През тази седмица няколко събития отбелязаха 100-годишнината от смъртта на Пейо Крачолов Яворов. По инициатива на Националната библиотека там подредиха поредната стойностна изложба. Няколко дни преди това бе представена и книга-изследване за живота и дейността на Яворов и несподелената му любов – Македония. Доста години бе премълчавана дейността на харамията Яворов в Македония. Като че ли повече внимание, а защо не и за отклоняване на общественото внимание бе отделяно и продължава да се отделя върху неговите любови. Няма как те да бъдат пренебрегвани, но защо става все така, че продължаваме да приемаме такива стойностни за историята и самочувствието ни личности по определени стереотипи? Питането като че ли е с повишена трудност и може би отговорът е следният: така ни е по-лесно и по-безконфликтно. Дори и клиширано.
Оказва се, че точно онзи Яворов, който е влязъл в учебниците по литература, не е толкова еднообразен. Може би самите ние трябва да търсим и такива хора, които да ни представят в пълнота живота и делото на личности като Яворов. А той е бил и харамия, което за някои дори е осъдително.
