Маса с бялото си пространство разделя мъж и жена – всеки над чаена чаша, която сякаш събира невидимите им сълзи. Всеки е вторачен в нещо свое, абсолютно сам, а в средата на масата бонбон в станиол, чиято връв нагоре държи балон с I Love You, изписан с коледен шрифт. Картината на Браян Дейли „Неумолима афера“ прави безпощадна дисекция на бонбонената представа за традиционната мисия на семейството в американското общество. Нещо в основната клетка е изтощено с болезнената му диагноза. Изложбата в Националната художествена галерия показва, че модерното изкуство – по начина, по който се разбира от масовата публика у нас – е далеч от представите и възможностите на това, което се случва на практика по различните краища на света. Че модернизмът и авангардът съвсем не са демоде, а търсят най-ефективните начини да приобщят социалното, подсъзнателното, да надникнат отвъд границата на видимото и осезаемото.
Серията „Америка в цветове“ пък посяга към остро политическото – как функционира демокрацията през човешкото всекидневие, пречупването й при формирането на личната идентичност, през професионалните и етническите съжителства.
В Браян има известна еклектика – съчетава разнообразие от подходи – метафорика, но и символизъм, в който надделява разсъдъчното, препратки към известни образци на класиката, влезли като готови завършени гледни точки. Смесването на изобразителни технологии му дава богатство да превръща творбите си в хибриди от смисли, които са уникално постижими в различни изкуства – театър, фотография, живопис, но обединени заедно, многопластовото им послание умножава силата на въздействие.
Част от изображенията са режисирани (автопортретът „Човекът с карираното минало“ или „Градски трофей“), а при други смесването на монтаж или употреба на живописна техника му дава възможност да влезе в подсъзнателното и царството на сънищата. Цикълът „Морфей“ върви по границата на реалното и фантазното, там където се случват промените от настояще към бъдеще. В преходите между измислено и реално, между фантазно и осезателно сетивно той напипва мотора на съществуването ни. Опредметени, фиксирани сънища – този цикъл събира самотата на човека, екзистенциалните хоризонти, а композиционните решения внушават съзерцателност, но и липсата на прекомерен оптимизъм, на претенция за еднозначен отговор към предизвикателствата. Това е излагане на дълбоките страхове и емоционалната алчност у човека, разположени в невъобразими ситуации – пустиня с лъв и жена, чието лице наполовина е котка, пътешественик с бомбе върви по скалиста пътечка – отзад тя се срива, а отпред го очаква озъбен вълк. Алюзиите със света и ситуационните решения, които намираме у Данте, са само част от психоаналитичните тълкувания на новоизобретените композиции. Кошмари, метафори, сюрреалистично късане на логическите връзки в образа напомнят, че авторът им е добър ерудит и добре познава творчеството на Дали, Магрит, до абстрактното мислене на Миро. Балансът на симетриите често е нарушен с асиметрични вклинявания, които не позволяват предсказуемостта и баналното да вземат връх, а концентрират вниманието върху структурните акценти на изображението. Постмодерното не е умъртвено, но е включено в по-голяма цялост, чиито акценти привличат автентичното от живота, за да използват грубата външна фрактура, като я сблъскат с гланца на въобразената идеалност. Серията Tableau Vivant, създадена в студио, е с декори, актьори и сценография. Тя пък носи препратки към старите майстори като Ян ван Ейк, Караваджо, Вермеeр, Гоя по друг начин. Авторът използва театрално осветление и изображения, за да създаде сцени – сложни, хитроумни, с критични коментари на социално-политически теми.
„Разсекретено: разгадаването на един парадокс“ е името на изложбата, и то най-вярно представя основната линия на авторовото прозрение – протягане към загадката живот, където отговорите са процес, движение, маркиране на моментни срезове, но не истинско разгадаване. По-скоро назоваване посоката към него.
Изложбата е дело на фондация „Съвременно изкуство“, която пренася традицията на легендарната група XXL от 90-те години. Тя подпомага развитието на съвременното визуално изкуство като синтез от живопис, фотография, инсталация, скулптура и мултимедия. Фондацията организира изложби в България и по света, спонсорира теоретични семинари и симпозиуми, разширява контактите на българските художници по света, подпомага представяне на млади български автори в чужбина, популяризира образователни програми и създава колекции на съвременни произведения на български автори. Подпомага и художествени експерименти, за да провокира концептуално мислене, стимулира нови идеи и методи в контекста на променящия се социо-икономически свят.
Лъчезар Лозанов
