Какво е автомаратон из Гърция, ако си в Атина и не минеш през… Маратон? Току-що сме излезли от гръцката столица през плетенитците от пътища и кръстовища и напредваме на северозапад по Атическия полуостров.
След половин час достигаме целта си – градчето Маратон. Главната улица и няколко пресечки
дремят в горещината
на ранния следобед.
Това е историческото селище, край което на 12 септември 490 г. пр. Хр. гърците разбиват войските на персийския цар Дарий Първи, дошли с 600 кораба. Боецът Фидипид се впуска да тича до Атина, за да извести сънародниците си за победата.
Пробягва десетки километри през долини и хълмове, осеяни със скали и тръни. Успява да достигне Атина и да съобщи радостната вест на хората. Докато атиняните ликуват, боецът издъхва от изтощение.
Дали това е истина или е поредният старогръцки мит? Дори историците още нямат точен отговор. Но случката, преплела в едно
воля, дълг и саможертва
в името на родината, не престава да вълнува човечеството през вековете.
Митичният подвиг на бегача не само не е забравен. През 19 – ти век легендата за епичния крос дава началото на най-тежката лекоатлетическа дисциплина – маратонското бягане.
Затова сред града спираме край музея, посветен на олимпийското движение. В двора са подредени бронзови скулптури на спортисти-маратонци, както и множество металопластики, посветени на олимпизма и мира между народите.
Името на градчето нашумява в края на 19 век. Маратонското бягане,
макар и от 40 км
е включено в първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 г. Най-бързо пробягва дистанцията представителят на домакините Спиридон Луис. Гъркът се превръща в национален герой.
В специална витрина на видно място в музея е изложен спечеленият от него златен медал, както и други вещи, свързани с неговия живот. Тъй като в момента сме единствените посетители на музея, любезните уреднички ни разказват интересна история за този вид бягания.
По думите им, сегашното разстояние на маратона е въведено на Лондонската олимпиада през 1908 г. Тогава, по волята на британския крал Едуард Седми разстоянието от 40 км е
„удължено” с още 2,195 км
за да може трасето да премине покрай двореца. С известни изключения новата дистанция от 42,195 км се налага като стандарт в следващите олимпиади, та и до днес.
Във витрините на музея са подредени стотици спортни реликви – отличия на известни маратонци, олимпийски факли и медали от различни игри, купи и сувенири от маратонски бягания по цял свят. Виждаме също чифтове маратонки на победители от различни състезания, снимки и пана с маратонските маршрути през всички олимпиади от края на 19 – ти в. досега. В отделна витрина попадаме на реплика на шпайковете на легендарния американския тъмнокож лекоатлет Джеси Оуенс, който вбесява Хитлер като печели четири златни медала на Олимпиадата в Берлин през 1936 г.
Благодарим на уредничките и отново хващаме пътя. След няколко километра
достигаме езерото Маратон
Край него има прохладно заведение-градина, от която се открива отлична гледка към околността.
Преминаваме по язовирната стена и след минути излизаме на магистралата от Атина за Ламия, Лариса и Солун. Преминаваме десетки километри през планините на северозапад.
По едно време отново излизаме на крайбрежието. Отвъд морската шир се издигат върховете на най-големия гръцки егейски остров – Евбея.
Отново правим кратка почивка. Този път – в крайбрежното селище Ливанатес. Селището е известно с борбите си от началото на 19 век срещу османците, когато шепа местни герои водят неравни сражения с поробителите.
А иначе гледката, на която попадаме е приказна – кристалносиньо море, в далечината остров, лодки в малкото пристанище. Ред палми дели променадата от плажа. Самотна пейка предлага
романтичен изглед към хоризонта
Снимаме тази красота и продължаваме нататък.
При Агиос Константинос (Св. Константин) откриваме чудесен залив за плуване и докато се разхлаждаме в прохладните морски води, гледаме как от отсрещния бряг тръгва ферибот и бързо се изгубва в далечината, обикаляйки Евбея.
След още 30-ина километра профучаваме край Термопилите – прохода, в който през август 480 г. пр. Хр. се е разгоряла легендарна гръко-персийска битка. В нея 300-те спартанци на цар Леонид удържат три дни атаката на многохилядните войски на Ксеркс. Въпреки че нашествениците побеждават, забавянето им дава възможност на гърците да се прегрупират и малко по-късно да разбият персите в битката при Саламин.
Така покрай исторически места на сражения от древната и по-нова история продължаваме на север. Където ни чакат нови гледки, нови истории и прекрасни плажове.
Андрей Рангелов
