Вили Бранд е един от ключовите политици от втората половина на ХХ век. Затова и представянето на книгата на сина му за него, историка проф. Петер Бранд, е събитие. „Вили Брант. С други очи.” (Опит за представяне на политиката и личния живот на Вили Брант), с издател международния журналист Симеон Василев с помощта на фондация „Фридрих Еберт“, е събитие и по друга причина. Рядко най-близките хора се наемат сами да напишат такъв текст. Както каза ректорът на СУ проф. Иван Илчев, книгата е сравнима по сила с тази на Вера Мутафчиева за нейния баща. Някои казват, че няма памет за миналото. Има, твърди Илчев, но от нас зависи да не я изкривяваме.
Но животът и кариерата на Вили Бранд, един от съзвездието от най-големите западни държавници и политици от времето и края на Студената война като Хелмут Кол, Франц Йозеф Щраус, Хелмут Шмит, е видян и пресъздаден от Петер Бранд със самостоятелно становище и поведение като професионален историк.
Вили Бранд винаги се е придържал към правилото, че няма дълготрайни отношения, без баланс на интересите. За широката публика е видима историческата му заслуга за падането на Берлинската стена и обединението на Германия, архитект и строител на Източната политика. Той остава като част от Големите фигури в процеса на историческа трансформация с промените от 1989 г.
На осветената от нашите тогавашни информационни източници част от общоевропейската политическа сцена Вили Бранд (Willy Brandt на немски език) се появи някак си изведнъж и с трясък. Цитирам каре от водеща страница на съветското списание „За рубежом“ в началото на 60-те г.: „Име: Вили. Фамилия: Бранд. Професия: Подпалвач“. Това беше най-клеймящото определение по време на Студената война.
Пред смаяния поглед на хората от моето поколение кметът на Западен Берлин Вили Бранд, дръзко упрекнал Джон Кенеди в мекушавост, стана първостепенен фактор на политика, която му донесе Нобелова награда за мир. Как стана това? Какъв е секретът на това
съчетание на твърдост и добронамереност
осъществено в гранична ситуация. Книгата на Петер Бранд хвърля обилна светлина върху този може би най-важен въпрос. Защото не е само от кръга на историческото любопитство, на историческото познание, значимо и за хората от моето поколение, които ще могат да видят Вили Бранд без идеологически очила, и за днешните млади, за които цялата епоха е твърде избледняла. В днешните обстоятелства политическият стил на Вили Бранд придобива все по-актуално значение.
Днешният свят е по-сложен от света, с който се прости Вили Бранд преди 22 г. Уравнението и на европейската, и на глобалната политика е с повече неизвестни. Възниква впечатлението, че качествата на онези, които го решават, сякаш са по-малки. Дори това да е привидност, да не забравяме: историята невинаги намира личностите, които отговарят на националните, регионалните или глобалните задачи.
Преживяваме дефицит на идеи, усещаме дефицит на адекватни политики. Събитията в Украйна и в Близкия Изток са достатъчно ясен сигнал за нуждата от преоценка и обновяване – и от нова източна политика, и от нова политика в отношенията Север-Юг.
Поради стечението на различни обстоятелства ние се намираме пред входа на втора Студена война. Особено важно става да се припомни изходът от онази, която успяхме да надживеем.
Преди броени дни канцлерът Ангела Меркел нарече обединението на Германия политическо чудо. Може да се каже, че следвоенна Германия стана нещо като страна на чудесата: беше възстановена чрез икономическо и обединена чрез политическо чудо. Мисленото връщане към 1989 г. трябва да буди не толкова учудване, колкото размисъл. Пътят към чудото беше рационален, той беше трасиран. Трасираха го Ostpolitik в Германия и Перестройката в Русия.
„Източната политика“ на канцлера Бранд беше необходима предпоставка, за да се стигне до „Западната политика“, „новото мислене“ на генсека Горбачов. Берлинската стена материално въплъти и окончателно завърши метафоричното понятие Желязна завеса. Политическата алтернатива във Федералната република беше
„промяна чрез конфронтация“ или „промяна чрез сближаване“
Инерцията беше конфронтационна. Да се обърне тенденцията, означаваше да се плува срещу течението. Вили Бранд беше архитектът, строителят и двигателят на новата Източна политика, афористично изразена като „промяна чрез сближаване“.
