Уникална по своя формат среща събра на една маса в София представители на Украйна, Русия, САЩ и Европейския съюз по време на провелия се семинар по проблемите на младежката ангажираност за ситуацията в бившата съветска република и евроатлантическата сигурност. В тридневния форум взеха участие Алексей Семеней, директор на Института за глобални трансформации (Украйна), Александър Габуев, зам.-главен редактор на руския вестник „Комерсант – власть”, Андрис Спрюдс, директор на Латвийския институт по международни отношения в качеството си на представител на ЕС и Никълъс Гвоздев, преподавател в Браун Юнивърсити (САЩ). Сред дискутираните въпроси бяха бъдещето на Украйна, какво бихте желали да предприеме вашето правителство в тази посока в близките 6 месеца, какви са възможностите да се реализира вашата визия за Украйна, бъдещето на икономическите връзки на държавата с нейните съседи, традиционните й проблеми с Русия.
„Най-общо казано, тази среща беше свързана с украинската криза, но възникнаха някои полезни идеи като становището, че тя засяга не само двустранните отношения между Русия и Украйна, а, най-условно казано, Изтока и Запада в лицето на ЕС и САЩ“, заяви за в. „Българска армия“ Алексей Семеней. За украинската страна идеята на подобни форуми е към нюансите на проблематиката в кризисния регион да бъдат присъединени и младите, да се опитат да дебатират по основните допирни точки. Семеней определи срещата като емблематична, защото за пръв път на една маса в Европа се срещат младежи от Украйна, Русия, САЩ и ЕС. „Опитахме се да избегнем емоционалното напрежение, да осъществим пряк контакт, въпреки че е трудно е да се избегне емоционалният момент, защото в Украйна умират не само нейни граждани, а и граждани на Русия. Последствията са негативни не само за двете държави, а за всички съседни страни. Срещата на младите се опитва да даде предложения за предотвратяването на едно още по-негативно развитие“, категоричен бе Семеней.
Виждането на младежите от Съединените щати по повод Украйна е продиктувано от няколко различни фактора, обясни Никълъс Гвоздев, като посочи, от една страна, вътрешно развитие, широка картина на европейската и атлантическата сигурност, както и отношенията на европейските държави с Русия. „Америка желае да види една просперираща, една победила демокрация в Украйна, една териториално обединена Украйна, свободна да участва в евроатлантическите процеси, а не да бъде поставена в международна изолация“, каза Гвоздев и допълни: „Лошото е, че
Щатите нямат генерален план за Украйна
има множество добри пожелания за бъдещето на тази страна, има постъпки за различен вид помощ, но в основата си САЩ очаква този проблем да бъде в прерогативите на ЕС, Европа да поеме инициативата от геостратегическа гледна точка, не е нужно да се намесваме ние, за да се случват тези неща.“
Европейският съюз и в частност Латвия определят конфликта между Русия и Украйна като руска агресия, категоричен бе Андрис Спрюдс. „Този конфликт не засяга само Украйна, разбира се, той касае целия регион, напрежението, което чувстваме ние като Прибалтийска република, се усеща не само у нас, а и в цялото бивше съветско пространство. Възникват много въпроси, какво може да се направи от тук нататък и как, за да стабилизираме ситуацията. Ние можем и да си говорим, че лошият мир е по-добър и от най-добрата война, но, разбира се, остава въпросът какво идва после“, заяви Спрюдс.
