Опитът на други страни от НАТО и на България е, че много често една поръчка, реализирана през агенциите на НАТО е три пъти по-евтина, три пъти по-бърза и с гарантирана оперативна съвместимост. Това каза министърът на отбраната Велизар Шаламанов пред журналисти по време на Индустриалния форум.
Като конкретен пример той посочи крипторите за българските фрегати, които участват в „Актив Индевър“ и във военноморски учения. „Водещи страни в използването на този модел са Великобритания, Франция, Холандия, Германия, Италия, а също Швеция и Финландия, които не са в НАТО. Все повече и САЩ разчитат на това“, посочи Шаламанов, който по време на форума представи пред участниците националната програма „България в НАТО и европейската отбрана 2020“.
Индустриалният форум, който се състоя в резиденция „Бояна“, стана най-мащабната по рода си проява за последните години, събирайки на едно място представители на държавните институции, отбранителния бизнес и научните среди. За първи път на подобен форум имаше масирано присъствие на ръководители и експерти от водещи агенции на НАТО и ЕС. Преди форума се състоя Индустриален ден, в който гостите запознаха представителите на българските компании с възможностите за участие в търгове на Алианса и Евросъюза.
Нашето разбиране, че придобиването на способности не е просто контракт за закупуване на техника, а цялостен пакет от дейности, свързани с управление на жизнения цикъл на придобиваното въоръжение и техника в период 20-30, а за някои платформи – и повече години, изтъкна Шаламанов. По думите му в този кръг от дейности са включени не само поддръжката на закупената техника, а и нейната последваща модернизация и развитие.
Считаме, че такъв подход би създал конкурентни предимства на българските предприятия да участват в консорциуми с фирми – производители, ако основното въоръжение и техника все пак трябва да бъде придобито от компании от страни от НАТО и ЕС, извън България, поясни министърът. Той допълни, че в същото време, извън големите инвестиционни проекти, МО предвижда 20 на сто от инвестициите да бъдат насочени за малки проекти. Те ще са инициирани от командирите на бригади и бази, които усъвършенстват техни текущи способности и решават важни проблеми на ежедневието им. Според Шаламанов, тези проекти най-лесно и бързо могат да бъдат изпълнени именно от фирмите от българската отбранителна индустрия.
Създаването на клъстер „Иновациии в отбраната и сигурността“ допълнително ще повиши капацитета на нашите фирми, каза министърът. „С решение на Министерския съвет ние създаваме длъжност национален технически експерт. Той ще бъде в делегацията ни в НАТО и ще подпомага участието на български фирми в проекти на Алианса, както и сътрудничеството на българската индустрия с фирми от страни от НАТО и ЕС“, обясни той. Ще мотивираме нашите фирми да участват по-активно в европейски и натовски проекти, за да бъдат конкурентоспособни на този пазар, категоричен беше Шаламанов.
Министърът даде и пример за успешно участие на българския бизнес в тръжни процедури на Алианса: „МО в миналото се опитваше да купи оптика чрез конкурси, които се провалиха. Организира се конкурс през Агенцията на НАТО за поддръжка и българската фирма „Оптикс“ го спечели. Сега тя има доставки не само за МО, а през агенцията на НАТО може да доставя на всички страни от Алианса оптика на световно равнище“. Така че трябва малко смелост от българската индустрия и повече смелост от българското министерство, апелира Шаламанов. Съвсем скоро България ще бъде в НАТО и ЕС не само с армията, но и с индустрията си, каза той.
Проектно управление
Имаме амбицията в следващите две седмици, в изпълнение на решението на Министерския съвет, да въведем система за проектно управление, съвместима с управлението на проекти по европейски програми, заяви министърът на отбраната. Според него така, както кметовете кандидатстват и имат одобрени проекти, така и командирите ще могат да кандидатстват, да имат одобрени проекти и те да бъдат управлявани прозрачно, с висока степен на отчетност и интегритет. Целта е по този начин да се работи за подобряване на индивидуалното оборудване на войника, оборудване на модулите за търсене и спасяване, модулите за подкрепа на гражданското население и по други приоритетни за командирите проекти.
