Полковник Константин Нестеров е председател на Инвестиционния комитет (Investment Committee) на НАТО. На този пост – най-високият, заеман в момента от български офицер в Алианса, той беше избран в края на януари 2014 г. Дотогава полковник Нестеров беше началник на отдел в дирекция „Отбранителна политика” на Министерството на отбраната.
Инвестиционният комитет е най-старият действащ комитет в НАТО. Неговото съществуване започва със създаването на Северноатлантическия пакт с основно предназначение създаване на отбранителна инфраструктура и колективни способности на територията на страните-членки.
Инвестиционният комитет е крайният орган на НАТО по създаване на отбранителни способности. На заседанията му страните постигат консенсус по финансирането на необходимите за Алианса способности. Само за 2014 г. финансовата рамка на оторизираните за изпълнение проекти е в размер на 1,5 милиарда евро.
– Г-н полковник, трябва ли да се подобри връзката между българската индустрия и агенциите на НАТО и как това може да се осъществи?
– Категорично е необходима една по-задълбочена и по-ефективна връзка между родната индустрия и съответните възможности, които НАТО предлага в това отношение. По време на Индустриалния форум чухме една информация, която е малко стряскаща – за малкия брой фирми, регистрирани като потенциални участници в изпълнението на различните проекти, осъществени от агенциите на НАТО с цел създаване на способности. Практически е показана слаба заинтересованост към целия процес.
А всъщност нещата са прости и елементарни. Необходимо е участие на българския бизнес в тези процедури.
Сигурен съм, че при една по-засилена и проявена склонност към участие ще има много положителни резултати. Още повече че по редица проекти можем да бъдем напълно конкурентоспособни с подобни фирми от страните членки.
Така че – да, категорично, считам, че е необходимо допълнително задълбочаване на връзките между българската индустрия със способностите и възможностите, които НАТО предлага в това направление.
– Какво смятате, че Министерството на отбраната може да направи още за подкрепа на българския отбранителен бизнес?
– Става въпрос за една свободна стопанска инициатива. И ако бях представител на българската индустрия, щях да съм силно заинтересован от всичките възможности, по които бих могъл да участвам.
А иначе МО със самия Индустриален форум, към който има засилен интерес и много сериозно представителство от страна на българската индустрия, на практика подпомага и събира на едно място представители на родната индустрия и представителите на агенциите в НАТО, които могат да работят с българската индустрия. Мисля, че точно подобни форуми са местата, където нещата могат да бъдат изчистени или избистрени от неясноти, да бъдат задавани въпроси. Така че нашата индустрия да се убеди, че няма нищо свръхестествено, че всичко е напълно нормално. Просто трябва да се участва малко по-активно, с малко повече вяра в собствените сили и възможности. И съм убеден, че нещата ще се случват.
– От опита, който имате за това как други фирми от НАТО печелят търговете, къде смятате, че са тънките места на подобни процедури, които затрудняват българския бизнес?
– Естествено, трябва да сме наясно, че България е една нова страна – членка в НАТО. Фирмите на редица западни страни имат много по-богат опит в кандидатстването, участието в тези процедури, изпълнението и т. н. Тоест – като практика и опит очевидно те имат едно преимущество, преди дори да се проведе тръжната процедура.
Друг е въпросът, че не трябва, може би, да си мислим за участие в някои от най-свръхамбициозните проекти, които НАТО осъществява, където участват огромни международни консорциуми. Има редица проекти, където, според моето разбиране, българските фирми могат съвсем спокойно да се наредят в списъка на подизпълнителите. Определено считам, че това е едно добро начало!
При положение че български фирми започват да участват като подизпълнители, първо, ще се натрупа необходимата увереност в националната индустрия. И второ – ще се постигне убеденост в НАТО, че това са фирми, които изпълняват качествено и в срок поетите ангажименти, че има добра себестойност на продукта, който предоставят.
Със сигурност това ще повлияе благоприятно и на бъдещото участие на фирмите в търговете. Така че, според мен, нека на първо време да не се целим в най-високото. Нека да започнем бавно и постепенно. И съм сигурен, че по този начин ще имаме успех.
– Какво сочи опитът на големите държави от НАТО и ЕС по отношение на държавната подкрепа за отбранителния им бизнес? Как техните големи компании успяват да печелят големи проекти, свързани с тяхната модернизация?
– Не трябва, разбира се, да си мислим, че няма и такава подкрепа. Да, тя съществува и се осъществява под различни форми, които може да бъдат икономически. Възможно е, примерно, част от дейността на дадена фирма да бъде в известна степен поета от държавата.
Тоест – да има дотиране на дейността на компанията, което допълнително сваля себестойността на продукцията и е едно съществено предимство. В случая говорим за решения на самата страна, но и за възможности това да бъде реализирано.
Друг начин е чрез опит за лобиране, с фактическо лобиране в една или друга посока. Искам да подчертая обаче, че в края на краищата това са все дейности, които – да, могат да повлияят върху крайните резултати.
Но все пак най-важни са определените от НАТО, в това число и от България, регулации. Те твърдо разписват начините и механизмите, по които се извършва тръжната процедура. И тези регулации са най-големият гарант за това, че в края на краищата, победителят в тръжната процедура ще бъде излъчен в обективно състезание.
– В кои от основните проекти за модернизация и превъоръжаване от Националната програма „България в НАТО и европейската отбрана 2020“ (Програма 2020 – б. р.) българският бизнес може да намери най-подходящо място?
– Програма 2020 е една действително доста амбициозна програма. Тя поставя на място проблемите и показва евентуалните пътища, по които те да бъдат решени. В тази връзка трябва да направим разграничение между това кое в НАТО може да бъде финансирано и кое – не.
Говорейки за инвестиционната програма, програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, трябва да кажем, че става въпрос за способности над това, което може да се очаква от една страна да притежава. Това са способностите, които може да бъдат използвани от всички съюзници.
В тази връзка не считам, че можем да се надяваме, примерно, проектът за придобиване на нов многофункционален изтребител да бъде финансиран от фондовете на НАТО. Говорим за общите фондове, тези, които се попълват от набирателните сметки на големите страни-членки. Мисля, обаче че имаме достатъчно фирми, които могат да участват в изграждането на тези способности за България в качеството си най-малко на подизпълнител.
Тук трябва да отчитаме, разбира се, фактът, че агенциите на НАТО в продължение на дълги години изпълняват сходни или идентични проекти на територията на страните-членки. Тоест те имат натрупано ноу-хау. Изграден е солиден набор от инженерни и мениджърски кадри, които са вършили всичко това доста дълго време.
Оттам изводът е, че ако тръгнем да търсим най-изгодния вариант за тяхната реализация, съвсем естествено и логично стигаме до агенциите. Друг е въпросът, че агенциите, от своя страна, наемат индустрията. И българските фирми могат спокойно да участват като подизпълнители в хода на изпълнението на някои от заложените в Програма 2020 способности.
Андрей Рангелов
Използвани са въпроси и на други медии.