Според него, различни мнения по темата в ЕС са най-вече между старите и новите членки на пакта, като напрежението е най-силно в новите страни членки. ЕС очаква от Украйна в общи тенденции за развитие и не желае в сърцето си една разпаднала се държава, дестабилизирана, която анализаторите ще определят с различни красноречия като фейлстейт, Кутията на Пандора“, която предизвиква ефекта на доминото и ще разшири конфликта в други региони. „Най-големи са
опасенията на Европа от нова бежанска вълна
Ето защо бихме искали да видим Украйна, стъпила на краката си. Налице са позитивни и окуражителни тенденции, например приключилите парламентарни избори, и то не само в очите на самите украинци, а и най-вече на европейските партньори. Това е много важен аспект за Европа, но не на последно място са важни и икономическите отношения с Русия. Не желаем конфликтът да се отразява на нормалните отношения между ЕС и Русия. Латвия от своя страна е категорична, че перспективите пред Украйна са членството й в ЕС. Навярно асоциираното съгласие е един от инструментите да се върви напред, трябва да се разгледат и аспектите, доколко то ще бъде изгодно на Украйна, тъй като пазарът на Европа се отваря за тази страна, а не на последно място остава въпросът и за енергийните доставки, който, разбира се, ще се решава в бъдеще на континентално ниво. Европа не бива да проиграва този шанс, необходими са компромиси както от страна на Русия, така и от украинска и от страна на ЕС“, сподели директорът на Латвийския институт по международни отношения.
„Що се отнася до бъдещето на Украйна, това е въпрос, който трябва да решават самите украинци, ние бихме желали да видим Украйна цяла, процъфтяваща и единна“, заяви от руска страна Александър Габуев. „Въпросът е, че това трябва да се случва, като се съблюдават и нашите руски интереси. Точно тук са главните различия, интересът на Русия е преди всичко да се запази законодателството на Украйна, в това число Украйна да се самообезпечава по отношение на газовите доставки, за което е необходим вътрешен мир и федерализация на страната, за да няма повече конфликти“, каза още Гобуев и допълни: „На официално ниво Русия никога няма да признае свободната част. Според нас, един от най-важните аспекти на конфликта са не толкова руско-украинските взаимоотношения, а безопасността от страна на Евроатлантическия съюз. Ако сега не разрешим тези три проблема, за нас няма да има дългосрочно решение на украинския проблем изобщо. Приказките, че Русия се опасява, че Украйна утре ще влезе в НАТО, са преувеличени, меко казано, Украйна няма готовност да влезе нито в Алианса, нито в ЕС. Това е против техния ценностен избор. Що се отнася до вота,
изборите не са достатъчно показателни
тъй като в тях не участва огромната част от населението в източната част на страната по понятни причини. От една страна, ако избирателната активността бе достатъчно висока, биха били възможни изненади. Надяваме се, че в днешната ситуация ще бъде съставено стабилно ръководство, което няма да доведе до вътрешни противоречия, както това се случи след „оранжевата“ революция”. От това на практика са заинтересовани всички. Необходими са неминуеми компромиси от всички страни“, категоричен бе Габуев.
Като конкретни резултати от срещата участниците определиха важността на диалога, но бяха предпазливи по отношение на факта, че въпреки че младежите от конфликтните страни сядат на една маса, за да разговарят, не бива да бъдат самонадеяни, че всичко ще се реши веднага.
„Трябва да се вслушваме, за да разбираме другата страна, трансформацията на региона още не е завършила“, заяви в заключение Алексей Семеней от Института за глобални трансформации в Украйна. „Навярно има няколко аспекта от идеи, които сега можем да предложим, като например да включим в дебата всички институции, които могат да предотвратят и преустановят кръвопролитията. Европа може да помогне за икономическата стабилизация на региона, за енергетиката, търговията. Длъжни сме да търсим обща по-стабилна архитектура на Европа и Евроатлантическите пространство, длъжни сме да включим и американци, и европейци, и руснаци. За съжаление живеем в неспокойна обстановка, Украйна не е нейното начало, а по-скоро симптом, че живеем в несигурен свят, което ще се проточи още достатъчно дълго време“.
Александр Габуев подчерта, че провелата се среща не е между чиновници, които да сложат етикет на отношенията Путин – Порошенко. „Стартиралият диалог на младежко ниво бе определен като особено важен, обозначени бяха различия още в началото, доволни сме, че форматът не е само Украйна – Русия, а че взеха участие и ЕС, и САЩ. Това е правилният формат за решението. Тук пропускам цялата интензивност на емоциите, които съпровождаха формата“, сподели още журналистът от Комерсант за в. „Българска армия“.
Светлозар Стоянов
