Терористите от „Ислямска държава“ имат свой петрол, който продават на различни купувачи и с парите си купуват оръжия (виж стр. 20). Очевидно има страни, които нямат против да взимат мръсния петрол. Има и оръжейни фирми, за които не е проблем да реализират стоката си, без значение за какво ще се използва. Интересно ще бъде да научим кои са купувачите и продавачите, за които изгодният бизнес е по-важен от бъдещето.
И друг важен въпрос – възможно ли е всичко това да се случва без знанието и санкцията на големите международни играчи? Ако да – това е обезпокоително за сигурността по света. Ако не?…
Може би вече е време цивилизованият свят да помисли за строго ембарго и санкции на търгуващите с терористи. Настъпил е и моментът да се предприема по-сериозен отпор от въздушните удари. Трябва да престане и скрупульозната политика на Турция по темата, когато врагът вече е пред портата.
У нас – време е да разберем, кои са онези търговци на автомобили, които продават тойоти на ислямистите, а те дори не сменят българските регистрационни номера по тях.
Ако не спечелим именно тази битка с тероризма, рискуваме след година или две той да стане реалност и в сърцето на Европа.
