Независимият енергиен експерт Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки и доктор по история, член на УС на Съюза на учените в България, член на Дипломатическия институт на МВнР, преподавател във Варненския свободен университет „Неофит Рилски“.
От политическата воля зависи ще има ли газова криза
– Проф. Дюлгерова, как ще коментирате изявленията на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер за вероятността да има спиране на руския газ към Европа? Трябва ли да очакваме поредна газова криза?
– Склонна съм да ги приема като опит за формулиране на дългосрочен модел, свързан с отношенията ЕС – Русия в газовата сфера, който няма начин да бъде реализиран в този формат на ЕК. До 10 дни ще има нов състав на Европейската комисия, в която г-н Йотингер ще бъде еврокомисар, но няма да отговаря за енергетиката. Затова изявленията му и совалките, които направи в Москва и Киев за решаване на газовия въпрос между Украйна и Русия, приемам като краткосрочна дейност, от която едва ли ще има резултат, защото това са последните часове от битието му на еврокомисар по енергетиката в ЕС. Щом коментираме газовия спор Украйна – Русия, обаче не трябва да се забравя, че миналата събота беше постигната договореност между президентите Петро Порошенко и Владимир Путин на срещата на върха „Азия – Европа“ в Милано. Уговорката е, че до 31 март 2015 г. Русия сваля цената на 1000 куб. м газ за Украйна на 385 долара, което е със 100 долара по-малко от досегашната. И двамата президенти заявиха, че ще направят всичко възможно да няма газова криза през зимата, но политическите изявления невинаги се покриват с реалността.
– Като си спомним какво ни се случи през януари 2009 г., имаме ли полезно енергийно решение, ако все пак газовата криза се повтори? Какъв е изходът за България?
– Когато анализираме доколко Европа и България в частност са готови за зимата в този контекст, бих ползвала изявленията, които се въртят в политическото пространство и в сайтовете на съответните ведомства. Официално върви информацията, че газонаходището в Чирен е нагнетено достатъчно и 90 дни ние ще издържим, но това е политическо изявление. Като се има предвид, че решенията в тази посока са на кабинета „Орешарски“, на служебното правителство на Близнашки и на очакваното, избрано от парламента, можем да се надяваме само на волята на политиците. От тях зависи дали ще има, или няма да има газова криза. Досегашният модел на газовите кризи за Европа в спора Украйна-Русия винаги преминават през политиката. Тези, които знаят реалната ситуация, почти никога не ги канят да говорят. Ако това се случи, слушаме добре премерена оценка, ориентирана към политическото решаване на казуса. Подозирам, че България ще има достатъчно резерви, за да устои при един недългосрочен проблем – мисля, че за месец и половина той може да бъде решен. От тук нататък отново влизаме с сферата на политиката, и проблемът не е свързан с това има или няма газ. Въпросът е доколко за пореден път той ще бъде използван като филтър за международните отношения и като достатъчно ефективен инструмент за натиск. Тук коментирам в тристранен формат процеса: ЕС – Украйна – Русия. Това са равностойни елементи от една доста сложна и динамично променяща се система и това не трябва да се подценява.
– Какво е мнението ви по предложението на Гърция Европа да стане генерален доставчик на втечнен газ, за да може цените да се държат на разумни нива?
– Идеята е хубава, но това пак е политика и понеже не минава през прагматизма и икономическите интереси, според мен ще си остане едно добро пожелание. Втечненият газ е скъп, а нали работим за енергийна ефективност, свързана с намаляването на цената на газа. Един от приоритетите на ЕС е единен, но и разнообразен енергиен пазар, който дава възможност потребителят сам да избере. Идеята на Гърция е добра, но е свързана с неоправдано висока цена и като се има предвид високият процент на безработица в ЕС, потребителите в европейските държави едва ли ще имат финансов ресурс, за да се отиде на експеримента независимост от руския газ, но на висока цена.
