Динозаври държат под обсада средновековна крепост с артилерия от двете световни войни. Звучи леко налудничаво, но точно това е впечатление, с което остава човек, когато посети една от основните атракции на Белград – Калемегдан. И наистина, сякаш подобно остроумие може да хрумне само на братята сърби, които неведнъж са учудвали света с нетрадиционните си хрумвания.
Калемегдан е построена на връх, откъдето се открива прекрасен изглед към града, красивия едноименен парк и устието, където се вливат реките Сава и Дунав. Паркът е разделен на две части: малък и голям Калемегдан. Малкият Калемегдан приютява забележителния Джурасикпарк, а големият – Военния музей.
Военният музей (Војни музеј) е основан през 1878 г., след като Сърбия получава независимост и за 132 години съществуване се превръща в значима културна институция и
един от символите на сръбската столица
Първата постоянна експозиция е открита през 1904 г.
Днес музеят съдържа над 3000 древни и модерни експоната на площ от 2300 квадратни метра, които проследяват хронологически военната история на Сърбия – от античността до най-ново време. В тях са включени римски мечове и шлемове, гръцки ками и шлемове, сръбски щитове и оръжия на рицари, а също и западни средновековни оръжия. Но външната стена на крепостта и в защитния ров между нея и вътрешната стена е окупирана от настръхналите дула на артилерийски оръдия, тежки картечници и танкове от различни периоди на миналия век. Тук се пазят и останките на американския F-117 СТЕЛТ – бомбардировач, който сърбите успяха да свалят по време на атаките на НАТО през последната война.
През I световна война голяма част от музейните експонати са унищожени или взети в плен, след което музеят отваря врати едва през 1937 г. През II световна война изчезват почти 1300 експоната от сбирките на музея и те никога повече не са открити. Безвъзвратно изгубени са колекциите оръжие на черногорския княз Данило Петрович и ценни предмети на династиите Караджорджевич и Обренович. От 1961 г. част от музея се помещава в сградата на бившия Военногеографски институт.
Интересен факт е, че
Белград e основан от българския княз Борис-Михаил I
който издава специален указ за основаването на града. Днес в негова чест пешеходният булевард „Княз Михаил“ (Kneza Mihajlova) носи християнското му име.
Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, но при варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като „Алба Булгарика“ (лат. Alba Bulgarica).
За името на града има поне две версии
Едната твърди, че то идва от белите скали на крепостта, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за Запада е белият и тъй като Белград по това време е най-западната точка на страната, е наречен Белград.
Калемегдан е свързан и с освободителните борби на българите, участвали в Първата и Втората Белградска легия. През 1862 г. Георги Раковски организира Първата легия. За неин знаменосец е избран Васил Иванов Кунчев, който след лъвския си скок над рова при Стамбул капия, получава прозвището си Левски. Малко известен факт е, че Левски е опериран от апендицит в града.
По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия — на 20 октомври 1944 г.
В Белград са се водили 150 войни, 44 пъти градът е бил опожаряван или изравняван със земята. Белград е бил винаги портата между Централна Европа и Югоизточна Европа, важен военно-стратегически пункт и същевременно – икономически и културен кръстопът на Европа. Достатъчно е да припомним само факта, че оттук минава римският път Виа Диагоналис, наричан от римляните още Виа Милитарис – пътят на войната.
Светлозар Стоянов
