Преди Балканската война през 1912 г. българските пилоти се обучават във Франция и Германия. В школата на Луи Блерио във Франция учат Радул Милков, Симеон Петров и Христо Топракчиев. Там като слушател се записва и съвсем младият Асен Йорданов. Там Петров и Топракчиев създават първата в света методика за кацане с угаснал двигател, която се изучава в целия свят. Самолети „Блерио“ летят и в България. На такъв самолет загива и Топракчиев през декември 1912 г. по време на изпитания над летището.
През 1914 г. Радул Милков е назначен за началник на Авиационната школа, която
обучава 70 души
на самолети „Албатрос“, „Фарман VII“, „Блерио XXI“ и „Нюпорт“.
Две години преди това на 16 октомври 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, със самолет „Албатрос“ извършват първия боен полет над Одрин и така поставят началото на българската бойна авиация.
През 1914 г. е направена и първата копка за изграждането на летище „Божурище“. През септември 1915 г. на летището се открива и Авиационното училище, което е продължение на школата на Милков и негов началник става Продан Таракчиев. От началото на декември 1915 г. началник на училището става една друга легенда от първите години на българската бойна авиация – Симеон Петров.
Целият личен състав на училището е от българи. През 1918 г. обаче училището е закрито по силата на жестокия за България Ньойски договор, който ни забранява бойната авиация. Това е изключително болезнено за народа ни. Затова хората намират начин и скриват части за седем самолета по плевниците, с които след време отново се възстановява авиационното обучение.
Училището се връща към дейността си през януари 1924 г. От Англия са доставени
18 самолета „Бристол“ и „Анрио
По този начин то разполага със самолети с мощност на двигателите 60, 80 и 180 конски сили. Ньойският договор ни забранява такива мощности, затова през 1926 г. училището е преместено в Казанлък, за да е по-далече от очите на дипломатите от държавите победителки, акредитирани в София. От 1923 до 1926 г. училището произвежда два випуска. Българската авиация започва да възкръсва. От втория випуск е легендарният летец Петко Попганчев, известен като Паганини на летенето. През 1932 г. той прелита под Стамболовия мост на р. Янтра във Велико Търново. На следващата година със самолет ДАР-1А, родно производство, извършва 127 свързани лупинга от Карлово до Казанлък. С „Фоке-Вулф 44“ лети 33 минути по гръб, а с „Авиа В-122“ прави
135 свързани лупинга
От третия випуск е генерал Захари Захариев, който остава в историята с огромните си заслуги за развитието на българската авиация и самолетостроенето след Втората световна война.
От 1928 г. юнкери-летци се подготвят и във Военното училище в София. През 1936 г. се създават въздушни учебни школи, които през 1940 г. се обединяват във Въздушно училище. В него освен летци се подготвят и други авиационни специалисти. През 1945 г. във Враждебна край София е създадено Народното военновъздушно училище, което през 1948 г. се премества в Долна Митрополия.
В Божурище през 1948 г. е създадено училището за щурмани и свързочници, но през 1954 г. щурманите отиват в Долна Митрополия, а свързочниците в Ловеч.
През 1949 г. в района на 34-и пехотен Троянски полк в Ловеч се създава въздушното училище, в което се подготвят техници по самолета и двигателя, оръжейници и електробордни специалисти. През 1957 г. е преместено в Горна Оряховица, а след това в Долна Митрополия.
През 1959 г. в Долна Митрополия се открива Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Отначало подготовката на пилотите се извършва на самолети като
„ДАР-9“ и „Лаз-7“
родно производство. Постепенно се преминава на реактивните Як-17, а по-късно и на МиГ-15 и МиГ-17. От 1964 г. обучението преминава изключително на реактивни самолети. През същата година завършва и първият випуск летци с висше образование. От този випуск е първият български космонавт Георги Иванов. От 1945 г. училището произвежда летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА „Балкан“. В Долна Митрополия се подготвят и летци за ВВС на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен и Сирия. Най-много обучаващи са приети през 1949 г. – 400 души. В началото на 50-те години тук инструктор и преподавател е прославеният летец Петко Попганчев. Училището в Долна Митрополия се превръща в
център на авиационното образование
у нас. През 1960 г. един от неговите възпитаници майор Стоян Иванов Стоянов извършва подвиг по време на учебен полет. Той е от офицерския випуск от 1953 г. и лети като инструктор с курсанта Карамитев на МиГ-15. По време на полета следващият го самолет го предупреждава, че самолетът му гори. Стоянов заповядва на курсанта да катапултира, за него няма време и той загива край село Дренов, Ловешко, където днес има паметник.
С училището са свързани и такива летци като легендарния защитник на София през 1943-1944 г. с признати 15 въздушни победи генерал-майор Стоян Илиев Стоянов и незабравимия човек, лидер и приятел генерал-полковник Симеон Симеонов – Монката, чиято съдба е директно свързана с епохата на реактивната авиация у нас.
Михаил Григоров
(По книгата на Здравко Тонев „Военните училища в България”)
