Тя е командир на едно от онези формирования във ВВС, до които пътят те води далеч от цивилизацията. И поне засега е единствената жена на командна позиция в системата на ВВС. На портала ни посреща с широката усмивка на уверена в себе си българка капитан Йоана Гигова.
„Доскоро там, където свършва областта, имаше знак за внимание и една табела: „Добре дошли в Европа!“ Така тръгва разговорът ни за службата на тази земя, където се пресичат четири области и времето сякаш е спряло.
Естествено първият въпрос е за избора – защо радиолокацията е станала професионалната съдба на капитан Гигова. По думите й в рода няма военнослужещи, а и самата тя не е подозирала какво я очаква, след като избира да кандидатства тази специалност. Завършва езикова гимназия в София. Всъщност първата й голяма мечта е да бъде пилот, но малко не й достига за Алма матер в Долна Митрополия и решава да избере факултета ПВО в Шумен. Защото най-важното е да бъде близо до авиацията и в редиците на ВВС. Редът и дисциплината във военното училище не я стряскат. Твърди, че по принцип е дисциплиниран човек и още от юношеските години се грижи и учи сама, далеч от родния Червен бряг.
Випуск ‘2003, с който Гигова завършва специалност „Радиотехнически войски“, попада в специалния щат на министъра на отбраната заради липсата на щатни места за випускниците. Разпределена е в Първа радиотехническа бригада с щаб в Божурище. Близо две години е инструктор командир на взвод. Служи в оперативно отделение и казва, че много от нещата в службата е научила тук. И така до февруари 2005 г., когато се представя на тогавашния командир на военно формирование 44380 подполковник Панов и заема длъжността старши техник на радиолокационна станция П-37. Интересното е, че до момента по длъжностна характеристика тази позиция не може да се заема от жени заради облъчването. Но тогава забраната отпада. „Определено нямах представа за ежедневното оцеляване на хората в такива поделения“, откровена е сега капитан Гигова. Мястото няма собствен водоизточник формированието захранва водоема, с който разполага, от външен водоизточник и водата не е подходяща за пиене. Всеки ден трябва да се мисли за транспорта на хората. Единственият автомобил за целта е уазката. Само за дневната смяна. Дежурните разчитат на личните си автомобили, защото липсва междуселищен транспорт.
Особеното предизвикателство на службата, както в повечето радиолокационни формирования, е зимата. А пък и тази кота с надморска височина близо 400 м е населена и от „себеподобните“, както на шега се изразява Йоана, щом срещне например змии. Чакалите също са сред обитателите на тази иначе свободна за подобни земни жители планина. Прибавя и случаите, когато настъпи повреда в станцията и сред смразяващите зимни виелици трябва да се отстрани. А ръцете ти буквално залепват за антената. Но това е неизменната част от пейзажа на тази обител – далеч от света на уюта, на градските удобства и глезотии.
Службата й тръгва с обучение на станцията в продължение на два месеца. Следва допуск до носене на бойно дежурство като дежурен техник. И започват 24-часовите дежурства. Тогава командир е майор Митев, негов заместник е майор Личев. От него капитан Гигова приема военното формирование. Благодарна е на началника на станцията капитан Марков, на старшините и сержантите на станцията, които според нея са с най-сериозния опит. „Не съм се притеснявала да почерпя знания от тях, независимо от това, че съм по-старша по звание. И още се уча.“ Кариерата й преминава и през началник на радиолокационната система. И идва длъжността зам.-командир на формированието.
Самочувствието – що е то?
По-голямата част от хората живеят в областния или в по-малките близки градове. Офицерите са по-малко от пръстите на едната ръка. Откакто капитан Гигова е тук, личният състав покрай реформите е намален почти наполовина. Въпреки това формированието е самостоятелно, с всички документи, с отделна регистратура, складове и хранилища. А за сержантския състав е категорична – разчита много на него. Щом сърцето на системата е разчетът, основно техниката се поддържа от сержантите и войниците, допълва капитан Йоана. Офицерите също помагат, но са ангажирани доста с административна работа.
От март 2013 г., когато става зам.-командир до момента капитан Гигова дава дежурства като всички останали. В противен случай идват некомпенсирани часове за състава. А командирът е човекът, който трябва да осигури почивките на хората.
Формированието е сертифицирано по TACНEVAL през 2008 и 2011 г. Това е техническа оценка, давана от комисия на НАТО по определени условия и изисквания, на които то трябва да отговаря и е в състояние да предава информация към общата въздушна обстановка над Европа. Личният състав участва във всички национални и учения с международно участие и най-важното – в мисията „Ер полисинг“. И щом става дума за тази единствена мисия в мирно време на територията на страната, няма как да не споменем за зачестилите миналата и тази година полети на самолети от Руската федерация над неутрални води в Черно море, близо до нашата граница и десетките изпълнени реални мисии на дежурните ни изтребители. За тези събития капитан Гигова е достатъчно лаконична: „За последната година не съм виждала толкова самолетоизлитания, колкото за цялата ми служба. За нас като професионалисти това е шанс, тъй като в такива моменти най-много се разчита на военните радари. Задължително те трябва да се поддържат в изправност. Точно затова толкова се залага на модернизираните РЛС. Ученията през последните години дадоха голям ръст в опита ни, тъй като те са предшествани задължително от подготовка на специалната техника и на личния състав за дежурство“.
А обективната оценка за успеваемостта в работата на формированието става по стандартна оперативна процедура, по която се оценява 24-часовото оперативно бойно дежурство. След всяко участие в учение командването изготвя доклад и обективен контрол. От това проличава колко е успешна системата във воденето на радиолокационно наблюдение.
Самочувствието на разчетите покрай наситените събития – учения и реални мисии по „Ер полисинг“ – Йоана коментира така: „Хората се усещат полезни. Те са мотивирани. Но се иска още. Всичко опира до осигуряването на резервни части за техниката. Защото така ще се разбере, че тази система е ценна и трябва да се поддържа“.
Екзотиката жена командир
Жена в армията вече е често срещано нещо. Но жена командир е рядкост, коментира капитан Гигова. Във формированието проблем няма. Хората са свикнали с мен, защото съм тук от 2005 г. Повечето от тях познават и семейството ми и добре ме приемат като ръководител. Изпълняват задачите, които им поставям. Старая се да съм максимално обективна. Но за външния свят, за обществото това е необичайно, за другите военни формирования – също. Някак странно е, като се наредя сред останалите командири мъже. Усещам го, не се притеснява да признае жената командир.
Не крие, че идването й на това място, е свързано със семейството. От 2004 г. е омъжена за военнослужещ от Сухопътни войски. Шансът да са заедно е длъжността в това радиолокационно формирование. Покрай службата идват и двете деца. Отглеждат ги далече и без помощта на най-близките.
И така всеки ден – ставане в 5 ч., пътуване по 65 км в едната посока, дежурствата. Но и благодарността към другия капитан в семейството – за разбирането и помощта. А как иначе?
Но нещата не свършват дотук. Макар да признава, че не гледа далеч в бъдещето, спор няма, че ще кандидатства във Военна академия, защото намеренията й са да върви напред. „В службата влязох с голям хъс, реформите се опитаха да го попречупят малко, но въпреки всичко продължавам, колкото и да е трудно. Искам формированието и личният състав да се запазят, да продължаваме участието си в опазването на въздушния суверенитет на България.“
А дали съжалява за избора си, отговорът е: „ Всички важни решения съм вземала сама. Затова не съжалявам“.
Силвия Желева
