Българското военно разузнаване спасява стотици и хиляди косовари, като добива информация и предупреждава евроатлантическите ни съюзници за подготвяната операция „Подкова“. Това казва полковникът от запаса Николай Русатев, който е бил заместник-началник по операциите на служба „Военна информация“ от 1991 до 2000 г.
В края на 90-те години
кризата в бивша Югославия ескалира
След кървавите битки в Босна и Херцеговина мъчителното разпадане на някогашната многонационална държава продължава с конфликта между сърбите и косоварите.
Имахме много сериозно участие по отношение на косовската криза, споделя Русатев. „На базата на нашите сведения се проведоха стратегически операции от страна на сегашните ни съюзници. Показахме високо ниво на добиване на информация, която беше абсолютно достоверна и която нашите съюзници използваха в последствие за водене на бойните действия“, изтъква ветеранът.
Може да се каже, че ние сме първите, които сигнализираха за така наречената операция „Подкова“, допълва той. Става дума за мащабни военни действия, при които сръбските въоръжени сили били
подготвили капан за противника си
Обкръжението на косовските сили, което Белград планирал, имало форма на подкова. От там дошло и името на операцията. Идеята на сърбите била да вкарат косовските сили в този капан и след това да ги унищожат.
Българските военни разузнавачи, които се добрали до сведенията за замисъла на Белград, предупредили за надвисналата опасност. След като подадохме информацията, се намеси НАТО, започнаха въздушните удари върху бивша Югославия, казва Русатев. По такъв начин военното ни разузнаване всъщност предотврати унищожаването на една голяма част от гражданите и въоръжените сили на Косово, спасени бяха много човешки животи, допълва той.
По-късно следва друга важна намеса на българското военно разузнаване. По време на косовската криза държавното ръководство на България е изправено пред голям проблем. От Косово към съседните страни и предимно към Македония, се движат
големи бежански потоци
Има реална опасност те да стигнат и до нашата страна.
Тогава българските военни разузнавачи препоръчват на нашите власти страната ни да се грижи за бежанците на територията на Македония, а не да ги чака да дойдат у нас. Решението се оказва изключително сполучливо.
България поема изцяло грижата за бежанския лагер в македонското село Радуша. Там български военни медицински екипи се грижат перфектно за хиляди бежанци от Косово – предимно многодетни семейства.
Основните трудности в работата ни през 90-те години идваха от неизяснения статут на службата ни, спомня си Русатев. Трябваше да се направи всичко възможно, за да я защитим и на второ място – да търсим варианта за изпълнение на задачите, това беше преходен период, а
преходните периоди винаги са трудни
казва той.
Тогава България преминава от Варшавския договор към кандидатстване за НАТО и ЕС. В този преходен период трябваше да направим необходимото, за да заслужим доверието на партньорите, изтъква ветеранът. Той напомня, че по-късно, когато вече България влиза в НАТО, на военното ни разузнаване е дадена оценка, че е един от основните стълбове, допринесли за приемането на страната ни в Алианса.
Според Русатев, още в началото на 90-те службата успешно преминава изпитанията на въвеждането на гражданския контрол над въоръжените сили и деполитизацията. „Отдавам това на два фактора. Единият е, че така или иначе службата е военна институция и няма много време да се мисли за друго освен за изпълнение на поставените задачи. Втората причина е това, че хората в службата са доста добре образовани и познаващи развитието на обстановката в света. Много от тях по душа бяха убедени демократи и това ни помогна да се впишем в обществено-политическия живот на страната“, категоричен е полковник о. з. Николай Русатев.
Нека гледаме собствения си интерес
Ние в края на краищата трябва да гледаме собствения си интерес, държавата ни трябва да постави ребром въпроса както в НАТО, така и в ЕС, на страните, които в някаква степен са отговорни за конфликта в Сирия – те да ни окажат нужната помощ за справяне с бежанския проблем, посочва Русатев. Тоест, или да намалят интензивността на конфликта, или да намерят начин тези хора, които бягат – да ги приемат те, а не да идват при нас, споделя личното си мнение ветеранът.
Подобен подход беше приложен при Косовската криза. Тогава подгонените от сърбите косовари влизаха в Македония през граничния пункт Блаце. От там веднага се качваха на автобуси и от скопското летище със самолети бяха извозвани до Германия, Швеция и други държави, които веднага ги приемаха.
Имаме право да поставяме ребром въпроса с бежанците, защото така или иначе – всичко излиза от нашия джоб, категоричен е полковникът от запаса. „Държавата ни не е в цветущо състояние в момента да посреща и чужди граждани и да ги обслужва. Имаме достатъчно бедстващи хора в България, хора, които едвам преживяват, за да даваме пари за чужди граждани и да се правим на хуманиртарно настроени“, изтъква той. По думите му трябва по-активно да се търси решение на този проблем, и то – в полза на нашата държава. „Повечeто се мълчи. Политиците си говорят големите приказки. Раздуват балоните и това е. А всичко е на гърба на народа“, казва Русатев.
По другата гореща точка в близост до България – кризата в Украйна, той смята, че е абсолютна грешка Русия и Путин да бъдат поставяни в ъгъла. Защото можем да очакваме много различни отговори, които няма да са в наша полза, казва ветеранът.
Досиетата са нож в гърба
Законът за досиетата и постоянното вадене на материали, свързани с военното разузнаване, са забиване на нож в гърба на собственото разузнаване, смята ветеранът. Независимо че и до ден-днешен продължават да не ни вярват, политиците и всеки, който иска по някакъв начин да се направи на интересен, започва да говори за Държавна сигурност, за манипулации и тем подобни истории – неща, които за нашата работа въобще не са характерни, изтъква той.
Военният разузнавач преди всичко трябва да бъде високо образован и интелигентен човек, който държи изключително на родината си и е готов да положи максимум усилия, за да изпълни поставените задачи, изтъква Русатев. „Естествено, не трябва да се залита в никаква партийност, защото в момента, в който залитнеш в едната посока, нещата лавинообразно вървят така, че губиш от стойността си. На мен, примерно, минимум пет пъти са ми предлагали да стана депутат или да влизам в някаква партия. До момента не съм и помислял за това. Оставам си независим експерт и човек, който винаги, когато може да каже нещо, го казва спокойно, без да се притеснява от когото и да било и от каквото и да било“, категоричен е бившият заместник-началник по операциите на служба „Военна информация“.
Андрей Рангелов
