– Господин генерал-майор, кои са най-важните неща, постигнати от ВВС, които отчитате през тази 102-ра годишнина на Военновъздушните сили?
– Нещата, които постигат Военновъздушните сили, са толкова много и важни, във всички възможни направления, че не смея да откроя някои от тях. Има нещо стойностно за всички тези 102 години, което някак трудно забелязваме. Това е постоянството, с което Военновъздушните сили на България ежедневно, ежечасно, ежеминутно решават своите задачи. При ВВС нещата не се случват от учение на учение, от наводнение на наводнение, или от едно излитане на дежурните изтребители до следващото. ВВС са непрекъснат труд, всеотдайност и постоянство. Те нито за секунда не спират да бдят и да охраняват въздушното пространство на България и да работят за генериране на важни способности.
За да можеш да участваш в учения, да излетиш спешно за полет в помощ на населението или в друга критична обстановка, трябва да имаш способности. Тези способности се създават с огромен труд и всеотдайност в ежедневието.
При нас антените на радарите никога не спират да се въртят, пунктовете за командване и управление и системите за комуникация никога не почиват. Поддържаме дежурства с различни типове авиационна техника, с различни задачи, както от системата за контрол и охрана на въздушното пространство като част от интегрираната система за ПВО на НАТО – мисията „Еър полисинг“, така и за аварийно търсене и спасяване в помощ на населението. Това е денонощно. На фона на всички многобройни учения и важни събития във ВВС през изминалата година бих откроил точно това – незабележимото за външния наблюдател постоянство. С него ние решаваме важни задачи в системата за националната и колективна та сигурност.
– ВВС показаха забележителни способности в изпълнение на третата мисия – помощ за населението при бедствия. Какво е обобщението, защото няма кой друг да я свърши тази работа по този начин?
– Наистина към този момент няма кой друг да носи това дежурство, да има такива способности и да ги предоставя по начина, по който ние го правим. Ние обаче не просто показахме способности. Нашите момчета демонстрираха готовност и отдаденост във всяка една секунда да се явят в помощ на българския народ. За съжаление случаите бяха многобройни, но такава година се случи. Имаше много бедствия, тежки моменти и изпитания. Като обобщение мога да кажа, че в Албена, Мизия и Китен ВВС помогнаха на повече от сто души. Това е нещо сериозно.
– Повече от сто спасени човешки живота…
– На едни случаи казваме спасяване на човешки живот, на други – помощ в критичен момент, но над сто човека минаха през борда на вертолетите. Това е в резултат на високата степен на готовност за аварийно-спасителни работи, която поддържаме. Като пример ще дам наводнението в Мизия. Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов даде спешни указания в 3 часа и 15 минути през нощта. Един час след това имахме готови за действие 2 вертолета, а не един, както е според изискванията. които реагираха веднага на ситуацията. Нещо, което остана неизвестно за широката общественост е, че нашите спасители не само издърпваха хората с лебедка от наводнения район, но и се спускаха във водата, откачваха се от лебедките и със спасителни лодки вземаха хора и ги откарваха на безопасно място, след което се връщаха на борда на вертолета. Това говори за страхотна подготовка и себеотрицание.
Извършихме и полети за транспортиране на органи за трансплантация със самолетите „Спартан“ – също в изключително кратки, бих казал животоспасяващи срокове на готовност. При всички тези задачи работим в тясно взаимодействие с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването.
– Тази година се случиха неща и за първи път като учението на военнотранспортната авиация на ЕС и сертифицирането на групата на ВВС от НАТО. Как оценявате тези и други подобни факти като постижение на Военновъздушните сили в контекста на пълноправното ни членство в НАТО и ЕС?
– Това са уникални събития за ВВС, бих казал и за Българската армия. Учението на военнотранспортната авиация на ЕС премина при образцова организация от наша страна като домакини. За това учение се говори много. Хубавото в случая е, че оценката се даде от нашите партньори от ЕС и НАТО. Откровено искам да споделя, че всички хора от други държави, с които имах възможност да беседвам на различни нива – от екипажите и планиращите до ръководители на Европейската отбранителна агенция – бяха впечатлени от професионализма на нашите хора – на летателните екипажи, на организаторите, на специалистите от логистиката и КИНС. Силно впечатление направиха гъвкавостта и всеотдайността на нашия екип за максимално постигане на целите на учението. Безспорният успех на това учение изигра решаваща роля и още от следващата година България ще стане постоянен домакин на тактически курс за усъвършенстване на военнотранспортната авиация.
