Тези конструкции са издигнати на територията на държавите от бивша Югославия в периода 60-те – 70-те години на ХХ век. Поръчвани са от несменяемия дългогодишен лидер на федерацията Йосип Броз Тито и повечето от тях са мемориали на битките и на жертвите от Втората световна война. Изпълнени са от различни скулптори и архитекти, като целта била с мощна символика да се демонстрират увереността и силата на управляващата социалистическа партия. Ето защо авторите се обръщат към модното в средата на ХХ век архитектурно течение брутализъм и създават страховити футуристични творения. Впрочем това за нас не е новост, тъй като българските творци, вярно, едно десетилетие по-късно, също изпъстрят хълмовете на родината с подобни „чудовища”.
През 80-те години мемориалите привличат милиони посетители, сред които много югославски пионерчета. Те са част от доктрината за патриотично възпитание. След разпада на федерацията местата на паметта са забравени и оставени да се разпадат подобно на нашата „Бузлуджа”.
Нито в страните от някогашна Югославия, нито у нас някой иска да си спомня за комунистическите паметници. От началото на новото хилядолетие обаче тези чудновати творения се радват на подновен интерес. Те са преоткрити от къмпингуващи западняци, които с чист, необременен от соцдействителността поглед, оценяват красотата на монументите. Снимките им изпълват западни интернет сайтове и привличат желаещите да ги видят на живо. За западния ум тези творения приличат на излезли от холивудските фантастични филми.
Въпросът е могат ли монументите да просъществуват като чисти скулптури, извадени от някогашния контекст и героика. И не е ли време тук, на Балканите, да започнем успешно да продаваме малко социзкуството, като организираме специални турове до такива паметници, вместо да се срамуваме от тях?
Сфинксът от Никшич, Черна гора
Черногорските архитекти очевидно не са се впечатлявали от стилистиката на летящата чиния. Вместо това те са се обърнали към гръцката митология. Дали прилича на сфинкс или на харпия, или на сирена – сами решете. Никшич е вторият по големина черногорски град с население от 90 000 души. Препоръчва се за туризъм по две причини – първо, пълен е със паркове и други забележителности. Второ, градът има университетска атмосфера със собствен замък и два манастира. А иначе Сфинксът е мемориал на падналите по време на Втората световна война.
„Хилядолетният сокол“ от Подгарич, Хърватия
Изглежда този мемориал по-скоро ознаменува раждането на научната фантастика вместо падналите по времето на Втората световна война. Скулптурата е издигната през 1967 г. от Душан Джамония в памет на хърватското въстание през 1941 г. Да я объркаш със сайфай произведение е лесно, особено ако си фен на филма „Междузвездни войни“. Центърът на монумента има стряскаща прилика с космическия кораб на Хан Соло – „Хилядолетният сокол“. Американският двойник също е създаден през 70-те години на ХХ век. Издигнат е на хълм над малкото градче Подгарич. Мемориалът е поръчан от Йосиф Броз Тито, дългогодишния лидер на бивша Югославия.
Кубът на Ешер от Илирска Бистрица, Словения
Личи си, че Словения е по на запад. Мемориалното изкуство е близко до творбите на холандския художник Мориц Корнелис Ешер, познат със своите гравюри върху дърво и литографии, които изобразяват мозайки, невъзможни конструкции, безкрайни обекти и покрития на равнината. Сложният куб от Илирска Бистрица е посветен на падналите по време на Втората световна война словенски войници. Създаден е от Янец Ленаси през 1965 г.
Звездата на смъртта от Космач, Сърбия
Подобният на космически кораб сръбски монумент достига до звездите в отбелязването на падналите борци срещу фашизма. Мемориалът е изграден от шест свободно стоящи бетонни структури, всяка висока около 40 м. Паметникът прилича на космически кораб, изпратен да пътува във времето. Построен е през 1970 г. от неизвестен автор в модното за епохата архитектурно течение брутализъм. Конструкцията е в памет на партизаните, загубили 5000 души, срещу германските окупатори, южно от Белград. „Лъчите“ на космическия кораб всъщност символзират техните оръжия на свободата, „които продължават да стрелят“.
