Тръгваме надолу по брега на реката Майн във Франкфурт. Решили сме да стигнем до онзи мост, по който преминават основно влакове, да продължим по една от алеите по брега и да стигнем до една от забележителностите на града – Железният мост. Оглеждаме се дали не идва някакъв влак, макар че покрай перилата има специално определено място за пешеходци и велосипедисти.
Спираме по средата, релсите са притихнали, иска ни се да чуем онази мелодия, която да ни подскаже, че скоро може да премине влак –товарен или пътнически.
Едва ли има какво особено да се гледа на самия мост, но се надяваме, че когато стигнем средата му, ще можем да видим панорамата на част от града и по-точно – високите сгради, поради които този град е наричан и Манхатън. Панорамата, която се открива пред погледа, когато спреш по средата на съоръжението, е трудна за описание. Както казват, трябва да видиш, за да повярваш.
Погледът се плъзва нагоре по течението на реката, стига там някъде до някой от другите мостове, които едва ли не са нужният придатък на големия град. Слизаме от този наш първи обект и тръгваме по алеята покрай реката. Припомняме си какво сме чели за историята на града на Майн, който за първи път е упоменат като Франкфурт със своето настояще име в официален документ от 22 февруари 794 г. Тогава той се е наричал francono furd по географското си разположение до брода, където се сливат реките Майн и Рейн, в самия център на Империята на франките.
Днес това са само исторически факти, които могат да обяснят в известна степен какво е било значението на реката за по-нататъшното развитие на града, за който не напразно се говори, че е транспортен, финансов и панаирен център. Няма как през тази река да не бъдат строени мостове, които да свързват двата бряга и в тях да няма някакъв
символ, който се ражда с времето
Стигаме до Железния мост. Отляво е Заксенхаузен, където се намират повечето от музеите на града. Решаваме да тръгнем по самия мост, за който не може да се каже, че му липсва внимание от многобройните туристи, гости, посетители на града. Спираме в началото за снимка за спомен, която вярваме, че няма да е единствената. Още повече, че и тук ни посрещат безброй окачените катинари и катинарчета, които са поставени почти навсякъде. Дали пък те не натежават повечко на снагата на моста?
Железният е дълъг 170 метра. Изработен е от кована стомана, предназначена специално за него. Най-известният мост в града се ражда през 1869 г. поради необходимостта да може да бъде преодолявана реката по древния Alte Bruecke, а Железният мост бил само железопътен. Изграждането на това съоръжение се е извършило за сметка на местните жители и затова се обяснява и любовта им към този тесен пешеходен мост. Представяте ли си как хората искат свободно да преминават от единия на другия бряг, но как не могат да осъществят това свое желание, просто защото по него преминава железница.
Някои казват, че историята на моста може да послужи като образцово показателна, за да може да се разбере характерът на жителите на този град, на неговите отдавнашни предприемачески традиции. Онези, които описват този мост, уточняват още, че основната конструкция лежи върху две основни опори. Тя наподобява железопътните мостове от края на миналото и началото на настоящето столетие. Още от самото начало този мост е предвидено да бъде изключително за пешеходци. В средата на XIX в. единственият Стар мост във Франкфурт отеснява: по него минават и се движат пешеходци, фиакри, пощенски карети, товарни коли…
Жителите на града не един път поставяли в кметството искането да бъде изграден втори мост. Отговаряли им, че пари в градската хазна няма. Тогава се ражда идеята този мост да бъде изграден с пари не от градската хазна. През юни 1867 г. във Франкфурт създават нещо като акционерно дружество, в което всеки, желаещ да участва в него, може да придобие акции на стойност от 100 гулдена. Гарантирана е и годишна 5-процентна лихва.
На 29 септември
1869 г. Железният мост е открит
Мостът е знак на времето си, символ е на индустриалната епоха. Върху него е изписан и цитат на древногръцки: „По винно-черното море плавам към чуждоземците за мед“. На този мост се възхищават художниците-експресионисти. За да могат да бъдат покрити разходите от 120 хиляди гулдена и да бъдат върнати парите на вложителите, се въвежда такса за преминаване от 1 крайцер. Имало и годишен абонамент – 6 гулдена. Към 1866 г. разходите за строителството вече са били изплатени.
Мостът става собственост на града и преминаването през него е безплатно. По този начин е решен и един от инфраструктурните проблеми. Само за сведение за онези, които решат да разгледат града пешком – над Майн днес има още един пешеходен мост, който е нагоре по течението на реката.
И още нещо – опитайте се да видите и какъв е животът под мостовете. Той също така е доста интересен и не влиза официално в нито един туристически каталог. Тогава може би ще разберете, че мостовете във Франкфурт си имат и мелодия. Едни са в ритъма на летящите влакове, други на преминаващи трамваи и автобуси, трети на човешки стъпки. Само че преди това е нужно да минете по тях.
Велин Яворски
