Министърът на отбраната Велизар Шаламанов участва на среща-дискусия на тема „Рискове и стратегически избори пред България“, която се организира от Европейски съвет за външна политика. В изказването си министърът на отбраната Велизар Шаламанов заяви, че в рамките на НАТО, нашата сигурност и отбрана са гарантирани, но българският принос е ограничен, поради проблеми, свързани с техниката, и затова се налага превъоръжаване. „Ние нямаме проблеми с личния състав, който е подготвен, и е на изключително високо ниво; във всички учения, в рамките на съществуващата техника, е доказал пълна съвместимост. Във всички операции, за които, за съжаление, техника в много случаи ни осигуряват съюзниците, нашите офицери и войници се справят отлично. Но това, което те очакват от българското правителство, е модерна техника, съвместима със стандартите на НАТО. Същото се отнася и за техниката, която военнослужещите използват в подкрепа на гражданските власти.
Всеки ден получаваме искания от кметове и областни управители. Няма друга институция в Република България, която да оказва толкова много подкрепа на гражданските власти: самолети за задачи по трансплантиране и спешни операции, хеликоптери за търсене и спасяване, безпилотни самолети за заснемане денем и нощем на опасни райони, спасявания при пожари, наводнения, открити боеприпаси и т.н. Това не става без модернизация, без попълване на техниката“, каза Шаламанов.
Той коментира ресурсите и възможните източници за финансиране на превъоръжаването на Въоръжените сили. Един от тях е – Планът за готовност, който основно се фокусира върху способностите за колективна отбрана в Югоизточна Европа.
Стефан Попов, директор на „Риск Монитор“, коментира българския принос в разширяване на капацитета на НАТО. България формира външнополитическата си роля в резултат на активно взаимодействие с ЕС.
България е в положение на наблюдавана страна заради това, което Европейската комисия нарича корупция и организирана престъпност. От тях страната трябва да се освободи. Докато това не стане, България не може да изпълни условието, за да има принос във формирането на политика на отбрана и външни отношения на ЕС, зави Попов.
Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва и енергиен експерт, коментира икономическите и енергийни рискове пред България и региона. Според него районът на Черно море се превръща в един от театрите на глобалното геополитическо съперничество, а това предполага от нас активна политика. В България стои въпросът за реализация на системите за ранно предупреждение на т.нар. хибридни заплахи.
Васил Гарнизов от Нов Български университет засегна темата влиянието на обществото върху политиките за сигурност. „По време на служебните правителства, се случва някакъв пробив и в разговорите за сигурността се включват по-широки кръгове от експерти, неправителствени организации. По време на редовните правителства – каквото и да се формулира, става в малки екипи, в затворена среда, а в обществото – витаят слухове“, коментира Гарнизов.