За първи път сертифицирахме и Модула за авиомедицинска евакуация на авиобаза „Крумово“ извън България. Първата сертификация преминахме през 2009 г. в „Крумово“, но тази сега беше много по-различна, с много по-високи критерии. Мога да изразя възхищение и благодарност към тези момчета и момичета, които представиха достойно нашите ВВС в Германия. Предизвикателствата бяха сериозни, обстановката много реалистична, с много по-трудни задачи и те постигнаха максимално възможната оценка. Доказаха, че българските ВВС имат пълна готовност за включване в мисиите на НАТО.
– Ученията в рамките на Алианса ще се увеличават вследствие на решенията от Срещата на върха в Уелс. ВВС готови ли са за това?
– Вестник „Българска армия“ следи редовно международните учения на наша територия и виждате, че в последните години тенденцията е за тяхното непрекъснато увеличаване. Тези учения са гарант за още по-голямо професионално развитие и израстване на нашия състав. Ние все повече работим по единни тактики, техники и процедури и това е начинът да усъвършенстваме още повече нашите способности. Нашето бъдеще е работа в коалиционна среда. Затова колкото повече такива учения, толкова по-добре. Разбира се, когато поемаме такива предизвикателства, трябва да осигуряваме и съответните ресурси, защото всяко едно от тези учения иска своето логистично осигуряване и аз мисля, че тази амбиция на Министерството на отбраната – да участваме и да бъдем домакин на повече такива учения, ще бъде адекватно подкрепена с необходимите ресурси.
– Каква трябва да бъде стратегията за връщането на Авиационната учебна група в Долна Митрополия като висше военновъздушно училище?
– През последните години, ние от ВВС като потребители на висшето военно авиационно образование, извършваме задълбочен анализ на продукта на това образование, на кадрите, които пристигат при нас. Определено считаме, че този краен продукт може и трябва да бъде на много по-високо ниво. Затова е необходим комплексен подход към висшето военно авиационно образование. България не е чак толкова голяма държава, за да си позволи да разпилява това образование по всевъзможни центрове и училища. Имаме базата – факултет „Авиационен“ и учебната авиационна група в Долна Митрополия и всички анализи и разчети, които направихме показват ясно, че има нужда от такъв нов подход за решаване на проблемите с висшето военно авиационно образование. Още повече, нарастват потребностите и на другите ведомства извън системата на ВВС. България е авиационна държава с богата история и със сигурно авиационно бъдеще – като военна и като гражданска авиация. Затова времето налага една самостоятелна обособена структура, която ще играе ролята на висше военновъздушно училище. И тази структура да решава комплексно потребностите от авиационно образование, и то на съвременно ниво, съобразено с водещите световни стандарти – и във военната, и в гражданската авиация. Авиацията се развива изключително динамично. Свидетели сме на бум на авиационните технологии. А това означава, че трябва да имаме самостоятелна структура, която да може бързо, гъвкаво и самостоятелно да взема решения и да ги прилага в практиката. Затова според нас бъдещето е на едно такова висше военно авиационно училище.
– Кои са най-необоримите аргументи за придобиването на нов многоцелеви изтребител за българските ВВС?
– Основно те са три – оперативни, финансови и времеви. Що се отнася до оперативните – те са ясни. В момента изтребителната ни авиация решава задачите с три типа самолети – МиГ-21, Су-25 и МиГ-29. Прекрасни самолети, но бих казал – за своето време. По тези самолети дълги години не беше извършвана никаква модернизация. Те покриват само малка част от изискванията, които стоят пред нас. Дават способности само за малка част от задачите, които трябва да решаваме с тях. Ето защо това е първият аргумент. Нуждаем се от нов многофункционален изтребител, който да даде новите необходими способности за сериозните задачи и предизвикателства, които стоят пред ВВС и да запълни една съществена част от дефицита от способности на Българската армия.
