О. з. майор Ганко Бенев е председател на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в България (СВВБ) в Ловеч, и дългогодишен кореспондент на в. „Българска армия“. Автор е на осем книги с военна тематика, детска и художествена литература.
Роден е на 25 ноември 1944 г. в с. Велчево, община Априлци, а в рода си има няколко изтъкнати военни. Закърмен е с военни песни, които обичала да пее баба му. Единият му прадядо е хайдутин, другият – народен будител, обича сладкодумно да си спомня о. з. м-р Бенев.
Първите си литературни опити прави като ученик. Мечтае за офицерска кариера, но неговата майка твърде рано възпира мечтите на единствения си син. Вземат го войник в Ямбол, иска да остане на свръхсрочна служба, но не му разрешават, тъй като го подозират във връзки с горуневци. Принуден бил известно време да се укрива от тоталитарната власт в изоставена къща след арестуването на бунтовните генерали през април 1965 г.
Бенев завършва българска филология и история във Великотърновския университет. Учителства в Къкрина, известно време работи и в Севлиевския край, където един мандат е зам.-директор на училище-интернат. Професионалният му път в ония години минава под тайното наблюдение на тоталитарната власт, обявила го за неблагонадежден.
След възстановяването на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва той работи в местната организация, произведен е в секретар и говорител на Съюза. В същото време дейността на СВВБ в Ловеч не върви, но колоритният Бенев бързо въвежда ред в бойните редици и още на първото събрание, на което е поканен, се превръща в неформален лидер на организацията.
Първата му книга е „Бунтовният генерал“, посветена на вуйчо му ген.-майор Мичо Ерменов, видна фигура след горуневци. Следват поетичният сборник „Мамо!“, детски стихосбирки, спомени на ветерани от войните. Според проф. Банко Банков военната мемоаристика на Бенев (по-специално сборникът със спомени „Ветерани от Ловешкия край в Отечествената война 1944/45 г.“) се родее с достиженията в областта на народопсихологията и проучванията на Иван Хаджийски и Найден Шейтанов. Думите на о. з. кап. ІІІ ранг Николай Филипов за книгата „Ветерани“ са още по-категорични: „Авторът не само е записал и осмислил откровенията им във вид на заразителни монолози и диалози, които на много места звучат поетично… Така доказва, че е поет и в прозата“.
Редакцията на в. „Българска армия” поздравява своя дългогодишен кореспондент и сътрудник Ганко Бенев и му желае крепко здраве и творческо дълголетие!
Светлозар Стоянов
