С тържествена церемония беше отбелязан Денят на парашутиста от Българската армия. Честването в София премина под знака на 70-ата годишнина от първия боен ден на Парашутната дружина от състава на Първа българска армия във Втората световна война. Венци и цветя в памет на героите – парашутисти бяха поднесени пред „Алеята на парашутиста“ в Централните софийски гробища и пред паметника на героите-парашутисти на площад „Народно събрание“.
Паметта на героите бе почетена от заместник-началникът на отбраната Константин Попов, постоянния секретар на отбраната д-р Добромир Тотев, заместник-командира на Сухопътните войски бригаден генерал Любчо Тодоров, представители на Военновъздушните сили, ветерани – парашутисти, военни аташета, членове на граждански сдружения, ветерани от войните и граждани. Пред паметника бяха поднесени венци и цветя от името на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев, министъра на отбраната Велизар Шаламанов, началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов, от Съвместното командване на силите, командванията на Сухопътните войски и на Военновъздушните сили, от дипломатически мисии и неправителствени организации.
Датата 18 октомври е определена за празник на военния парашутист от Българската армия с решение на министъра на отбраната през 1994 г. На този ден половин век по-рано през 1944 г. Парашутната дружина от състава на Първа българска армия, командвана от ген. Владимир Стойчев,
участва за първи път в реални бойни действия
останали в историята като боевете за завладяване на Стражинската позиция по пътя към Скопие.
Първите офицери парашутисти основават Дружината две години по-рано, още през 1942 г. Това са капитаните Любомир Ноев и Георги Алайков, поручиците Светослав Йоцов, Станимир Станимиров и Георги Марков, подпоручиците Драган Драганов, Кирил Константинов, Константин Петров, Цочо Петков и Боян Бончев.
По ирония на съдбата
при сформирането си Парашутната дружина е обучавана от германци, но от 10 до 17 октомври 1944 г. частите на Първа армия се подготвят за решително настъпление с цел да пробият хитлеристката отбрана на линията с. Петралица – височина Стражин. Така ще могат да се явят във фланг и тил на силно укрепената Страцинска позиция и да си разчистят пътя към Скопие.
През нощта на 16 срещу 17 октомври дружината, командвана от капитан Любомир Ноев, се изнася от Гюешево към определения й за настъпление участък. В 6,01 ч. на 18 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка ротите тръгват в атака. Малко след това противникът ги открива и ги засипва с артилерийски и минохвъргачен огън, продължил часове.
С фронтална атака Първа рота, поддържана от 4 щурмови оръдия, принуждава германците, отбраняващи височина, да се оттеглят и я овладява, но за кратко време. Противникова контраатака подтиква командира й поручик Думанов към решение за оттегляне.
Противникът, заел господстващите височини с точен огън, коси редиците на парашутистите и след като
подразделенията дават много жертви
настъплението е прекратено. Командирът на дружината заповядва ротата да се оттегли.
На изходните й позиции е отхвърлена и настъпващата край шосето пионерно-щурмова рота. Още в началото тя се натъква на множество заграждения и минирани участъци, после върху й се изсипва силен картечен, минохвъргачен и артилерийски огън.
Настъплението изцяло се проваля. При това само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени. Само късмет спасява командира на дружината. Още в началото на атаката към наблюдателния пункт, където е капитан Ноев, святкат изстреляни отдалеч трасиращи куршуми. Миг след това офицерът бръква в горното джобче на куртката си и изважда пачка банкноти. И с усмивка показва на помощниците си изпадналия от тях горещ куршум.
След неуспеха на сутрешната атака командването на Втора дивизия взема решение за втори опит – настъплението да се поднови към 15 ч. на същия ден. Този път обаче артилерията бие основно върху предните германските позиции.
Първа лекопарашутна рота отново атакува – с по-малки загуби. И този път не само овладява германските позиции, но и взема пленници. Противникът няколко пъти прави отчаяни опити да си възвърне височината, но без успех.
Много по-трудно, с цената на свидни жертви Втора рота и подкрепящите я взводове от дружината настъпват към северния склон на Стражин, където са основните хитлеристки позиции. В ожесточени боеве те се укрепват там.
Овладявайки ключови немски позиции
разположени по билото на Стражин, нашите подразделения се вклиняват в тяхната отбранителна линия. По тази причина противникът напуска Стражинската позиция през нощта и се оттегля, като оставя малки прикриващи подразделения.
Победата на 18 октомври коства множество жертви. При Стражин парашутистите дават 35 убити и 65 ранени. За проявения героизъм целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в Майка България със заповед на командващия Първа българска армия в „Алеята на парашутиста“ в Централните софийски гробища.
През годините след Втората световна война българските военни спортисти създават школа по високо спортно майсторство и постигат световни успехи в парашутизма. Днес военнослужещите от Силите за специални операции са достойни наследници на героите от войната.
Светлозар Стоянов