Вторият аргумент е финансовият. Макар, че МиГ-29 има ресурс до 2029 г., за това време той иска страшно много средства – за ремонт на двигатели и множество важни системи, за закупуване на нови двигатели и системи и ново въоръжение, защото ресурсът на сегашното изтече отдавна и ние го удължаваме, но не можем да правим това до безкрай. По нашите разчети всички тези финансови средства ще бъдат почти толкова, колкото необходимите за закупуване на ескадрила новопроизведени многоцелеви изтребители, и то 16 на брой. Затова по този аргумент трябва да се мисли много сериозно.
Относно времевия аргумент, каквато и модернизация да предприемем по МиГ-29, тя ще изисква много време. Ние следим процесите в другите държави за това какво време и процедури са необходими за планиране, организиране и реализация на такава модернизация и правните аспекти около нея. По наши разчети модернизацията ще отнеме повече време, отколкото доставката на нови изтребители. А за нас времето е страшно ценно. Не можем повече да си правим илюзии, че нямаме сериозни предизвикателства, че нямаме достатъчно сложни задачи, за да си позволим лукса да чакаме. Трябва да имаме спешно решение по въпроса за новия изтребител.
Има още един важен фактор, освен тези три чисто военни аргумента, и това е, че този изтребител не е на ВВС или на Министерството на отбраната – той е на България. При сериозна и разумна държавническа политика той може да докара в страната ни нови върхови технологии. Може да доведе до разкриване на много работни места и до голям ефект върху развитието на българската икономика, и то върху платформата на съвременните водещи технологии. Затова трябва да мислим не само за чисто военния аспект на този изтребител. Трябва да мислим и за икономическия ефект и за развитието на държавата. Обществото ни трябва да разбере, че това не е консуматорски проект. Не е проект, който просто ще изхарчи пари на данъкоплатеца. Напротив – при определен подход този проект може да доведе до сериозни икономически ползи.
– Какъв е Вашият анализ за авиошоуто? Нещо хубаво се случи там, какво точно се случи?
– Още ни е трудно да преценим какво точно се случи. Имахме скромната амбиция да отбележим нашата 102-ра годишнина с авиационни демонстрации на летище „Враждебна“. Това, което се случи обаче, надмина всякакви очаквания. Далеч надхвърли рамките на една обикновена авиационна демонстрация. Имах чувството, че не просто летяхме, а с нас летеше и духът на тези десетки хиляди българи, дошли на летището и блокирали пътищата към него. Имах възможност да стисна ръцете на стотици хора и в очите на всички виждах възторг. Те споделяха, че за първи път от много време се чувстват горди, че са българи. На практика това се превърна в празник не само на авиацията, а на един народ. Хората усетиха, че Военновъздушните сили не са просто самолети, радари и ракети, а са преди всичко национален дух и символ на национална гордост. Високите национални идеали, на които се крепят Военновъздушните сили, се пропиха в хората. Ще се възползвам от случая чрез вестник „Българска армия“ да благодаря на Сухопътните войски, на Военноморските сили и на Военна полиция за помощта, която ни оказаха. Ние заедно показахме на нашия народ, че има институция, наречена Българска армия, в която думички като чест, национално достойнство, всеотдайност и патриотизъм не са празни клишета. Ние показахме на хората какво могат Военновъздушните сили, в които минимално вложените средства се превръщат в способности на световно ниво. Така че нашият народ има с какво да се гордее.
– Отзивите в страната бяха многобройни и възторжени, какви са отзивите от чужбина?
– Още събираме отзиви от чужбина и не можем да насмогнем да ги обработим и да ги обобщим. Дори и агенция „Синхуа“ ни отрази много ласкаво, а това означава че сме стигнали до половината от световното население. На летището имаше много международни анализатори и репортери, които преследват авиошоута по целия свят. Имаше от Китай, Япония, Италия, Франция, Англия, Германия, Холандия, които не скриха своите суперлативи. Включително и по отношение на изключително стройната организация, която впечатли всички. Всичко беше изключително точно разчетено и изпълнено на високо ниво. Това прави впечатление. Дори английските анализатори казаха, че трябва на всяка цена да отидем на авиоизложението във Фарнбъро, където можем да бъдем гвоздей на програмата. Това, разбира се, е само пожелание, защото на шега казано, проблемът не е да летим там, а да стигнем дотам – по чисто ресурсни съображения.
Михаил Григоров
