ключ към самоусъвършенстване е творецът да променя отново и отново начина, по който разказва истории. Да използва елементи от изобразителното изкуство, от танците, от музиката. Учил съм се и от френската живопис, а тук, в България, бях дълбоко впечатлен от творчеството на български автор, чиито картини пресъздават колоритността, живота на българското село от миналото. И си купих негова картина.
Център на китайска култура за част от Европа става Софийския университет
Ректорът на СУ проф. Иван Илчев припомни, че Институтът „Конфуций“ в София е първият в региона, създаден благодарение на успешното сътрудничество на Алма матер с Пекинския университет за чужди изследвания. Отбеляза, че в момента се изгражда нов Институт „Конфуций“ в София – 15 пъти по-голям от досегашния. Той ще се намира в част от първия етаж в сградата на бившия Механотехникум на ул. “Опълченска” в столицата и обхваща площ от 2800 кв. м. Долепен е до сградата на Центъра за източни езици и култури. Ще бъде открит в навечерието на следващата учебна година. В института ще има китайски театър, възможно е да има и демонстрационен ресторант с курсове по китайска кухня, голяма, модерна библиотека, зали за бойни изкуства, за калиграфия.
Проф. Илчев отбеляза, че в Пекин е създаден на Консорциум на университетите от Китай и страните от Централна и Източна Европа чиято задача е да задълбочава връзките между тези два региона и страната му. В него участват университетите на 16 държави от Европа и 47 китайски университета. Програмата “16+1” беше обявена преди 2 години от китайския министър-председател за разширено сътрудничество. Консорциумът ще финансира съвместни проекти, обмяна на студенти и преподаватели. В момента включва 4,5 млн. студенти и над 400 хил. преподаватели. За европейски координационен център на консорциума е избран Софийският университет, а за президент на консорциума – неговият ректор. Изложбата „Институт „Конфуций“ – мост между две култури“ може да бъде разгледана в централното фоайе на Софийския университет до 30 септември 2014 г.
На откритата изложба по случай 10-годишнината от създаването на институтите „Конфуций“ по света говори проф. Гъ Джъцян, представител на Китайската народна република в института. Според него „Институт „Конфуций“ може да се разглежда като мост между културите и народите по целия свят и Китай. Вчера започна Седмица на китайската култура в Институт “Конфуций” със серия от открити лекции, които ще продължат до 9 октомври.
Лъчезар Лозанов
