Генерал от запаса Златан Стойков: НС да определи числеността на армията
По време на предизборните срещи казвах, че този вот е решаващ за състоянието на народа. Осемдесет процента от хората в нашето общество са на критичния минимум, а 20 % владеят финансите на държавата. Приех предложението на колегите, които издигнаха кандидатурата ми за 43-то Народно събрание. И мога да бъда полезен с професионалния си опит на началник на Генералния щаб.
Разбира се, че ще работя за успокояване на действащата Българска армия. Четирийсет и третият парламент трябва ясно да заяви България каква по численост армия ще има, дали ще е 37 000 или не по-малко от 37 000 души, или 40 000.
На второ място, да се прилага стриктно Законът за отбраната и Въоръжените сили, което да успокои офицерите, сержантите и кадровите войници. Не може едно правителство да закрива гарнизона Враца, друго да го открива. Новото правителство трябва да приеме
ясна и конкретна програма за превъоръжаването
на Българската армия в зависимост от бюджета. Този бюджет трябва да се определи от парламента, както беше поставен на Срещата на върха на НАТО в Уелс – да достигне до 2%. Това не може да стане с магическа пръчка. Но премиерът и неговият кабинет трябва да определят и да няма вътрешни дрязги с министерствата.
Не е за подценяване разбитото образование, разбитото здравеопазване и икономика. След като се разпределят равномерно тези финансови средства на бюджета, министърът на отбраната, заедно със своя кабинет, с Щаба на отбраната точно да разпределят приоритетите между трите вида въоръжени сили. Всички участват в мисии, но вече дори мисиите не са толкова важни, колкото да се стабилизира армията. И военните от всички видове войски да видят в нея своето бъдеще, не само в рамките на четиригодишен мандат, а и след 20 години.
Запознах се с Програмата 2020, тя има своите положителни и своите по-слаби страни. Но така приета от МС, на всяка цена трябва да бъде обсъдена в парламента. НС трябва да определи един път завинаги числеността на Българската армия. Не може всяко правителство да съкращава, не да реформира, а да съкращава състава на армията, за „да се увеличи“ бюджетът.
Аз напуснах армията при бюджет 1.9, а сега с 1.3 млрд. какви инвестиции ще се правят. Стигат само за издръжката на личния състав и малко за военната подготовка.
Има нужда от нов преглед
било на Бялата книга, било на „Визия 2020“, тъй като все пак щабовете са раздути със Съвместното командване на силите. Тук противоречията са доста сериозни и трябва да се реши ще го има ли това СКС, или не. Имаме Щаб на отбраната, имаме и трите командвания на видовете Въоръжени сили, т.е. има пет щаба при 37-хилядна армия. Нашите партньори от НАТО имат СКС в страните, които ръководят операции извън своята територия като Германия, Франция, САЩ, Великобритания, Италия – като водещи страни в операцията. В близките 50 години не виждам България да достигне такова ниво, за да поемем воденето на дадена операция в някоя точка в света.
И не на последно място не мога да не работя за издигане на статуса на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Трябва Съюзът да има закон, да получава държавна субсидия, може и минимална на първо време, защото става дума за около 28-30 000 души. Това са хора, на които най-хубавите години от живота са минали в служба на своята родина. И съюзът като военно патриотична организация трябва да разполага с някакви средства.
На следващо ниво министърът на отбраната трябва да им предостави офиси за клубове на съюза, а не колегите да ходят по районните организации да се молят на политически партии за помещения, които да използват.
Законът за резерва трябва да се преработи
той ни е приоритет, според мен, по три причини. Първо, не му беше достатъчно ясна финансовата обосновка какво ще струва на държавата този закон. Второ, как ще въздейства на резервистите, които ще постъпват – привлекателно или отблъскващо. И трето, как ще го приеме обществото. Защото все още в нашето общество се говори, че военните вземат по една шапка пари.
А възникналият отново въпрос за ранното пенсиониране също потвърждава моя пример. Не може да се говори за ранно пенсиониране на военнослужещите, след като не са финансово обезпечени. При късното пенсиониране – също. Аз напуснах армията при 42 поправки на закона и ако прибавим и поправките в него на министър Тагарев, на министър Найденов и на министър Шаламанов, как ще е спокоен офицерът, сержантът и войникът-това са 45 промени на закона…
Владимир Тошев: Всеки лев да бъде използван рационално
В 41-вото Народно събрание показахме, че можем да постигнем консенсус по въпроси, които се отнасят до националната сигурност като един от основните приоритети и задължения на държавата. Сега продължаваме в същия дух в 43-ия парламент.
