До края на 2014 г. се изтеглят военнослужещите от българските въоръжени сили в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан. С тях се изтеглят и кадрите от Военномедицинска академия, които ги осигуряват медицински през всичките години на нашето участие в тази мисия. Както е известно, служебният кабинет реши от 1 ноември България да участва с до 110 военнослужещи в мисията на Алианса в тази страна. Тази година се навършват десет години, през които военните ни медици участват в мисии на НАТО. Както и 110 години от изпращането на военномедицинска бригада в Манджурия в първата мисия на наши лекари в Руско-японската война през 1904 г. Там нашите медици оказват помощ на руското дружество на Червения кръст.
Петчленният ни медицински екип, който работеше във военната болница в Кабул, ще е последният, който ще прекрати своята дейност в края на годината. А всичко започва преди 10 г., когато първите български медици се включват в испанската военна болница в рамките на ISAF в афганистанската столица. Полковник д-р Александър Парашкевов, вече с опит от мисията в Ирак, е от нашите лекари под пагон, които „в движение“ се учат да работят по стандартите на НАТО в медицинското обслужване на военния контингент в Афганистан. Оттогава изпращаме хирургични екипи, които са работили във военнополевите болници на Алианса, разположени на територията, където се провежда операцията.
Кабул, Херат и Кандахар са трите града на картата на страната, където български лекари са лекували не само военни от международния контингент, но и много местни хора от цивилното население. Пострадали от мини, от избухване на самоделни взривни устройства, осакатени жени и деца са спасявани от българските медици в Афганистан. Имали сме и няколко обучителни екипи във военната болница на афганистанските въоръжени сили.
Само болницата в Херат е обслужвала територия, колкото половин България, а хирургическият екип там е бил изцяло български. Затова е обяснимо доброто име и приемането на нашите лекари, които са лицето на България за тези хора.
Десет години не са малък опит, ценен после и в цивилното здравеопазване. Много лекари, медицински сестри и санитари са преминали през това „училище“, този боен опит, който
обогатява професионалните умения
на военните медици. Над 200 души са преминали през тази школа, някои – и по няколко пъти. Затова днес сме готови за нови участия, ако има нужда да се изпратят наши специалисти в мисии. В новата мисия „Решителна подкрепа“, например, българските военни медици могат да бъдат в „Роля 1“, т.е. медицински пункт, който осигурява нашето военно формирование в Кандахар. Впрочем, в последните няколко ротации вече нямаме медицинско лице – обучител в обучителните екипи в Афганистан.
Голяма част от екипите в мисии са служители на ВМА, но има и резервисти от други болници. Което е добре, защото опитът им после се разпространява и в болници от цивилното здравеопазване. Медиците от тези болници виждат практическата професионална полза от този опит навън.
Десетгодишното ни участие в мисията в Афганистан може би е повод за равносметка. Макар че медиците професионално си трупат изводите и анализите от работата на военните ни лекари. И е време да признаем, че може би военната ни медицина е най-мобилното и престижно наше присъствие в мисии.
Но скритата опасност за медика, особено за хирурга, в мисия си остава. Когато поемаш пациент след взрив на улицата, никой не гарантира сигурност за лекаря в този район с безброй инфекциозни болести, чума, антракс и много
заболявания, забравени по нашите географски ширини
И постравматичният стрес си върви като риск за войника в мисия. Ние не сме оазис за хората, хвърлени в условия на война. Но центърът по психопрофилактика във ВМА наблюдава завърналите се от мисии в продължение на години. Случват се инциденти, а медиите търсят веднага връзката с това, че участниците са били на мисия…
В екипа на модула за авиомедицинска евакуация, наскоро сертифициран по натовски стандарти, военните медици са само жени! Наскоро се върна ротационният ни екип на медиците ни в тренировъчната мисия на ЕС в Мали, който премина през санитарен период на медицинско наблюдение. Там участието ни продължава в рисков за ебола район. В тази мисия за първи път български лекари осигуряват в Бамако щаб на международен контингент с военнослужещи от Чехия, Полша, Германия и, разбира се, най-вече французи, които очакват от колегите ни стандарта на медицинското обслужване на националните си здравни системи.
В момента екипи на Военномедицинския отряд за бързо реагиране споделят своя опит и с военни полицаи, които задължително трябва да имат и определена степен на медицински познания.
Росица Цонева
