Българският национален тим по футбол започва да ни изумява все повече и повече. Но дори това, че националите откриха сметката си от загуби в срещите с Норвегия, не е притеснително. Както се казва, винаги има първи път, а момчетата с футболни калци и емблемата на БФС на гърдите, неведнъж са поднасяли сюрпризи от подобен род. Какво толкова – паднали сме от тим със средна възраст 23 години, в чиито редици блесна 15-годишен хлапак. Нищо, разбира се. Но само човек, който се е докосвал до скандинавските нрави знае, че на онзи полуостров футболът е последната спортна грижа. Не, че не го обичат – просто е хубаво занимание за кратките летни дни. Останалото е зима, ски и кънки. А след като в Осло ни намазаха ските и ни пуснаха по пързалката, нека да си кажем нещата право в очите.
Да, има още теоретичен вариант да се класираме на третото място и да играем бараж за място на европейските финали. При положение, че се изпълни този смел и бленуван в розовите сънища план, е редно да попитаме, какво ще прави България на този континентален форум? Това със сигурност няма да е състезание по бране на охльови. С поведението си на терена от мачовете с Хърватия и Норвегия българите са на път да станат напълно безинтересни дори за тотомафията, с която за жалост все по-често ни свързват.
Но нека започнем подред.
Хърватия
дойде и практично си взе трите точки. Като голям тим, без напъване и напрежение. Лично мен наистина ме е яд, че не взехме поне точка, ала ако това се бе случило, нямаше да е реално. Щеше да е добър реверанс от съдбата. Но късметът е в 90 на сто от случаите с този, който преследва успеха. В случая хърватите. Като цяло в този мач се видя колко бавни са българските футболисти. Оттам идва голямата разлика със сериозните отбори. В разстояние само на десетина дни имахме възможност да наблюдаваме на живо Лука Модрич в София. Той направи показно как играе халф на световно ниво. Докато нашите с удивление го гледаха отблизо. За сведение ще ви кажа, че след двубоя миналия петък хърватите проведоха толкова интензивна възстановителна тренировка с бегови упражнения, че ако я бе съзряла някоя от звездите в родната „А“ група, сигурно щеше да изпадне в мисловен шок. И не само.
От години говорим, че имаме проблеми в отбраната. Първо бяха повече притеснения по фланговете, а сега направо пропаст в средата на отбраната.
Очевидно Бодуров и Апостол Попов са далеч от всичко, за което си мечтаем. Защо Любослав Пенев не потърси варианти с използването на Александър Александров и Илия Миланов, например? Все пак Александров направи доста прилични мачове с екипа на „Лудогорец“ в европейските клубни турнири. И след като срещу Хърватия не се получи синхрон, двамата бранители затвърдиха „доброто“ впечетление с изявите си и в Осло. В халховата линия Тонев и Илиев ни заблудиха срещу шахматистите, а после срещу Норвегия нищо не направиха. Всъщност се чудя дали има смисъл да се прави анализ на всеки поотделно. По-скоро не.
В Осло
играхме на практика срещу младежката формация на скандинавците. А това е вече притеснително. Мен обаче лично ме стряскат два други факта. Първият е свързан с онази претоплена като стара манджа закачлива статия в хърватски вестник. Ако наистина футболистите са приели подмятането за анонимниците толкова насериозно и са се притеснили, значи нещата излизат извън контрол. И не е нормално подобна история да се случва на професионалисти с претенции за милионни договори. Още повече в 2014 година, когато комуникациите са на съвсем друго ниво и пиперливите писания в интернет са нещо естествено.
Другият факт е свързан с постоянното мрънкане от страна на футболистите, че играли страхливо. Това пък е скандално. Ако професионалисти с претенции отиват на работа със страх, какво да искаме от тях освен провал.
Като се замисли човек обаче, именно нападките за страха доказват слуховете, че в отбора вече има
скандали
и момчетата се делят на групички. Което е страшно и фатално.
Прибавяйки директната атака на Йордан Лечков към Ивелин Попов, Станислав Манолев и Георги Миланов, е ясно, че скоро в БФС ще разтурят седянката, както си думаха двама бивши министри от едното време. Ала, какво ще се случи след това, не е ясно. Просто ще се копае още в тинята.
Няма как да подминем и вратарския проблем. Той се стрелна изневиделица и е лошо, че никой от БФС нямаше смелостта да го назове точно. За всинца ни е загадка появата на Михайлов вместо Стоянов в Осло. Разбираемо е, че те двамата са с класа над останалите претенденти за националната фланелка, но единият прави страхотни неща в евротурнирите, а другият не е играл в сериозен мач от година и половина. Не би трябвало да служат за оправдание примерите отпреди три десетилетия, когато Боби Михайлов и Ники Илиев бяха титуляри в селекцията на България, без дори да имат клубни отбори. Към днешна дата футболът не позволява подобни забежки. Което се видя нагледно в Страната на викингите.
Иначе съм съгласен с повечето наблюдатели, че именно селектираните от Пенев състезатели заслужават повиквателните за „А“ отбора. Те не са тим и затова не се надяваме да ни даряват с чудеса. Просто желаем да ни радват като борбен отбор, за който само ни разказват.
А ние не го виждаме, тъй като не съществува.
Александър Кирилов
