Това, което служебното правителство се опитваше да прави, е на основата на приетата Бяла книга за отбрана, Стратегията за национална сигурност и Националната военна стратегия. Дори се опитахме да прегледаме Визия 2035. За съжаление, стратегическата ситуация стратегически се промени, което не е отразено в тези документи. Фактори за това са промяната в политиката на Русия с анексирането на Крим, сериозното й усилие да дестабилизира Украйна и продължаващото руско участие в дестабилизацията на други страни от Черноморско-Кавказкия регион. Създадените там замразени конфликти, както и откритата конфронтация с НАТО напоследък, използването на език, който обявява Алианса за противник, действията на стратегическата авиация провокират създадените отношения на партньорство между НАТО и Русия.
Трябва да отчетем и назрялата конфликтна ситуация с „Ислямска държава“, източник на рискови заплахи за сигурността в региона. Проблемът е, че и двете изменения могат да бъдат вписани не само в чисто военните заплахи, а и в заплахите от хибриден тип, които е трудно да бъдат посрещнати от отделна страна, още по-малко от отделно ведомство. Това още повече увеличава необходимостта от международна дискусия в рамките на НАТО и ЕС и в рамките на Съвета по сигурността в МС като висш орган за координация и ръководство на сигурността в Р. България.
Срещата на върха в Уелс се оказа наистина историческа. Първо поради сериозната смяна в стратегическата среда и поради дългия списък от въпроси, по които трябваше да се вземе решение. Отговорът на българското правителство бе План за действие по изпълнение на националните приоритети, свързани със срещата на върха. Този план е подготовка за участие на министрите на отбраната и външните министри в последващите срещи, първата от които е през декември, втората през февруари и следващата през 2016 г. във Варшава. Там ще се даде отговор на поставените в Уелс задачи по колективната отбрана, повишаването на готовността на силите, развитието на капацитета на способностите, особено на страните от Източна Европа, засилване на партньорствата, приложение на приетата стратегия за морска сигурност, за киберсигурност, енергийна сигурност, развитие на отношенията с Украйна. В този отчет е поместена както визитата, така и този план на действие.
Следващата стъпка, елемент на практическото приложение и продължение на тази политика, бе констатацията, че планът за развитие до 2014 г. всъщност приключва и има план за следващия период, който да е основан на Преглед на структурата на силите.
За съжаление не можахме да приемем изготвения доклад на бившия военен министър Ангел Найденов като основа за разработване за План за развитие на въоръжените сили 2015-2020 г., тъй като той не даваше отговор на много ключови въпроси. Затова постигнахме съгласие с нова заповед да бъде извършен нов задълбочен Преглед на силите и способностите с отчитане на ресурсите и решенията от Уелс и необходимостта от започване на истинска модернизация на армията, за да не кажа превъоръжаване. Стартиране, защото това не е въпрос, който може да се реши за година, две, три, пет. До 10 декември трябва да има такъв преглед, който да даде възможност да се разработи и приеме от МС нов план за развитие на Въоръжените сили.
Един от базовите постулати, които се предвиждат при този преглед, са запазване на числеността на БА, тъй като тя е под 30 хиляди и всяко намаляване без решителна модернизация практически води до голям риск. Бих посочил консенсуса, който се постигна, че хората са най-важният фактор в армията и съхраняването на високо подготвени военнослужещи, участвали в по няколко мисии, служили в различни структури на НАТО и на ЕС, с много опит от ежедневното дежурство на наша територия, включително в операциите, които съвместното командване на силите ръководи в подкрепа на гражданските власти, този най-ценен фактор за отбраната трябва да бъде съхранен. От тук произтичат действията по защита на социалния статус на военнослужещите.
Вторият постулат е, че ако не започне превъоръжаване на БА, която в основната си част е била въоръжена със съветска и техника от времето на Варшавския договор, което не само е остаряло, а и трудно за поддръжка. То е и несъвместимо с въоръжението и техниката на съюзниците.
Това е въпрос, който не търпи отлагане, въпрос на стратегически избор. Той изисква не само ресурс, но и много по-добро управление, включително управление на риска, изисква мобилизация на всички поддържащи структури около БА, в неин интерес и в интерес на превъоръжаването.
