За впечатленията си от ІV фестивал на поезията в Брюксел, където се представиха 30 европейски държави, разговаряме с нашата представителка на него – Кристин Димитрова. Текстът на нейното стихотворение „Поверия“ беше преведен на датски и изложен публично на улицата през галерия „Анспах“.
Поверия
Съществува поверие, че когато
някой запали цигара от свещ,
един моряк умира.
Предполагам, сред моряците съществува
поверие, че когато се бръснат накриво,
един филолог умира. И гледат
да не се бръснат.
Важното е,
когато мислим един за друг.
Разговаряме с нея как е преживяла това престижно събитие, което измерва пулса на съвременната литература сред живите аудитории на европейската столица.
– Видях само шестима от поетите, с които заедно четохме – приятели от Белгия, Полша, Швеция, Исландия, Румъния. Рециталът ни беше в нощта на откриването – 25 септември, заедно бяхме и когато се откри изложбата на стихотворенията в галерия „Анспах“ на следващия ден. Другите ни четения бяха „Класическа поезия“ и „Е-поезия и слам“, планирани за различни дати през октомври. Местата на всяко събитие също бяха различни и замислени така, че да отговарят на темата.
Идеята на фестивала е единството ни в европейското многоезичие. Посланието е да се покаже важността на всеки език и способността му да прави изкуство, а темата беше „Движение“. Разбира се, особено важни са френският и холандският превод на стихотворението (човек може да се досети).
За да не се ограничава аудиторията единствено в залите, стихотворенията се разпространяват по най-различни начини: върху градския транспорт, из метрото, по автобусните спирки из града. В изложбата в „Анспах“ е същото: галерията е уличка по средата на мол в центъра на Брюксел. Наоколо са магазини, а ако човек погледне нагоре, вижда кладенец от етажи и вероятно офиси. „Галерията“ свързва два успоредни булеварда. Моето стихотворение там е „Поверия“. Условието беше да е под 10 реда.
Откриването на феста беше в Центъра за изящни изкуства БОЗАР – уникална сграда с лабиринт от зали и фоайета. В нея едновременно може да има опера, политически конгрес, изложба на фотография, театър, симфоничен концерт и т.н. Билетите за нашата вечер бяха от по 7 евро, а публиката – над 90 човека. Четохме по 6 стихотворения. Стихотворенията ми предизвикаха ръкопляскания, дори се чуха викове като на концерт. На другия ден един швейцарски дипломат ми каза, че си е поискал от организаторите едно от стихотворенията ми, „За бащата, който си изяде часовниците“. Имах рецитал в българското посолство по покана на посланика ни Веселин Вълканов. Беше организирал рецитал с пианист. Публика беше дошла и от Люксембург.
Лъчезар Лозанов