Например, приоритет тогава беше Бялата книга за отбраната, Концепцията за национална сигурност и т. н. Но сега това, което веднага трябва да стартираме отново като процеси, е приемането на законите за специалните служби с базовия закон – общия и трите закона – за външното разузнаване, военното разузнаване и Националната служба за охрана. Време е да мислим и за постепенно увеличаване, при възможност, на бюджета на МО за следващата година. Както и на службите, разбира се, и на МВР. Важното е, че имаме съгласие по тези въпроси. Говоря за останалите политически сили.
Вярно, в парламента ще влязат и политически партии, и коалиции, които досега не са участвали, ние не знаем тяхното мнение. Но мисля, че с останалите политически сили, които и досега са били в Народното събрание,
нямаме разногласия по базовите проблеми
А постепенното увеличаване на бюджета за отбрана е основно изискване от натовските ни партньори и е наше задължение. Най-важното е, че при така изтънелия бюджет за отбраната може би няма да се справим с модерниизацията на армията и във видовете въоръжени сили, както и със задълженията ни по отношение на охраната на границата ни с рисковите зони на юг от нас.
А вече търсим и ефективност за защита на източната ни граница, защото до нас има конфликт, който политически отдавна прерасна и във военен.
Така че най-важното е да намерим начин да оптимизираме изразходването на тези средства, колкото и да бъдат те. Защото тогава, когато са малко, всеки лев от парите за национална сигурност трябва да бъде използван много рационално.
Необходимо е и да работим с хората като основният елемент в системата на националната сигурност.
Трябва да дадем сигурност
на службите, на хората, които работят в МО и в Българската армия, както и в МВР.
Необходимо е те да знаят какво искат, но и какво трябва да дават. Това е наше разбиране, защото става дума за една взаимна обвързаност. Държавата ни не може да постигне добри резултати, ако хората, които работят в цялата система на националната сигурност, не са достатъчно мотивирани и обезпечени, за да могат да си гледат работата.
Ние имаме и задължения към натовските ни партньори. Тази Визия до 2020 г., че и до 2030-а трябва да я имаме. Защото това е инерционен сектор, макар че се случват кратковременни пикове като Северна Африка и Близкия Изток преди две години, като миналата година Украйна.
Но за да сме защитени от такива екстрени ситуации, при които трябва да се вземат бързи решения, трябва да имаме по-дългосрочна визия, основана на достоверна информация. Оттам вече да си правим заключенията накъде и как да развиваме националната ни сигурност във всеки неин сектор.
Подготвихме четирите закона за трите служби, както и общия закон, но не ни стигнаха буквално дни, за да бъдат приети и на второ четене в 42-рия парламент.
Дългото обсъждане в много широк кръг заинтересовани институции, включително и неправителствени, ни даде възможност да постигнем необходимото разбиране с широк консенсус. А координацията на службите, включително на армията и МВР, вече не е само сигурност, а в по-широк смисъл включва и образование, и здравеопазване, и т. н.
Например, изтичането от страната на младежи с високо образование и образоването на наши младежи в близки на нас страни, където получават освен образование, и една друга култура като влияние.
Това трябва да се координира, да се следи и да се регулира в дългосрочен план. Защото иначе се разхищават усилия, получават се дублирания на дейности, влошава се работата на службите, координацията между тях.
Така че трябва да имаме добра нормативна база, която да даде възможности на държавното ръководство – президента, председателя на Народното събрание, премиера, ресорните министри да работят в една по-добре осигурена информационно обстановка и да вземат адекватни решения.
