От 8 септември до 28 октомври България се намира във война с целия свят. Това е един от изводите, които правят някои историци, като се аргументират с конкретни факти и действия. Погледнато трезво върху случилото се през есента на 1944 г., прави впечатление, че в този период българската държава, българското правителство, българската войска, която през септември започва да се назовава Българска народна армия, няма нито един сигурен съюзник и поддръжник. В хрониките за действията на българската армия през септември-октомври 1944 г. своето място заема и 4-а армия, която настъпва в направлението Горна Джумая-Велес-Скопие – Брегалнишко-Струмишко. В същото време германската група армии „Е“ има за задача да прегради направлението Царево село, Кочани, Щип и да осигури успешно изтегляне от южните райони на Балканите. Това изисква да бъдат преградени подстъпите към р. Вардар, да се водят боеве за печелене на време, като осигурят изтегляне на главните сили на север.
В предишни броеве на вестника вече стана дума за основния замисъл на германското военно командване, за трудностите и в известна степен предизвикателствата, пред които е било изправено българското военно ръководство, за осигуряване на българските военни части от Вардарска Македония.
Някои политически решения на българското правителство са били продиктувани и от факта, че е било необходимо да се направи нужното, за да могат да бъдат изтеглени бързо и безпрепятствено българските военни части и да бъде гарантирана териториалната цялост на България в т.нар. „стари граници“. Действията на българската войска и преди всичко на военното ръководство се определят в известна степен и от още два фактора – съвместните действия с Югославската народноосвободителна армия и присъствието на съветски военни съветници. В българската армия те официално са 33. Колкото до съвместните военни действия с Югославската народноосвободителна армия, според спогодбата от октомври 1944 г. от Крайова в Румъния действията на българската войска се водят по такъв начин, че в основните пунктове, които овладява войската, първи трябва да влизат представители на югославската народноосвободителна армия. Последното в някои конкретни случаи е затруднявало действията на българското военно ръководство и конкретен пример е тази операция. Предвиждано е настъпателната операция да започне на 8 октомври, но настъплението е отменено за 14 октомври. Донякъде не е добре осветлен и въпросът за действията на т.нар. македонски партизански формирования.
Действията на левия фланг на българската армия във Вардарска Македония са планирани за 19 септември. Главното командване поставя задача на 4-а армия (V Дунавска пехотна дивизия с армейски части), след като формира две бойни групи – северна и южна, в един ешелон без резерв да настъпи по направлението Горна Джумая – Велес. Командващ на 4-а армия е генерал-майор Боян Урумов, помощник- командир е Борис Копчев и началник-щаб – полк. Илия Маринов. Към 23 октомври българските сили наброяват над 42 хил. души личен състав. На 23 септември Главното командване уточнява задачата. Говори се за съвместни бойни действия срещу немско-фашистките войски по долината на р. Брегалница.
Ново уточняване на задачата следва на 6 октомври – в заповедта са указани датата и часът за настъпление 8 октомври, 7 часът. Следва обаче отмяна на настъплението – до получаване на втора заповед. Разрешението е дадено за 14 октомври, като задачата не се променя – достигане до Велес и преграждане на долината на р. Вардар.
Вече стана дума за затруднената комуникация и не напълно изяснените правомощия на българските бойни части. Това поставя левият фланг на бойните действия в неизгодна позиция. Докато се чака да бъде проведено съвещанието, на което да бъдат определени подробностите и последващите действия, в началото на октомври 1944 г. немско-фашистките войски овладяват Берово, Пехчево и вис. Буковик. Германците настъпват откъм Струмица. На 4 октомври югославският генерал Михайло Апостолски изпраща писмо до щаба на 4-а армия, че борбата продължава, но югославските части са много изморени и че няма да могат да издържат на напрежението. Въпросите на взаимодействието се решават на съвещания, но от Югославската народноосвободителна войска все още отказват сътрудничество с БНА.
На Горноджумайско-Велешкото направление германците съсредоточават 16-и пехотен полк, 2 батальона от 65-и пехотен полк на 22-ра пехотна дивизия (тази дивизия се счита за най-боеспособното и елитно съединение на група А „Е“). Тя е прехвърлена направо по въздуха от о. Крит, като първоначално има за задача да осигури отбраната на р. Струма и Солун. Германците оборудват няколко позиции за отбрана, като предният край е на линията Крива паланка, Царево село, вис. Буковик, Берово и южно от него. Тя е и най-добре укрепена и в инженерно отношение.
Настъплението
Настъплението на V Дунавска пехотна дивизия започва през нощта на 15 октомври без артилерийска подготовка. Боевете продължават до 22 октомври. 4-а армия пробива и четирите позиции на предварително подготвената за отбрана полоса на противника и достига линията с. Цървена нива, с. Бели, вис. Оленяк, с. Горни подлог, изключено с. Теранци. Тя не успява да достигне предварително очертаната линия. Срещу нея действа 22-ра немско-фашистка пехотна дивизия от групата „Барнс“. Българските части са изненадани от това, че има подготвена и пета позиция. Това е поредното доказателство за слабо наземно разузнаване и неизпълнение в известна степен на поети ангажименти от страна на Югославската народноосвободителна армия и партизанските отряди на Македония. Не са единични случаите, когато именно тези части се оттеглят без предупреждение или просто не се явяват в уреченото време.
Вторият етап от настъпателната операция започва на 25 октомври, но началото е неуспешно. В бойните действия се включват 7-а Рилска пехотна дивизия и 2-ра конна бригада. 5-а Дунавска дивизия започва настъпление на 30 октомври. Критичен момент са боевете за вис. Голак и Горица, когато самият командир на дивизията полк. Боньо Пиронков застава начело на командването на 18-и пехотен полк. При една от атаките той е тежко ранен. Почива от раните си на 4 ноември във Военна болница в Банкя край София, след като е транспортиран с военен самолет. Посмъртно са му присвоени званията „генерал-майор и „генерал-лейтенант“.
7-а Рилска пехотна дивизия успява да пробие отбраната на противника на 3 ноември. На 5 ноември пада Струмица, като в бойните действия участва кавалерията. На 6-7 ноември 7-а пехотна дивизия излиза в долината на р.Вардар и с това завършват бойните действия във Вардарска Македония. На 10 ноември 4- а армия влиза във Велес, немците се оттеглят към Скопие. На 11 ноември Главният щаб на ЮНОВ и ПОМ (партизанските отряди на Македония) изпращат писмо, с което искат българските войски веднага да напуснат Гевгели, Дойран, Удово, Струмица, Радовиш, Пехчево и Берово. Сред исканията са да бъдат предоставени само две шосета за изтегляне на българската войска – Скопие, Велес, Шип, Кочани, Царево село, Горна Джумая и Скопие, Куманово, Крива паланка, Кюстендил. Освен това искат да се въведе забрана да се настаняват хора и добитък по къщи и в обори, минаването на български офицери и войници през селата и градовете да се определя с полицейски час – 20 ч. На частите трябва да се изземват и телефонните централи. Мерките са унизителни, както обобщават някои.
На 13 ноември конноразузнавателен взвод от 5-и пехотен полк влиза в 18.30 ч. в Скопие. Късно вечерта на същия ден Главното командване заповядва между 14 и 22 ноември армията да се изтегли в района на Царево село, Горна Джумая.
След 37 дни непрекъснати и ожесточени бойни действия в планинско-гориста местност на широк фронт и при лоши атмосферни условия завършва тази настъпателна операция. 4-а армия губи 1884 убити, ранени и изчезнали.
Велин Яворски
