През седмицата от Пентагона потвърдиха, че групировката „Ислямска държава“ разполага със средства за противовъздушна отбрана. Пред агенция „Новости“ представителката на Пентагона Елиса Смит потвърди новината, която дни наред обикаляше информационните агенции, но подчерта, че тези средства са „ограничени“. По думите на Смит, САЩ предприемат необходимите мерки, за да минимизират рисковете от евентуално използване на такива средства от ислямистите. Тя не потвърди предположенията, че екстремистите притежават преносими зенитно-ракетни комплекси.
Новината за ПВО в ислямистите тръгна от германски медии, според които джихадистите разполагат с портативни комплекси, с които може да бъдат сваляни пътнически самолети.
Във вторник босненският вестник „Глас Српске“ пък съобщи, че „Ислямска държава“ притежава голямо количество оръжие от Босна и Херцеговина. Оръжието е стигнало до терористите през Турция. Според неназован източник от службите за сигурност, цитиран от изданието, оръжието било купувано от турски компании, свързани с „Хамас”. „Тези компании го купуваха директно от заводите БНТ от Нови Травник, „Унис Гинекс“ и „Побйеда Рудет“ от Горажде, както и „Игман“ от Коница. Само малка част от купеното оръжие е в Турция, а по-голямата част е в ръцете на терористите. Тези бизнеси се развиват все още, а по-голяма част се продава на джихадистите от „Ислямска държава”, заявил източникът на вестника.
Откъде идват оръжията?
И така – откъде ИД имат оръжията, които ги превръщат в толкова сериозен противник?
В разпространен във вторник нов видеозапис на групировката британският журналист Джон Кантли, който е в плен на ислямистите, покрай другото повтори твърденията, че спуснатите по въздуха американски доставки за кюрдските сили са попаднали в ръцете на терористите.
В началото на октомври беше публикуван и разпространен от медиите доклад на независима група за контрол на оръжията, в който експертите потвърждават, че наистина голяма част от оръжията, с които разполагат терористите, са взети на бойното поле. Проучването се основава на взети от бойните полета в Сирия и Ирак над 1700 гилзи, събрани през юли и август. Изследването е потвърдило, че мунициите и оръжията са произведени в поне 21 различни държави, сред които САЩ, Русия и Китай. Докладът, публикуван на 6 октомври от Conflict Armament Research, посочва, че относително новата групировка „Ислямска държава“ не изпитва големи трудности в снабдяването с оръжия не само от великите сили, но също и от предприемчиви износители като Судан например.
492 от намерените гилзи са от руски оръжия. Това според експертите се дължи на факта, че Русия е основен доставчик на оръжия за режима на Башар Асад. 26 от осколките са иранско производство, също съюзници на Асад, а 18 са местно сирийско производство. Следващата най-разпространена страна на произход в намерените остатъци е Китай – 445 гилзи. Американски са 323, някои от които са от карабини М16А4. Заводът се намира в Индипендънт, щата Мисури.
Според разузнавателни сведения обаче терористите получават достатъчно големи доходи от продажбата на петрол и по други начини. Ето защо те са в състояние да купуват оръжия директно от компаниите и доставчиците, които традиционно се облагодетелстват от конфликтите в Близкия изток, сочи докладът, цитиран от „Форин полиси“. Това кара експертите да отправят предупреждение към намеренията на Вашингтон да разширят доставките на оръжие за бунтовническите групи в Сирия и за иракската армия.
Петрол
Тази седмица АФП цитира американския помощник-секретар по тероризма и финансовото разузнаване в екипа на Обама Дейвид Коен, който казва, че ИД се е превърнала в най-богатата терористична организация в света, като печели десетки милиони долари дневно от откупи и нелегални продажби на петрол. Коен е един от членовете на екипа на американския президент, отговарящ за борбата срещу групировката. „Със своите първични методи на финансиране организацията успява да печели десетки милиони долари месечно. Те използват методи като продажба на откраднат петрол, взимане на откупи за отвлечени жертви, кражба и изнудване и в по-малка степен дарения от поддръжници извън Сирия и Ирак“, добавя той.
