През следващата седмица, в навечерието на Деня на парашутиста – 18 октомври, отбори от 68-а бригада „Специални сили“ ще мерят сили в т.нар. военен многобой. От доста време командосите се стремят да възвърнат традициите на това състезание. Преди много години то се провеждаше между състави, излъчени от най-подготвените военнослужещи от формирования на Българската армия. На него те трябваше да преодоляват най-различни препятствия по трасе около 20 километра. Началото на надпреварата започваше с доцелен парашутен скок от височина 1000 метра. Затова и се наричаше парашутен многобой. След това следваше движение по карта и азимут, стрелба с автомат „Калашников“, преодоляване на водна преграда и телени заграждения, забиване на пластини в мишена на дървен щит, хвърляне на гранати в далечина и цел, преминаване на определено разстояние с противогаз, носене на „ранен“ другар…
Да си припомним някои от онези незабравими моменти, отразени в армейския вестник.
„Нещо като триатлон,но по-трудно“
Така е озаглавен материалът, публикуван в брой 11 106 от 16 септември 1985 г. Ето части от него:
„…Меко приземяване на всички с изключение на… Да, това е лейтенант Илия Ружинов. Вероятно старата травма се е обадила. Ами сега? Това означава изгубване на шансовете за добро класиране. Усмихвайки се, лейтенант Ружинов минава покрай нас. Дали ще издържи. Само който не го познава, той може да се усъмни. Потегля отборът по маршрута. Начело е старши лейтенант Валери Луков. После отстъпва на лейтенант Ружинов. Илия ще дава темпото, по него ще се равняват останалите. А слънцето този ден направо се е престарало. Но на старшина Георги Попов като че ли му е все едно. Як, здрав, той сякаш е готов да понесе отбора на раменете си. Допълват отбора двамата бойци ефрейтор Станимир Мажгунов и редник Младен Хамалски. Добре се движат под жаркото слънце. Ех, ако не беше травмата на лейтенант Ружинов! И все пак темпото е добро…
Състезанието завърши. Първи е отборът в състав: капитан Любомир Кънчев, лейтенант Румен Свиленов, старшина-школник Стоян Обретенов, младши сержант Владко Първанов и ефрейтор Марчо Стефанов. Втори остана отборът, командван от старши лейтенант Луков…
В поделението ме посрещат с неприкрито любопитство. Как мина? Какво представлява парашутният многобой? Да не би да е нещо като триатлона? Да, точно така! Нещо като триатлон, но по-трудно!“
Парашутният многобой постепенно набираше скорост През далечната 1994 г. се проведе и
първото международно състезание
То се състоя в околностите на село Белащица край Пловдив и предизвика изключителен интерес. Наблюдавано бе от заместник-министри на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия, генерали, много гости и зрители. Надпреварата бе отразявана от български и чуждестранни медии.
В крайното комплексно класиране победи тимът на Парашутната бригада (сега 68-а бригада „Специални сили“) в състав: капитан Митко Ангелов, лейтенант Румен Грозев, старши сержант Димитър Хайдърски, сержант Димитър Диманов и редник Мариан Велев. След Парашутната бригада се класираха съставите на ВВОУ „Васил Левски“, 2-ра армия, ШЗО „Христо Ботев“, Белгия, 3-а армия, ВМС, САЩ – втори отбор, Румъния, САЩ – първи отбор, и 1-ва армия.
Респектиращи участия
имаше при следващите състезания. Ще се запомни международният парашутен многобой край Велико Търново през 1995 г. Домакините от ВВОУ „Васил Левски“ дълго се бяха подготвяли и твърдо бяха решени да атакуват първото място. Най-големите им съперници бяха командосите от Парашутната бригада. Тогава техният командир полковник Тома Дамянов дълго оспорваше със съдиите преодоляването на някои елементи от домакините. Все пак победиха представителите на ВВОУ в състав: капитан Роман Ромов и курсантите Красен Фенеров, Деян Христов, Кирил Желев и Иван Богданов. След тях се класираха отборите на Парашутната бригада, Германия, Русия, 1-ва армия, 3-а армия, ВМС, Гърция, Белгия, Румъния и 2-ра армия.
През 1996 г. край Сливен състезанието бе с още по-впечатляващо участие. В него отново победител бе тимът на ВВОУ „Васил Левски“ (капитан Роман Ромов и курсантите Деян Христов, Цветан Русинов, Иван Богданов и Илия Лясков). И отново състава на Парашутната бригада (лейтенант Стефан Николчев, сержантите Мариан Велев и Даниел Стоянов, и редниците Йордан Павлов и Драгомир Друмев) зае второто място. След тях се класираха Русия, Испания, Югославия, 2-ра армия, Гърция, ВВС, ВМС, 3-а армия, Германия, 1-ва армия, Вътрешни войски, ШЗО Христо Ботев“ и САЩ.
През 1997 г., пак край Сливен, бе последният парашутен многобой с международно участие. Класирането: Русия, 3-и армейски корпус, Парашутната бригада, 2-ри армейски корпус, ВМС, Вътрешни войски, ВВОУ „Васил Левски“, ШЗО „Христо Ботев“, ВВС и 1-ви армейски корпус.
Години по-късно, през 2005 г., в 68-а бригада „Специални сили“ възстановиха и обогатиха традицията и на полигон „Црънча“ бе проведен военен многобой. Сред участниците – състезатели и съдии, имаше и такива, които бяха мерили сили в изпитанията преди години. Сформирани бяха 9 отбора, като регламентът бе във всеки от тях да има поне по един офицер. Дори в един от екипите бе капитан Иван Богданов, индивидуален комплексен победител като курсант в международния парашутен многобой в Сливен през 1997 година. Съгласно правилника, воините трябваше с въоръжение и снаряжение да преминат през водно препятствие с надуваема лодка, да се движат 5 километра по азимут с 6 ориентира и още 5 километра – по карта, да преодолеят заразена зона и препятствия на полосата за психофизическа закалка. На огневия рубеж пък следваше стрелба по мишена от три положения – стоешком, на коляно и лежешком. Многобоят приключваше с оказване на помощ на ранен боец и евакуация. Общо трасето бе около 15 километра в силно пресечена гористо-планинска местност.
И през следващата седмица отбори от 68-а бригада ще се състезават във военния многобой. През годините имаше идея той да започне, както преди с парашутни скокове. Засега намеренията все още не са осъществени. Дано това да се случи по-нататък.
Цончо Драгански
