На церемония в края на миналата седмица зала “Музикална” в Централния военен клуб получи името на големия оперен певец Борис Христов. Посветено на 100 годишнината от рождението на певеца, събитието се осъществява благодарение съвместните усилия на фондация „Борис Христов”, Министерство на отбраната и Изпълнителна агенция ВК и ВПД. Това е първата зала на ЦВК в цялата му 107 годишна история, която носи името на този наш велик сънародник. Бронзов бюст на певеца бе дарение от скулптора Георги Чапкънов. Плоча с името на патрона откриха проф. Тилчо Иванов, съветник на министъра на отбраната, и съпредседателят на фондация „Борис Христов” Стоян Бончев.
В музикална програма, организирана от фондацията, участваха легендарния хор “Гусла” под диригентството на академик Валентин Бобевски, оперният певец маестро Бойко Цветанов, сопраното Доротея Доротеева и басът Стоян Бончев – ученик на маестрото и солист в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили. На рояла ги съпровождаше Виляна Вълчева, ярко име сред талантливите млади диригенти у нас. Публиката аплодира арии из опери на Верди, Леонкавало, “Третият романс на Демона” от Рубинщайн и “Многая лета”, в които солисти, хор и инструменталисти показаха уникалното си майсторство.
В края на тържествената вечер доайенът на оперната критика у нас Александър Абаджиев представи накратко книгата си „Тримата велики български баси”, издание на ИК „Жанет 45”, чиято премиера предстои.
Александър Абаджиев, музикален критик: Царят: съдии имаме, но не и такива певци…
Два пъти Борис Христов е пял с Академичния хор в голямата зала на ЦВК – през 1935 и 1936 г. Зала „България” е открита през 1937 г. и столичните концертите са били тук, включително и на Царския военен симфоничен оркестър.
Тук започва пътят му на велик певец. След като чува негово изпълнение цар Борис ІІІ го пита: кога ще ви чуя в Операта. Борис Христов отвръща: аз съм съдия. Репликата на царя е: “Съдии имаме достатъчно, но нямаме такива певци… Трябва да заминете за Италия.” На следващата сутрин царица Йоанна пише 2 писма. Едното – до италианския посланик „…молим за вашето съдействие”. Тя е Йоана Савойска, дъщеря на краля. А другото – до Борис Йоцов, министър, академик, археолог, учен, забъркал се в политиката. Писма, с които му осигурява стипендия. Борис заминава с пари от богатия фонд на България за специализация на таланти в чужбина, отпуснат от Министерството на народното просвещение. Свидетел е моят баща, който е бил началник на кабинета на Борис Йоцов. Сведение от първа ръка имам и от моя тъст от първият ми брак полковник Бърдаров, който е занесъл писмата. Йоанна пише лично писмо на Бенеамино Джили. Той е пял веднъж в двореца, но той не се занимава с педагогическа дейност и го прехвърля на Рикардо Страчари.
В книгата много от нещата са разказани от хора от първа ръка, присъствали на скандалите с Мария Калас и с Николай Гяуров. Христов без съмнение е един от най-великите българи.
Световният тенор и съпредседател на фондация „Борис Христов” маестро Бойко Цветанов: Присъстваше с царствено излъчване
– Имах щастието да бъда първият ученик на Борис Христов. Спечелих конкурс, който се провеждаше в НДК пред видеокамера без да имам контакт с големия певец. Видях го за пръв път през 1986 г. – все още здрав, в разцвета на силите си макар прехвърлил 70 г. – на концерт с Хоровата капела „Светослав Обретенов”. И бях омагьосан не само от гласа му, а и от това царствено излъчване, както го определя италианската критика. Когато отидох в Рим, за съжаление той вече беше болен, след операция от инсулт, но жизнен, с изключително силен български дух. Днес, когато честваме 1000 г. от смъртта на цар Самуил, нека разкажа един факт от живота му. Македонското правителство още в бивша Югославия изпраща представител, за да моли Борис да пее в ролята на цар Самуил в композирана специално за него опера. Тя се нарича „Цар Самоил, цар македонски”. Певецът се обръща към представителя на македонското правителство: “Г-не, познавам само един цар – Самуил цар Български”. И отказва. Такава е разделителната линия в неговия живот – през цялото време се е чувствал българин, независимо дали е живял в царска, в тоталитарна или в демократична България. Тази линия минава през цялото му творчество – бил е обвиняван, че или е болшевишки агент, или шпионин на империализма. Всички руски опери е държал да ги пее на руски – хорът и солистите – също. Това се утвърждава по-късно във всички театри – да се пее на оригиналния език, което е огромното му влияние в съвременната култура.
Фондацията иска да събуди този дух на българина – да има по-друго отношение към културата, към оперното изкуство, към белкантото, към красивото пеене, защото това внася красота в нашия живот и ни дарява с култура.
Работоспособността му е феноменална. Съпругата му Франка казваше: Бойко знаеш ли, Борис Христов извърши работата на 2 или 3 музикални института, изследвайки творчеството на Верди, на руските композитори и композиторите от Могъщата петорка (Балакирев, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и Цезар Антонович Кюи). Той е единственият певец в света, който е записал всички песни и опери на композиторите от Балакиревския кръжок.
Незабравимо е топлото му отношение към младите хора и към мен – това стана предпоставка да тръгна по неговия път и да намеря много сцени по света. Наричаше ме „Дон Карлос на моите мечти”, а това ми даваше сила и увереност да вървя напред.
Съветникът на министъра на отбраната проф. Тилчо Иванов: Подкрепяме инициативата
Благодаря на инициаторите от фондация „Борис Христов” и Изпълнителната агенция, които дадоха идеята. Те ни направиха съпричастни с делото му българин, който с живота, с дейността и името си продължава да прославя страната ни. Министерството сега и в бъдеще ще подкрепя такива инициативи. В тази музикална зала с името му ще изпълни своя замисъл – да бъде желано място за възпитаниците на майсторските класове по оперно пеене, за децата на военните, цивилните и на гражданите, които ще се наслаждават на творчеството. Ние почитателите изпитваме национална гордост и наслада от неговите изпълнения. Благодаря и на проф. Чапкънов за дарението. То ще се превърне в символ на музикалния дух на ЦВК.
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция ВК и ВПД Валентин Гагашев: Място за изява на таланти
– ЦВК се превръща в първата културна институция в България, която наименува специална зала на името на великия български оперен певец. А фактът, че той самият е пял тук, изпълва още повече със съдържание самата церемония. Оттук нататък в музикална зала „Борис Христов” ще поле за изява ще имат талантите на България, тя е място за присъствие на ценителите на оперното и на другите видове изкуства. Желая на екипа и на фондация “Борис Христов” с голям успех да осъществим планираните концерти, майсторски класове и др. творчески инициативи. Пожелавам им попътен вятър и пълен успех.
Патрон като Борис Христов би трябвало да издигне и целите които си поставяме, да бъде стимул да постигнем поне част от нивото на великия певец. Това е възможност за младите хора, за членовете на семействата на военнослужещите и служителите от системата на МО да показват своите заложби тук и да ги развиват.
Лъчезар Лозанов