От книгата на сина му разбираме до каква степен неговият баща, министър на външните работи, а след това федерален канцлер, си е давал ясна сметка, че по този начин се променят вътрешните политически сили в Източния блок. Може би най-голямата сила на Вили Бранд се дължи на дълбокото и точно разбиране на връзката между европейския процес и германското обединение.
Ostpolitik беше мина, заложена под политическия фундамент на Берлинската стена. Сривът на Стената беше многофакторно обусловен, но не трябва да се мисли, че е бил предопределен. През 80-те г. СССР се изправи на кръстопът, на който трябва да се избира между ресталинизация/милитаризация и радикална десталинизация/мирен процес. Инерцията беше милитаристична. Политическият разум сякаш нямаше алтернатива.
Проблемите, с които се сблъсква обществото във второто десетилетие на ХХI век, са генетично свързани с проблемната ситуация, в която живя и работи Вили Бранд:
Глобалният баланс Изток-Запад
Оста Север-Юг (потребността от мостове е по голяма отвсякога, а дистанцията между „златния милиард“ и „гладуващия милиард“ се превръща в пропаст)
Европейската интеграция напредва и заедно с това се натъква на рифове и предизвикателства: вътрешни центробежни процеси и външно „поглъщане“ от трансатлантически мегарегион. Европейският кораб се нуждае от точен компас. Вили Бранд го притежаваше. Той беше федералист и виждаше в бъдещето Европейски съединени щати. Германското обединение: „Берлинската стена падна преди 25 г., но Германия е още разделена“, писа преди дни „Вашингтон пост“.
Ако съпоставим 4-те ключови теми от времето на Вили Бранд, ще се откроят релефно две неща: дълбокото разбиране на Бранд за взаимовръзката между различните „етажи“ на проблемната ситуация (глобален, рационален и национален), от една страна, и от друга – общата основа, на която той търси решение – неговия демократизъм. Това е
секретът на неговия политически стил
на неговата прозорливост и на неговата личност. Не би могло да се каже по-точно от знаменитата характеристика, която му дава Фелипе Гонзалес, цитирана в книгата: Германец до мозъка на костите си, европеец по убеждение и гражданин на света по призвание. Политическият светоглед на Вили Бранд е изграден върху широта на разбиранията и политически прагматизъм.
Книгата възпроизвежда политическия стил на Вили Бранд, неговия антидогматизъм, реализъм, търсене на конструктивни решения, липсата на лична дребнавост и на заслепяваща политическа злоба. Както пише проф. Петер Бранд, „Неговото политическо кредо „както, така и“ би могло да послужи и за характеризиране на неговата личност, това голяма „И“…
Проф. Петър-Емил Митев,
Институт „Иван Хаджийски“
Валери Тооров, журналист: Диалогът срещу конфронтацията
Книгата е личен поглед върху историята на една личност и историята на една епоха. Много е трудно син да пише за баща си. Но книгата се стреми към обективна оценка и на личността, и на обстоятелствата, в която е била подложена. Няма по-силно свидетелство от личното. Затова и книгата има много достойнства за хората, които са преживели тази епоха.
Това е поглед отвътре върху една голяма личност, изиграла ключова роля в най-трудния период на конфронтация в Европа, на Студената война. Това е и един анализ на възможностите да се търсят политически решения в този момент. Един анализ на колебанията, на съмненията в Германия между политическите опоненти, в политическите коалиции. И виждаме с колко сложни перипетии са взети решения, които играха ключова роля за самата Германия, за отношенията Изток-Запад и за отношенията с един труден партньор, но гарант за сигурността на континента като Русия.
В книгата има много паралели към днешния ден, когато някои анализатори говорят, че сме в навечерието на нова Студена война. Опасно е да се развива тази мисъл. Книгата показва как диалогът може да превъзмогне и най-тежката конфигурация.
Росица Цонева
Фото КрасимирТодоров