Пето…йника от Тиентище, Босна и Херцеговина
Един от многото неописуеми паметници, които бележат пейзажа в Босна и Херцеговина, е военният мемориал в Тентище. Двете стени са издигнати през 70-те години на ХХ век, за да отбележат битката при Сутеска по време на Втората световна война. Близо 7000 души умират в боевете, повечето от които цивилни.
Абстрактната конструкция силно напомня на паметника „1300 години България“ в градинката пред „софийското НДК“.
Ноевият ковчег от Митровица, Косово
Митровица се смята за едно от най-старите селища на територията на днешно Косово. Миньорският паметник е най-важният монумент в града. Построен е през 1973 г. от архитект Богдан Богданович, твърдят от Уикипедия. Издига се на Миньорския хълм в северната част на града. И макар да напомня за библейския Ной, всъщност представлява вагонетка, покачена на две колони.
Мемориалът е в памет на сръбските и албанските миньори партизани, дали живота си през Втората световна война.
Илинденско-Преображенската космическа станция в Крушево, Македония
ко се съди по паметника в Крушево, звездната ера в Македония започва още преди Втората световна война. През 1903 г. в разгара на Илинденско-Преображенското въстание е създадена Крушевската република. По-късно цялото въстание е жестоко потушено от Османската империя. Според Скопие и бивша Югославия жертвите на тази съпротива са довели до създаването на свободна Македония. В памет на въстанието през 70-те години е издигнат мемориалният комплекс с вид на футуристична космическа станция. Ако авторът на паметника не беше сложил надпис, който да указва за какво е, никой не би го свързал с въстанието. Сградата прилича на сърдечна клапа, но бяла на цвят и има десетина остъклени люкове. В Македония този паметник е символ на държавността.
Старгейт от Кадиняца, Сърбия
Когато човек гледа този паметник, веднага му става ясно откъде Холивуд е крал, за да създаде филма „Старгейт“. Мемориалът отбелязва геройството на работническия батальон към партизанския отряд Ужице, който през 1941 г. оказва яростна съпротива на германските войски в района. Пирамидата е създадена от белградския скулптор Стефан Живанович и е открита на 29 ноември 1952 г. с гравирани стихове от поемата „Кадиняца“ на ужичкия поет Савко Вукосавлевич. На мястото днес има и постоянна изложба на „Натовската агресия срещу Сърбия“. Може би авторът е искал да покаже, че падналите за свободата на това място са преминали в друго измерение, тъй като са притежавали специални технологии и умения.
„Обсерваторията“ в Гръмец, Босна и Херцеговина
Друг интересен обект от тази част на бивша Югославия се намира в планината Гръмец в Босненска Крайна. Част е от мемориалния комплекс „Корчаница“. По време на Втората световна война тази територия се намира под партизанска окупация и никога не попада в ръцете на германците. Недалеч от комплекса се намира по онова време и партизанското летище. Мястото символизира освобождението по време на Втората световна война. В действителност обаче е бетонен купол и прилича на футуристична обсерватория от друго измерение.
Хъмпти-Дъмпти от Сански мост, Босна и Херцеговина
Това разпукано яйце всъщност символизира обелиск според неговия автор. Решението за издигане на мемориала на жертвите от Втората световна война е взето през 1969 година. Първото предложение е било там да се издигне нещо като Вавилонска кула. Комисията го отхвърлила заедно с другата идея – паметникът да изобразява костите на жертвите. Наложила се идеята на сараевския скулптор Петар Кръстич за обелиск. Получило се разпукано яйце в стил брутализъм. Сега паметникът е изоставен, но има идеи за неговото възраждане.
Боряна Радева