Само от завзетите рафинерии джихадистите могат да произвеждат по около 50 000 барела дневно от полетата в Сирия и Ирак. Това се равнява на дневен приход в размер на около 1 милион долара. Според Коен ИД продава петрола на „значително по-ниски цени на различни посредници, включително и в Турция, които след това го препродават. Петрол се продава и на кюрдите в Ирак, които го препродават в Турция.
Още един пример за покварата на режима на Асад: изглежда сирийското правителство е сключило споразумение за купуване на петрол от ИД, казва още той. „Фокусирали сме усилията си в ограничението на достъпа на ИД до международната финансова система, за да не може групировката да получават пари от чужбина и да не може да съхраняват или използват средствата си на местна почва“, казва Коен.
И откупи
За откупите пък информира „Ню Йорк таймс“. По заглавие „Ужасът преди обезглавяването“ изданието публикува репортаж, плод на тримесечни проучвания, посветен на западните заложници, които са били в ръцете на ислямистите в Сирия. Основен информатор се оказва 19-годишният белгиец Йейоен Бонтинк. Той приел исляма, отишъл на джихад в Сирия, после се разочаровал и бил заподозрян от командирите си, че е западен шпионин и накрая бил пратен в същия затвор, в който били много западни заложници. За репортажа са допринесли и разкази на освободени заложници, сред които 37-годишния полски журналист Марчин Судер.
Разказът за съдбата на заложниците показва, че убивани и държани са само онези журналисти и хуманитарни работници, чиито държави не преговарят с терористи. Такива оказва се, според сведенията на „Ню Йорк таймс“ са САЩ, Великобритания и Русия. Според Бонтинк по времето, когато той е бил в затвор в Сирия, там е имало най-малко 23-ма чужденци, повечето от които журналисти и хуманитарни работници. Сред тях – трима испански журналисти, един руснак и четирима французи. В затвора се намирали също американският журналист Джеймс Фоули и на британския му колега Джон Кантли. Сред похитените били също хуманитарният работник Питър Касиг, британският таксиметров шофьор и хуманитарен работник Алан Хенинг, американският журналист на свободна практика Стивън Сотлоф и британският хуманитарен работник Дейвид Хейнс. Около януари 2014 година терористите задействали план за откупи за заложниците, като ги разделили на две групи, в зависимост от това, дали правителствата на техните страни изглеждали повече или по-малко склонни да платят сумите.
Най-бързо протекли преговорите на джихадистите с испанските власти и първият испански заложник бил пуснат през март след само 6 месеца в плен. После за преговори били подготвени и френските заложници, заставени да снимат видеозаписи, в които джихадистите отправяли сериозни заплахи.
През април почти половината от западните заложници били освободени, но нямало напредък по искането на джихадистите за откуп за британските и американските заложници. Тогава джихадисти се опитали да водят преговори и с Русия за руския журналист Сергей Горбунов, но преговорите приключили с неуспех и журналистът бил застрелян. Кадри на трупа били показани на останалите заложници, за да видят какво ги чака, ако техните страни не платят откуп.
Италианският служител Федерико Мотка бил освободен, след като според джихадистите Рим платил откуп – нещо, което Рим отрича. В периода март – юни 2014 г. 15 заложници са освободени за откупи, възлизащи над 2 милиона евро, разказват бивши заложници. Последен бил пуснат датският фотограф Даниел Рей-Отосен, чието семейство платило многомилионен откуп в евро.
Останали 7 заложници, от които 4-ма американци и 3-ма британци. Правителствата им отказали да платят откупите. Фоули, Сотлоф, Хейнс и Хенинг бяха екзекутирани от август до октомври. Около 20 милиона долара са набрани чрез отвличания на журналисти и европейски заложници.
