В топлия есенен следобед на октомври в централното фоайе на Националната библиотека „Свети Кирил и Методий“ бе открита националната изложба „Яворов и Македония. По повод 100-годишнината от смъртта на Пейо К. Яворов“. Инициатор и организатор е националната библиотека, която представя в близо 100 автентични архивни документа малко попритулваната страна от живота на Пейо Крачолов Яворов. Няколко дни преди откриването на изложбата в Националната библиотека бе представена книгата на доц. д.и.н. Милкана Бошнакова „Яворов и Македония“ на издателство „Изток-Запад“. Дългогодишният труд на доц. Бошнакова видя бял свят най-после и онези, които се интересуват от живота и делото на Пейо Крачолов Яворов, ще могат да се докоснат до онова време, когато Яворов е и харамия.
Изложбата бе открита от директора на Националната библиотека проф. Боряна Христова. Тя
не спести упреци
към онези, които може би трябваше да бъдат на откриването, но благодари на онези специалисти, които отново показват както разбиране, така и в известна пристрастие към делото на Яворов. Свикнали сме да приемаме Яворов като поет, като автор, но какво ни пречи или не ни дава куража да го приемаме и като личност, която се е борила за свободата на своите братя българи в Македония и Одринска Тракия. Проф. Христова прочете и откъс от „Панихида за поета П. К. Яворов“ на Гео Милев.
За повечето българи, а и не само за българите, хората по света, които познават Яворов с неговите преводи, той е преди всичко поет. Доц. Милкана Бошнакова ни представя и общественика Яворов и това като че ли е трудна задача, защото за тази негова дейност много малко се знае. Или почти не се говори публично. Винаги когато Яворов е представян, той е представян като поет-революционер, че той е харамия, който броди с четата по Македония. Всъщност
нещата стоят по друг начин
обяснява доц. Бошнакова и те са, че Яворов се посвещава на Македония. Той работи цели 13 години, най-активните от неговия живот – това е времето от 1901 до 1914 г. и това е каузата на живота му. Яворов работи доброволно, усърдно, без всякаква корист.
Над 100 оригинала могат да бъдат видени на тази изложба. Само пет експоната са копия от чужди архиви и музеи. Оригиналите, които излагаме са уникални, ценни и принадлежат на архивния фонд на историческия архив и наистина нямат цена, допълни още доц. Бошнакова. В началото на изложбата авторката акцентира върху начина, по който поетът Яворов се приобщава към темата за освобождението на Македония. Още 17-годишен той е пленен от тази идея, вдъхновен е от четническата акция на Върховния комитет в Мелнишко. Това е т. нар. Мелнишко въстание. Седемнадесетгодишният Яворов тръгва от Чирпан за София с обяснението, че ще се записва стипендиант, но истинската му цел е да се запише четник. Не успява, но тогава пише стихотворението „Напред“, което е посветено на тази акция на Върховния комитет. И така се случва, че
това е първото отпечатано стихотворение
в живота на поета. Следващите му стихотворения, които също са посветени на Македония, той пише като 18- и 19-годишен. Македония застава в началото на поетическия път на Пейо Тотев Крачолов. Така се случва, че Яворов става едновременно член и на Вътрешната организация и на Върховния комитет. На изложбата за първи път се показват и оригинални документи на Върховния комитет „Станишев“. Показано е и командировъчното, което получава Яворов като член на този комитет. Другият акцент, който постави доц. Бошнакова, е, че могат да се видят и прочетат част от страниците на много вестници. И това не е случайно, защото някак малко се знае за публицистичната дейност на Яворов. Освен като революционер и поет Яворов служи на Македония и като публицист. Той има над 100 самостоятелни статии по Македонския въпрос. В.„Вардар“ и „Автономия“ са показани в оригинал. Представен е и в. „Илинден“, с който Яворов става летописец на Илинденско-Преображенското въстание. Може да бъде видян в оригинал и в. „Свобода и смърт“, който Яворов издава 6 месеца в планините на Македония. Представени са
част от кореспонденцията му
с големите водачи на организацията, оригинално издание на биографията на Гоце Делчев от 1904 г. (това е първата биография на войводата), чернова на декларация на ВМОРО, подписана от задграничните представители Христо Матов и Пейо Яворов до председателя на Балканския комитет в Лондон Ноел Бъкстон, пътен лист на бившия войвода Пейо Яворов, подписан от Михаил Чаков в длъжността му на Околийски началник в Кавала от 12 ноември 1912 г., прощалното му писмо от 21 април 1914 г., в което се казва: „ако не умрях в Македония, то поне да умра тъй, както бях приготвен за нея“.
Накрая, когато централното фоайе почти опустя, попитах Бошнакова откога е фотографията на Яворов, използвана за юбилейния плакат. „Трудно беше да се намери качествена от фотографска гледна точка снимка на Яворов и затова сме взели тази от 1902 г. Има няколко от дейността му като четник, тя е представена в една от витрините, но там Яворов е сред многото четници и трудно може да се извади някакво копие на портрет.“ Сред гостите бе и сътрудник на посолството на Армения у нас, който прояви интерес към творчеството на Яворов за Македония. И този път Армения уважи събитие, посветено на автори на „Арменци“. Правнучката на сестрата на Яворов – Екатерина, проф. Димитрина Нанева изрично подчерта, че именно сестрата на Яворов – Екатерина, започва да събира всичко, което е свързано с живота и дейността на Пейо Тотев Крачолов. При представянето на книгата на доц. Бошнакова тя бе казала, че с този труд най-накрая се срива образът на паркетния любовник Яворов, изграден в годините до 1989 г. За нея олтарът на Яворов не са нито Лора, нито Мина, нито Дора Габе. Олтарът има едно единствено име, едно лице и това е Македония. Това е човешката икона на Яворов.
Велин Яворски