Янко Янков: Нужна е устойчива политика за много мандати
Това, което лично очаквам от следващия парламент, като човек, който отговаряше за отбранителния сектор в предходния, e въпросът със сигурността на страната и състоянието на отбранителния сектор да стане един от основните приоритети на Народното събрание. По две причини. Първо, защото ситуацията в България от гледна точка на материалната база, на изискванията за спешна модернизация е такава, че изисква много спешна, ясна и конкретна намеса. И то не конюнктурно да се решават определени проблеми в момента. Този приоритет трябва да се превърне в устойчива политика за много мандати. Втората причина е, че в България заплахите за националната сигурност стават все по-сериозни. Виждаме какво става на юг от нас, на изток и изобщо геополитическите противопоставяния. Виждаме това, което се предизвиква и от икономическата криза, и от демографските проблеми. И трябва да реагираме като на свързани неща. Не може да се гледа на отбранителния сектор само като строго определено диференцирано решаване на проблеми, например с военната сигурност.
От тази гледна точка имаме спешната задача в следващия парламент
да подготвим юридическата база
защото не бяха приети фундаментални закони, които са изключително важни в сферата на сигурността. А освен това и Законът за отбраната има нужда от доста сериозни промени. Дори беше казано, че Министерството на отбраната има готовност за приемането на нов закон.
Въпросът със заплахите за националната сигурност става все по-сериозен, а те – все по-многообразни. И за да бъде гарантирана тя в съответствие с Конституцията на страната, трябва синергично действие на всички компетентни органи на властта и на властите, включително – на президента, на Народното събрание, изпълнителна власт и на съответните специални служби, които трябва да изпълняват своите превантивни, анализаторски функции за неутрализиране на заплахите – бежанския проблем, терористичните заплахи и т.н.
Мисля че основната задача, която стои пред следващия екип на МО, трябва да бъде модернизацията на армията, защото знаем, че състоянието на техниката в някои случаи е такова, че застрашава живота на тези, които я ползват. Има спешна нужда от сериозни консумативи, има абсолютно неотложна нужда от качествена охрана на въздушното ни пространство и този въпрос с изтребителите трябва да бъде решен, на морското пространство на България като граница на ЕС и на НАТО, и на сухопътните граници на страната.
Считам, че сериозна отговорност на бъдещата изпълнителна власт трябва да бъде
качествено различният подход в обезпечаването
на адекватното състояние на сектор „Сигурност“. И категорично трябва да подчертая, че въпросът не е само финансов. Да, много е важно да се осигурят повече финанси и голяма грешка е да се смята, че, увеличавайки финансовия ресурс на сигурността, ние лишаваме други сектори от финансов ресурс. Това не е точно така. Има възможности, освен пряко от публичните финанси през бюджета, да намерим адекватно финансиране по други европейски програми на НАТО, на ЕС, по офсетни програми, свързани с модернизацията.
Това ще е един комплексен мениджърски подход, който ще осигури допълнителен финансов ресурс. Освен това менажирането на отбранителния сектор изисква пряко ангажиране с научно техническия потенциал на този сектор – военните училища, военно-промишления комплекс и това може да донесе много дивиденти. Всичко това трябва да бъде една обща политика. А лично като народен представител смятам, че ще убедя и колегите си, защото за нас националната сигурност е въпрос, с който компромиси не правим. За нас ефективното и качественото интегриране с НАТО и евроатлантическите механизми и ценности е въпрос, с който не правим компромиси. И смятам, че ще подкрепяме такава политика и ще правим всичко за нейното осъществяване.
По отново актуалния въпрос за възрастта за пенсиониране на военнослужещите искам да припомня, че ние отменихме минималната възраст за пенсиониране. Това беше наша ясна позиция и тя няма да се промени и в сегашния парламент. Но по принцип по повод идеята за ранното пенсиониране, която доста често се дискутира, ние считаме, че натоварването, условията, при които работят хората, заети в сектора сигурност, са такива, че заслужават да ползват този дивидент. И това по никакъв начин не нарушава европейските изисквания.
Определено смятаме, че поради факта, че тези служещи са лишени от 12 други конституционни права, които имат българските граждани, хората от сектор „Сигурност“ заслужават някакви дивиденти. А физическите усилия, психическите натоварвания, които понасят в непрекъснатите заплахи за живота им в екстремните условия, при които работят, трябва да бъдат съобразени с максималната възраст, до която те трябва да могат да ги прилагат. В противен случай допускаме голяма грешка. И в практиките на другите страни, членки на НАТО е така – и в САЩ, и в Турция. И даже много по-облекчени са хората в този сектор там, отколкото у нас. И от тази гледна точка смятам, че ще бъдем последователни в своята политика.
