Опитите да се върви към интегриран сектор на сигурност от 1998 г. насам се натъкват на нежеланието на МВР и на специалните служби да проведат толкова всеобхватна реформа, каквато беше проведена в отбраната в рамките на процеса на присъединяването към НАТО. Това заяви министърът на отбраната Велизар Шаламанов по време на дискусията „Рискове и стратегически избор пред България“, организирана от Европейския съвет за външна политика.
Военният министър коментира, че ЕС не e успял да създаде необходимия механизъм със съответната преговорна глава за правосъдие и вътрешни работи, който да стимулира такъв вид реформи. Това се отчете като грешка от ЕК и сега първо от там започват преговорите, след което се отварят другите глави по присъединяване, каза Шаламанов. Министерството на вътрешните работи остава нереформирано и „в момента МО е с под 40 000 души, а МВР работи с над 60 000, ако не се лъжа, бюджетът му е доста по-голям и продължава да иска още и още хора. А всеки път, когато гражданите имат реална нужда от защита, факсовете отиват в Националния военен команден център, за да изпрати армията, която е под 30 000, със свои екипи и със старото си оборудване да помага. Това е толкова жесток проблем, че ако не се адресира скоро, има сериозна опасност, секторът за сигурност да стане неуправляем“.
В изказването си военният министър подчерта, че проблеми с личния състав – „подготвен, и на изключително високо ниво“ – няма. Личният състав е доказал пълна съвместимост във всички учения. „Във всички операции, за които, за съжаление, техника в много случаи ни осигуряват съюзниците, нашите офицери и войници се справят отлично. Но това, което те очакват от българското правителство, е модерна техника, съвместима със стандартите на НАТО. Същото се отнася и за техниката, която военнослужещите използват в подкрепа на гражданските власти“, каза Шаламанов.
Всеки ден получаваме искания от кметове и областни управители. Няма друга институция в Република България, която да оказва толкова много подкрепа на гражданските власти – самолети за задачи по трансплантиране и спешни операции, хеликоптери за търсене и спасяване, безпилотни самолети за заснемане денем и нощем на опасни райони, спасявания при пожари, наводнения, открити боеприпаси и т.н. Това не става без модернизация, без попълване на техниката, категоричен бе военният министър, посочвайки, че според него най-важният стратегически избор за България е как да започне процесът на превъоръжаване.
При сегашния бюджет за отбрана модернизацията на армията не може да се случи без взимането на заем, коментира Велизар Шаламанов. „Ако някой си мисли, че по годишната бюджетна процедура с между 0 и 5% капиталови разходи България ще успее да подмени своето оборудване от времето на Варшавския договор, това няма да стане. Българската армия се е превъоръжавала няколко пъти в миналото, всеки път това е ставало с голям държавен заем и с ангажиране и даже създаване на българска отбранителна индустрия, която да може да поддържа този процес и това въоръжение. Дошло е време да се вземе това стратегическо решение.“
През последните 15 години са похарчени два милиарда лева, без да бъде съществено подобрена бойната ефективност на армията, припомни Шаламанов. Има остра необходимост от цялостна програма и нейното добро управление и финансиране, както и подкрепа от българската индустрия и наука, каза министърът и подчерта, че пари за превъоръжаване ще дойдат само когато е налице „изчистване от всякакви съмнения за корупция“.
(БА)
