Явно преходът наистина е свършил, щом и анализаторите му са вече все по-млади. Десант на ново поколение политолози и социолози съставиха своя разказ за последните 25 години, включвайки се в инициативата на агенция „Галъп“. Събраха се леви и десни, колкото и условно да е това в българското политическо пространство.
Представени бяха сравнителни данни за отношението на българите към държавата и политиката от началото на промените след 1989 г. до днес – по-точно от 1992 г. Любопитно е, че сега „гоним“ по-нисък оптимизъм, какъвто е имало през най-мрачния период на тези години от края на управлението на Жан Виденов – края на 1996 и началото на 1997 г., макар тази кота още да не е прескочена. Днес оптимистите за развитието на страната са едва 15%, а 61 на сто от българските граждани приемат прехода за пропиляно време. Отношението към институциите изкристализира в недоверието от 80%, с което е завършил живота си 42-рият парламент. Народното събрание е традиционно средоточие на негативизъм като знак за отношение към цялата политическа прослойка.
У нас партийните предпочитания са неотделими от образа на институцията – така действа представителната демокрация по тези ширини, макар и през 21-ви век. Що се отнася до доверието в президентската институция, която се опазва от злобата на деня, сега рейтингът й е съизмерим с този на президента Желев в края на мандата му. Доверието към кабинетите на прехода са сходни и са огледало на народопсихологията ни. Те потвърждават факта, че харизмата на лидерите действа, ражда популистки движения, но и също толкова бързо електоратът губи доверие. В края на краищата, според шефа на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов, социологическите изследвания показват не толкова как са работили институциите, а как ние сме ги приемали. Традиционно, който прави реформи и
който върши черната работа, губи рейтинг
Носталгията по времето на социализма е факт, както е факт критиката на българските граждани към икономическата политика след 10 ноември. Това потвърждава размислите на политолога Иван Кръстев „дали спечелилите не се чувстват като загубили“.
За червената и синята митология на прехода, през които текат историческите процеси, говори д-р Борис Попиванов от института „Иван Хаджийски“. Преходът, според него, има вече завършена идеологическа картина. Двете митологии, нямаме предвид лъжи, са почти огледални, противоположни интерпретации, а 1989 г. разделя събитията на преди и след. В речника на едната са комунистите, Държавна сигурност, Москва, а на другата Костов, подлога на Америка, Сорос. Всяка от гледните точки има основания, въпросът е не се ли превръщат в догма. Но и в двата случая рискът е от масовото невежество за историята и идеологическия примитивизъм. Черно-бялото мислене беляза прехода ни, но ако искаме да разберем обществото, трябва да чуем и двете гледни точки, убеден е Попиванов. Според него, България е на най-ниското ниво след Виденов при изследванията по отношение на това къде се намира днес. Десети ноември не е точково събитие, смята политологът, а резултат от развитие на процесите на либерализация. Но това беше път, за който готови рецепти нямахме и за който не намерихме опорна точка в българската традиция. Българските елити търсиха чужди заемки. Така че всичко, направено тук, си е дело на нашите елити. Мислейки за ефектите и дефектите на случването, Борис Попиванов констатира, че хората все по-малко гласуват за БСП, но
все повече си харесват социализма…
На спомена за него елитите не успяха да противопоставят нито фигури, нито идеи, нито икономически аргументи.
Преходът е икономическа трансформация, която беше пренебрегната заради формата, смята Първан Симеонов. Според политолога Борислав Виларов при нас нещата се случиха, защото се случиха при другите, но елитът ни нямаше виждания „икономиката накъде“. Психологически преходът не е завършил, но от 2007 г. ние извършваме нов, втори преход в рамките на ЕС.
Ако преходът се беше случил 10 г. по-рано, т. е. от хората, които имат спомен и за времето преди 1944 г., тогава щеше да има характер на реставрация, не на революция, а на контрареволюция. И щеше да бъде консервативен и десен, а не либерален. Битката се водеше с елитите на по-ниско ниво, а с тези на по-високо се сключваше сделка, „консенсус“. Дори Симеон Сакскобургготски не се осмели да даде алтернатива на този модел, каза Николов.
През 2007 г. с влизането в ЕС постигнахме всички поставени жалони на прехода, но той реално свършва сега. Това е
поколенчески преход
направилите го слизат от политическата сцена и влизат в учебниците по история, затова днес сме на ръба на нов преход. Сегашните 35-40 годишни ще подменят консенсусите от началото на прехода, от Кръглата маса. Важно е да знаем каква е природата на това поколение, споделя ли общи ценности и ще се справи ли с предизвикателствата. Политологът се страхува, че то е далеч от силата, която му е необходима.
За Тома Биков от Института за дясна политика преходът е революция. И всички трансформации в обществото ни за тези години – икономически, политически, ценностни влизат в тази парадигма. Ние се опитахме, според него, от полусоциализъм да преминем към ценностите на либералния модел. И ако има за нещо консенсус в обществото, това е, че трябва да се развиваме по демократичен път. Ние преживяхме всички травми на една революция, но либерален консенсус се постигна и в социалистическата партия, и в антикомунистическата опозиция. Революционните промени практически стартира самата управляваща на 10 ноември партия, а дали лидерите й тогава – Лилов, Луканов, Младенов и генерал Джуров, са осъзнавали, че стартират на практика революция, едва ли, смята Биков. Той определя българското общество като консервативно, което не прие докрай либералния модел. То докрай ще остане при традиционната си култура, в Изтока на Европа, гледайки на Запад. И така могат да се случат добри неща, оптимистично смята Тома Биков.
Оста комунизъм-антикомунизъм приключи
Затова е важно какво ни предстои. Традиционната левица и традиционната десница тръгнаха от различни точки и стигнаха до либералния център. Той, обаче, поглъща всички партии у нас, с изключение на ДПС. В този смисъл Реформаторският блок и БСП имат повече общи неща, отколкото РБ и ГЕРБ. А ГЕРБ заложи на българския консерватизъм. На тази партия й предстои да намери идеологическите основания за съществуването си, за да се превърне в българския вариант на източноевропейската тенденция, каквато има в лицето на Орбан в Унгария, разчитаща на консервативни слоеве на населението и залагаща на националния елемент. А това, което хората не приемат от прехода, е липсата на ред. Българските граждани очакват да им бъде казан този алгоритъм за ред и конкретните стъпки към него.
Четвърт век след началото на промените, основните спорове изглеждат разрешени. Дали има сценарии на прехода е тема, която остава в тези 25 години, казва Първан Симеонов. Започва спорът, като какво общество ще се развива България. Това ще е задача на новото поколение 35-40 -годишни, които излизат на политическата сцена.
Още поне 10 години преход предвидиха младите изследователи на обществото.
Време е за нова Кръгла маса, нищо че сме я заимствали от Полша на времето, заключи Димитър Ганев. Този път само за икономически реформи.
Росица Цонева
Веселка Венкова
