Косовската настъпателна операция през октомври – ноември 1994 г. е финалният сблъсък на българската армия с фашистките сили на Балканите. В този брой публикуваме и карта за действията на Втора армия под командването на генерал-майор Кирил Станчев, на която е представено графично какви са били вижданията на българското военно командване, как да бъде прекъснато продължаващото промъкване на хитлериските войски към Дунав. Прелистим ли страниците от описаните достатъчно подробно действия, ще видим, че за подготовката точно на тази настъпателна операция е имало много малко време за подготовка. Планът за действията на армията бил ясен единствено само на карта, допълват военните историци след години и допълват, че Втора армия е действала при променена обстановка. Немското командване пренасочва оттеглящите се войски на групата армии „Е“ по маршрута Скопие, Прищина, Кралево, Сараево. Германското командване прави всичко възможно, за да осигури пътя през Косово поле. Намерението е да се изгради дълбоко ешелонирана отбрана на застрашените направления като се привличат допълнителни сили и средства. Но за да се случи това, е било необходимо да се осигури маршрутът срещу настъпващите три български армии – Първа, Втора и Четвърта, чрез изграждани на отбранителна линия и организиране на упорита отбрана.
Българското Главно командване поставя на Втора армия задачата да проведе нова настъпателна операция, като притисне към албанските планини немско-фашистките войски и унищожи последните хитлеристки ешелони, които се изтеглят от Гърция. Всичко това налага да се промени направлението на главния удар, като то е през Куршумлия,Подуево, Прищина. Новата обстановка налага да се сключи и допълнително споразумение между Главното командване на БНА и югославското военно ръководство. Тази „подробност“ и условие за действие на БНА не е за подценяване, защото на практика се урежда преминаването на български войски през самия град Ниш, а не по заобиколни пътища и маршрути. Не бива да се забравя и това, че посредничеството между БНА и югославското военно ръководство е на III Украински фронт.
В историята на участието на БНА във войната против хитлеро-фашизма Косовската настъпателна операция е четвъртата, с която завършва и участието на БНА в бойните действия под оперативното ръководство на III Украински фронт. Осигуряването на действията на БНА е изцяло за сметка на българската държава.
Срещу Втора армия (в нейния състав са 3 пехотни дивизии, бронирана бригада, 6-и пехотен полк от 4-а пехотна гранична бригада, 4-и конен полк и армейски части и подраздаления) е бойна група „Шолц“. В тила на българските части действат отделни албански фашистки групи и четници на Дража Михайлович, преоблечени в българска униформа.
Началото на настъплението е определено за 25 октомври. Два дни преди да започнат бойните действия, става ясно, че с Втора армия ще взаимодействат две югославски дивизии – 24-а и 4-а. През първите четири дни на операцията Втора армия не успява да пробие отбраната на противника на главното направление, но създава условия за обкръжение на противника в Подуевското поле. Освободени са много селища и са овладени важни височини. Германското командване взема решение да засили отбраната, като в бойните действия срещу една от българските дивизии – 6-а пехотна дивизия се изправя батальон от 21-ва SS планинска дивизия „ Скендербег”. Бойните действия на 6-а пехотна дивизия са подновени на 29 октомври, но противникът контраатакува с хитлеристки и албански фашистки части. След като боевете отминават, българското военно ръководство прави извода, че една от причините да не бъдат изпълнени първоначално поставените задачи, е изоставането на артилерията от бойния ред на пехотата. В края на октомври е взето решение в бойните действия да бъде включена и бронираната бригада, която до този момент е била в резерв. Заповядано е тя да се прегрупира и попълни с нужната техника и боеприпаси. Решението е да се подготви пробив на силния ляв фронт със силите на една пехотна дивизия (4-а пехотна дивизия), бронираната бригада (без моторизиран полк), една дружина и един батальон от 17-а югославска бригада.
Заповедта за настъплението е издадена на 31 октомври, като се посочват часът и денят – 8 ч. на 1 ноември. Боевете между 1 и 3 ноември са ожесточени. Двете български дивизии започват настъплението след засилена артилерийска подготовка. Срещу тях са специално подготвени войски за действие в планински условия, които повеждат нощни контраатаки. Бронираната бригада се включва в бойните действия през бойния ред на 19-и пехотен полк на 3 ноември ка,то обхваща Подуево от запад и от юг (бригадата заема изходни позиции със закъснение поради задръстване на основните пътища), но в 16.30 ч. освобождава Подуево и започва преследване на противника. През следващите няколко дни се водят упорити боеве. 6-а пехотна дивизия достига билото на Копаоник планина на 6 ноември, което принуждава хитлеристите да се подготвят за контраудар. Германското командване успява до вечерта на 6 ноември да противопостави пред фронта на Втора армия 3-4 сборни съединения. Владеенето на Копаоник планина определя и съдбата на Косово поле. Българската армия получава задачата до 30 ноември да овладее Косово поле и да развие настъплението към Рашка и Нови пазар. Пред нея се изправят укрепените Копаоник и Козница планина, които са сериозна преграда пред Косово поле. Бойните действия са затруднени от високите над 1000-1500 м планински масиви и проломът на р. Лаб, който е дълъг 14 км. Едва когато бойните действия приключат, могат да бъдат обобщени резултатите от тези бойни действия: преодолени са трудно проходимите Копаоник и Голак планина, овладяно е Подуевското поле, Косово поле и част от Метохия. Освободени са градовете Куршумлия, Подуево, Прищина, Вучи трън, Митровица, Нови пазар и още 156 населени места и 12 жп гари. Бойните действие се разпростират на площ от 5000 кв. км. Доста неща могат да бъдат добавяни към данните, но един от резултатите, който е постигнат, е, че хитлеристкото командване поради активните действия на българската армия и югославската войска не успява да изтегли от Егейските острови над 33 хил. войници. Военните историци обясняват сериозната съпротива на хитлеристките войски с това, че бойните действия се водят в близост до последните комуникации за оттегляне на група армии „Е“. Загубите от българска страна според официалните данни са 4893 убити, ранени и безследно изчезнали офицери, подофицери и войници.
Осигуряването
Снабдяването с оръжие и боеприпаси по време на бойните действия през октомври-ноември 1944 г. се осигурява от българска страна. Едва ли трябва да се пренебрегват тези „подробности”, защото за успешните действия само един боен дух не стига. Бойните припаси са били разпределени и осигурявани по следния начин: у бойците – 1, 0, в ротния обоз – 0, 5, в дружинния обоз – 0, 5, в армейските разходни и междинни складове – 3, 0. Всичко в армията – 5, 5 снабдителни единици боекомплекти. 1 боекомплект за пушка е 7-110, карабина – 60-90 патрона. За лека картечница – 1750-2750 и за тежка картечница – 4000-5200 патрона. За минохвъргачка – 60-160 мини, за 75 мм оръдие – 250 снаряда, за 105 мм оръдие- 150 и за 150 мм оръдие – 120 снаряда. При започване на настъпателните действия в дивизиите е имало по 2 боекомплекта като 1 боекомплект има в армейските складове. Близо 80 на сто от всички боеприпаси са били за артилерията. В раниците на войниците е имало по 2 хранителни дажби.
Велин Яворски
