Д-р Тереза Сабонис-Хелф е професор по „Стратегия за национална сигурност“ в Университета за национална отбрана във Вашингтон, където преподава от 2001 г. Работи и като хоноруван преподавател към програма „Наука, технология и международни въпроси“ на университета „Джорджтаун“. Има докторска степен по политология от Университета „Емъри“ и магистърска по международни отношения от „Принстън“. Била е част от консултативния екип на адмирал Джеймс Ставридис, върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (2009-2013 г.) и е участвала в проект на Харвардския институт за международно развитие в Централна Азия като съветник по енергийната и екологична политика.
Проф. д-р Тереза Сабонис-Хелф от Националния колеж по отбрана на САЩ изнесе пред академичния състав и обучаемите на Военна академия „Г. Ст. Раковски“ лекция на тема: „Глобални тенденции в енергийната сигурност“. Тя изтъкна историческата перспектива като допълнителен фактор за сегашното състояние на енергийната политика в Европа. Сабонис-Хелф очерта и трансформацията в енергийния диалог между Русия и Европа от времето на Съветския съюз до днес. „До 2006 г., Русия бе считана за надежден доставчик на газ въпреки промените в структурата на международната система през тридесетгодишната търговия с газ. Дори и днес след две газови кризи Русия продължава да бъде най-важният газов доставчик за Европа. В действителност не трябва да се забравя, че енергийната зависимост между Европа и Русия е взаимна, като Европа остава най-големият експортен пазар за „Газпром“. Според руското законодателство „Газпром“ трябва да продаде 70 на сто от своя продукт на вътрешния пазар при субсидирани цени и само 30 на сто на международни, което поставя компанията във финансово затруднение“, изтъкна проф. Хелф.
Тя посочи, че силовият баланс в енергийните пазари се измества в полза на Европа, тъй като страните от ЕС не се нуждаят от толкова газ, колкото преди. Търсенето продължава да намалява в много части на ЕС в резултат на ниския икономически растеж и прехода към алтернативни енергийни източници. Проф. Хелф обсъди и настоящата ситуация на енергийната сигурност в България. Тя отбеляза, че Русия исторически е притискала България да не диверсифицира своите енергийни източници чрез регионални междусистемни връзки и местния добив на газ. Въпреки това във всяко следващо правителство се е преследвало развитието на газопровода „Южен поток“ въпреки неговото несъответствие с правилата на вътрешния енергиен пазар на ЕС. Развитието на проекта, според д-р Сабонис-Хелф, разкрива порочните практики за завладяване на българския енергиен сектор от частни местни и чужди държавни интереси. Вместо разработване на големи енергийни, инфраструктурни проекти д-р Сабонис-Хелф заяви, че българското правителство трябва да инвестира в мерки за подобряване на енергийната ефективност. Тя подчерта, че България не се нуждае от повече електроенергия, а трябва да ограничи загубите при производството и преноса й. Според различни оценки, близо 70 на сто от произведената електроенергия се губи по пътя си към крайния потребител.
Проф. Хелф коментира и новината за намаленото налягане в тръбите за доставки на газ от Русия през Украйна за България. По думите й това е много значимо напомняне за това какъв би бил ефектът от евентуално спиране на доставките на газ. „Мястото на България в ЕС е такова, че големите ползи са в бъдещето“, заяви професорът по национална сигурност и член на Колежа по отбрана на НАТО Тереза Сабонис-Хелф. Тя допълни, че позицията на страната ни в момента е трудна от гледна точка на необходимостта за повишаване на цените на електроенергията, например, до нивата на европейските и други подобни реформи. По думите й интересите на София не са същите като тези на много страни в Европа. Тя метафорично сравни местоположението на България в Европа с това „да си купиш най-лошата къща в най-хубавия квартал“.
Д-р Сабонис-Хелф завърши експозето си с анализ на руските алтернативи за износ на газ. Тя твърди, че въпреки намеренията на Кремъл проектът за построяване на газопровод за Китай не е икономически изгоден, както и че заради огромните инвестиционни разходи е малко вероятно да бъде печеливш, ако цените на природния газ не са значително по-високи от днешните нива.
Светлозар Стоянов
