В поредното издание на рубриката ще разкажем за няколко от целите на НАТО, одобрени на Срещата на върха в Уелс през месец септември.
В Афганистан усилено тече подготовката на новата мисия „Решителна подкрепа”, която ще започне от 2015 г.
Алиансът ще трансформира присъствието си в азиатската държава като финансира десетки граждански програми и подпомага развитието на афганистанските сили за сигурност и ръководството им. Международната общност ще подкрепя и изграждането на съдебна система, стабилни въоръжени сили и военно разузнаване.
Основната цел на тези усилия е създаването на модерна афганистанска армия и стабилна централна власт, които да елиминират шансовете на талибаните отново да се появят на политическата сцена в страната.
На другия край на света, в полския град Гданск, НАТО участва в едно от най-големите многонационални военни учения – „Анаконда 2014”.
Маневрите са важно събитие в календара на полската армия и от 2006 г. се провеждат на всеки две години.
Тази година в него участваха над 12000 военни от армиите на Канада, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Холандия, Великобритания и САЩ, а всички действия и задачи са планирани на фона на усложнената обстановка в Източна Украйна.
Целта е повишаване на бойната готовност на новосформираните сили на НАТО за бързо реагиране.
Мащабните и интензивни военни учения ще се провеждат все по-често в близко бъдеще, тъй като един от основните изводи от Срещата на върха в Уелс е, че НАТО навлиза в един от най-турбулентните периоди на своята история.
Модерният свят е несигурен и изпълнен с кризи от най-различен характер.
Повече от 30 държави с различна политическа идеология имат или се опитват да се сдобият с балистични ракети, които освен конвенционални бойни глави, могат да носят и ядрени.
Разпространението на подобна технология само по себе си не поставя страните членки на пакта в опасност. Независимо от това Алиансът трябва да е готов да противодейства на подобна опасност за да изпълни основаната си мисия – защита от всички заплахи отвъд евроатлантическата зона.
Антибалистичната система се състои от различни, но свързани наземни, въздушни и морски компоненти, които фактически изграждат отбранителния щит на алианса.
Тя включва сателити, радари, командни и контролни системи, както и ракети за прихващане. Сателитите засичат сигналите от изстреляна ракета, радарите прихващат траекторията й и след това чрез командните и контролните системи се предава информация на системите за прихващане, които евентуално ще успеят да я обезвредят.
Отделно в Средиземно море са разположени няколко кораба на САЩ, които дежурят непрекъснато и могат да прихванат изстрелването на балистични ракети.
Изграждането на ефективна система за защита се налага заради разпространението на балистичната технология и нейната падаща цена, която я прави достъпна за различни организации, враждебни на НАТО.
Целта, която алиансът си е поставил, е непрекъснато подобряване и надграждане на системата, така че да отговаря на променливите заплахи за сигурността на всички страни членки.