В случай на криза сме най-неподготвените
Атанас Тасев е енергиен експерт, професор по кибернетика и информатика, финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене“ и ТЕЦ „Марица-изток“.
– Щяхме ли да се боим от газова криза, ако навреме бяхме изградили интерконекторните си връзки, проф. Тасев?
– Сам по себе си интерконекторът е безсмислен – той трябва да бъде част от общ проект. Йотингер разви тезата за обединен газов пазар на Европа, което означава, че националните и транзитните системи на континента трябва да бъдат свързани. В България идеята му трябваше да се реализира чрез два интерконектора: Комотини – Стара Загора и Русе – Гюргево, при които газта от юг отива на север. Интерконектор за аварийни режими само е скъпо удоволствие – идеята е в общия поток да се влее друг поток и само тогава има смисъл и е икономически целесъобразно. Големите играчи на газовия пазар не са заинтересувани просто да дават газ на входа на някаква тръба, а да участват в пазара, при което Трансатлантическият газопровод – това е последното решение, е съсобственост на „Сукар“ и „Статойл“. Те ще печелят не на входа на тръбата и от транзита на газта, а от крайната дестинация.
ITGI (Interconnector Turkey–Greece–Italy) и НАБУКО „умряха“, остават Трансанадолският газопровод – „Танап“ и TAP (Trans Adriatic Pipeline AG) и всъщност ние искаме, когато се задейства Транадриатическият, оттам да постъпват количества газ, които преминавайки през нашата страна, отиват в Румъния, после в Унгария, свързана с „Баумгартен“ – най-голямото газохранилище в Европа. Ето защо интерконекторите не са се случили през тези години, защото няма какво да влезе през този газопровод. А идеята е, след като се направи договореният на годишна база 1 млрд. куб. м газ, да минат през Трансанадолския газопровод, по пътя на НАБУКО, след което ще се включат в ТАР и от Комотини ще се отклонят към България, респективно към Европа. Това е бъдещето – т. нар. Южен газов коридор с интерконектори на север.
– Каква е готовността на България за евентуална криза все пак?
– Чирен все още се нагнетява. Предложих и големите потребители да си закупят газ сега, докато все още е възможно да понагнетят в Чирен. От 1998 г. се шегувам, че колко газ се нагнетява, се знае, колко може да се изтегли също е известно, а колко има никой не може да каже – това е тектоника, не е ясно вътре какви са загубите. В случай на нужда, когато започне добив от Чирен, няма да може да се подава равномерно газ в системата. В Ревитуса, Гърция, в момента има за не повече от 10 дни – консумацията на Гърция е почти, както при нас, годишна база 2,6 – 2,7 млрд. куб м. И се пита, като престане да тече газ по нашата тръба и започнат да теглят от Ревитуса, какво става? В момента спекулантите потриват ръце и цената, на която трябваше да се доставя втечнен газ, ще скочи драстично. Затова гърците искаха Европа да се яви като единствен купувач, за да може цените да бъдат регулирани и искат икономическа помощ от ЕС, а ние стоим и чакаме…
Много е неприятна ситуацията, стрестестът на ЕК не е верен. Не 6 месеца, Европа може с години да издържи, а ние сме умрели. Всички участници по веригата трябва да имат готовност с алтернативни горива. Но за разлика от 2009 г. сега имаме повече консумация, има по-малка вероятност от Турция да получим газ и да говорим за месеци, е пълен абсурд. При много силни рестрикции два – три месеца ще изкараме, т.е. криво ляво през зимата можем да издържим при силно влошаване на екологичната обстановка. Всичко това няма да се случи, защото Москва и Киев вече се договориха – до март 2015 г. цените са фиксирани. В момента само се упражняваме теоретически, но в случай на криза ние сме най-потърпевшите и най-неподготвените. Независимостта струва скъпо, трябва някой да плати тази сметка.
Веселка Венкова
