Поне 670 млн. лв. няма да бъдат събрани до края на 2014 г. от ДДС. Близо 318 млн. лв. няма да влязат в хазната от акцизи. От данък печалба ще бъдат събрани 73 млн. лв. по-малко. Общо само от тези три пера в бюджета няма да постъпят 1,061 млрд. лв., съобщи финансовият министър Владислав Горанов в парламента при актуализацията на държавния бюджет за тази година.
Не може да бъде изхарчено несъбраното. Тази простичка логика обаче влиза в противоречие със Закона за държавния бюджет. Там освен очакваните приходи са записани и предвидените разходи. Те, образно казано, са законово „заковани“ и ако няма пари за тях, трябва или да се орежат, или да се намерят средства за финансирането им. Да се реже на думи е лесно, но когато това заплашва нормалното функциониране на държавата и заплатите на много сектори от националното стопанство, трябва да се борави по-внимателно с желанието за „шев и кройка“ на бюджета. Но каквито и евфемизми да употребяваме, истината е една – пари няма.
Къде са приходите от данъци?
Правителството е надценило приходите, като мантра повтаря ГЕРБ още от края на 2013 г., когато кабинетът на Пламен Орешарски внесе в парламента разчетите на държавата. Тогава политици и независими експерти предупредиха, че в хазната от данъци няма да влязат в най-добрия случай 1 млрд. лв., а в най-лошия – около 2 млрд. Не е трудно човек да се досети, че приходите са завишени, за да могат да се заложат по-големи разходи. И това ясно проличава от прогнозите на предишните управляващи.
През март 2013 г. служебният кабинет на Марин Райков предупреждава, че се забелязва забавяне в растежа на БВП, което се дължи на по-слабото външно търсене и реален спад на българския износ (0,4%) и на чуждите инвестиции година по-рано. Основен двигател на икономическия растеж от 2012 г. нататък е вътрешното търсене. Следва прогнозата, че през 2014 г. БВП ще бъде 83, 315 млрд. лв. Между 35 и 38% от тях се преразпределят през данъчната система.
На 29 май 2013 г. кабинетът „Орешарски поема управлението, а на 30 октомври актуализира прогнозата. В нея очакваният БВП вече е 81, 582 млрд. лв. „Забавянето на растежа на вътрешното търсене, което започна още от края на 2012 г., продължи и през първото полугодие на 2013 г., като за годината се очаква спад от 0,9% основно в резултат на понижението при инвестициите“, признава тогавашният финансов министър и сегашен депутат от ДПС Петър Чобанов. Чуждите инвестиции, които през 2008 г. бележат небивал пик в най-новата ни история, са се сринали до равнището на Марианската падина. Остават парите от ЕС и чудо, което да вдигне вътрешното потребление. Независимо от собственото си предупреждение в края на годината Орешарски предлага приходи и залага разходи, които неизбежно водят до дефицит от 1, 336 млрд. лв.
На 16 януари 2014 г. кабинетът на БСП и ДПС отново актуализира собствената си прогнозата. На 17 април упражнението се повтаря за нуждите на бюджета за 2015 г. Очакваният БВП пада на 80, 699 млрд. лв. В ранната есен на тази година БВП е вече малко над 79 млрд. лв. Останалото го знаем – следва предложение за актуализация на държавния бюджет в средата на лятото. Приета е само частта за Здравната каса, като разходите й се вдигат с 225 млн. лв., и то за сметка на орязване на парите на министерства и ведомства. Три месеца по-късно парламентът е на изходна позиция – обсъжда втората актуализация.
Какво показват отчетите?
На базата на оперативните данни към края на октомври 2014 г. събраните данъчни приходи са 78, 7% от предвидените в бюджета. По същото време на миналата година постъпленията са 89, 8%, съобщава Владислав Горанов. Има обаче разходи, които са неотменими и колкото и да стяга колана финансовият министър, в края на октомври дефицитът вече е достигнал 1, 775 млрд. лв. За сравнение към 31 октомври 2013 г. той е 443 млн. лв. „С всички тези допускания общият дефицит по консолидираната фискална програма се очаква да достигне 2, 993 млрд. лв., или 3, 7% от БВП“, предупреждава Горанов.
Увеличаване на данъци при криза? Абсурд!
Няма икономист по света, който би препоръчал липсващите пари в държавния бюджет да се осигурят с увеличаване на данъците при криза. Затова звучи логично декларираното от управляващата коалиция намерение за запазване на облагането на доходите и потреблението в рамките на действащите в момента ставки – по 10% за фирмите и гражданите, 20% ДДС и акцизи, които тази година няма да бъдат увеличавани. Логиката е ясна – щом и при тези ниски проценти не могат да бъдат събрани предвидените приходи, надали това ще стане при по-високи ставки. Вдигнат ли се данъците, укриването им ще се превърне в национален спорт, предупреждават специалистите.
Любопитното е, че политическата сила, в чийто мандат бе въведен 10% плосък данък, БСП, предложи връщането към прогресивното подоходно облагане на гражданите точно сега. Социалистите настояват за приемане на 4-степенна скала от 10, 12, 15 и 20% при 4080 лв. годишен необлагаем доход. А също и завишаване на необлагаемия минимум с 15 на сто за първо дете и 10 процента за второ.
„Бюджетният ефект от въвеждането на прогресивното данъчно облагане и облекчение за деца ще бъде загуба в размер на 811 млн. лв., в това число 772,5 млн. от необлагаемия минимум и 38,5 млн. лв. от облекченията за деца“, пише в доклада на временната бюджетна комисия. „Атака“ пък настоява за въвеждане 6-степенна скала, като най-ниската ставка е 10, а най-високата – 43%, а необлагаемият минимум – 4801 лв. годишно. Предложенията и на двете партии не бяха приети, тъй като бюджетът догодина не може да се лиши от тези пари.
В Западна Европа облагането е високо
Икономически развитите държави в Западна Европа масово облагат доходите на своите граждани и фирми с пропорционален данък. Има страни, където изземването надхвърля 50% от получените през годината приходи. Повечето бивши социалистически държави прилагат различен по размер плосък данък.
Колкото по-развита икономически е страната, толкова повече са ставките за ДДС, сочи справка със статистиката на ЕС. Най-напредналите страни прилагат най-ниски ставки на налога.
Страна Корпоративен данък Максимален ДОД ДДС
България 10% 10% 20%
Румъния 16% 45% 24%
Унгария 10% 19% 16-27%
Латвия 15% 23% 12-21%
Литва 5-15% 42% 21%
Испания 30% 42% 4-10-21%
Швеция 22% 56,6-67% 6-12-25%
Швейцария 25% 45,5% 8%
Данък върху доходите на физическите лица в Германия – в евро (1 евро = 1,95 лв.)
Годишна данъчна основа Данък
От 0 до 8354 0%От 8355 до 13 469 14%-23,97%
От 13 470 до 52 881 23,97 – 42%
От 52 882 до 250 730 42%
Над 250 731 45%
Данък върху доходите на физическите лица в Холандия – в евро (1 евро = 1,95 лв.)
Годишна данъчна основа Данък с осигуровки Данък без осиг.
От 0 до 18 628 33% 1,85%
От 18 629 до 33 436 41% 10,45%
О 33 437 до 55 694 42% 42%
Над 55 693 52% 52%
Татяна Иванова
