Георги Тодоров участва в пет последователни войни от 1878 до 1918 г. Започва като редник и достига до най-високото звание за времето си – генерал от пехотата. Той е не само един от малцината военни в света с такава военна кариера, но и показателен пример за днешното време, в което думата патриотизъм е натоварена с доста значения, дори символики. Заради тях пък от време на време избухват празни спорове, дали може да си хем европеец, хем патриот.
Ген. Георги Тодоров обаче е верен в изконния смисъл на думата – любов към родината и саможертва за опазването й.
В кръга на любопитното трябва да споменем, че той е брат на добилия легендарна слава езиковед Александър Балан и чичо на съветника на Борис III Станислав Балан. Родовата памет говори, че и останалите им трима братя оставят ярка следа в историята на България. Мартин е столичен кмет от 1905 до 1908 г. и по негово време се правят Централна баня, Халите и Боянския водопровод. Атанас е основоположник на съдебната медицина и вещо лице по делото срещу Яворов за убийството на Лора, като доказва, че не той е причинил смъртта й. Най-малкият от петимата, Михаил Балански, полага основите на топлофикацията у нас с направата на парното отопление на царския дворец.
За тази съдба на братята трябва да отдадем дължимото и на вуйчо им Димитър Греков, известен политик от старата Консервативна партия – завършил право в Екс ан Прованс още през 1875 г., наричан „един от бащите на Търновската конституция“. Пръв от Болград към България по поръка на Димитър Греков, който тогава адвокатства в Браила, тръгва най-големият брат Георги, роден през 1858 г., бъдещият генерал. Едва завършил Болградската гимназия, научил, че се създава в Кишинев българско опълчение, през 1877 г. заминава с няколко свои съученици през Браила и дома на вуйчо си за Букурещ. В Кишинев първоначално се записват 700 души, но после в редовете им се вливат още и заедно с присъединените към тях бойци в Букурещ достигат 7400. Георги Тодоров и съучениците му се присъединяват към руските войски в Зимнич. Бъдещият генерал
не участва в боевете на Шипка
защото е зачислен в руска част, която извършва охранителни операции на прохода. След това е прехвърлен в София във военна финансова част.
При него един по един пристигат и братята му. Скоро обаче Георги Тодоров, решил да се посвети на военното дело, заминава да учи в руската Николаевска генералщабна академия в Санкт Петербург, наречена на руския император Нниколай I. Научил за готвещата се Сръбско-българската война, той се връща в София и не завършва последния й курс. Назначен е за командир на т. нар. Летящ отряд във Видин. Първата му битка на 3 ноември 1885 г. завършва с отстъпление. Планът за битката срещу сърбите при Кула, в която наред с войската участват и 800 опълченци и 300 доброволци, е частта на капитан Георги Тодоров да настъпи фронтално. Войниците на началника на резерва кап. Георгиев трябва пък да ударят в тил по пътя Зайчар-Кула. Сърбите са в капан, но разбират, че ще бъдат разбити и преминават в отчаяно настъпление към тила си. Кап. Георгиев е тежко ранен, ротите му, останали без началник, отстъпват и мнозина са пленени. При това развитие на битката и кап. Георги Тодоров заповядва отстъпление през с. Грамада към Акчар. Там стяга бойците си. Междувременно сърбите обсаждат Видин. На 15 ноември отрядът на Тодоров спира атаките при Акчар, а на следващия ден пробива обсадата, като сърбите са изненадани, че българите не стрелят срещу тях, а се хвърлят напред с командата „На нож!“
През следващата година капитан Тодоров
има дял в детронирането на княз Батенберг
Това става не само заради убежденията и русофилството му, но и заради приятелството му с един от главните организатори Петър Груев, също бесарабски българин, който през 1886 г. е началник на Военното училище. Князът абдикира, но и заговорниците са арестувани за кратко, а след това емигрират в Русия. Георги Тодоров е уволнен от армията, но след година върнат в редовете й. Кариерата му тръгва нагоре и за 10 години достига до чин полковник. През 1910 г. е назначен за командир на Седма Рилска дивизия.
Голямата му слава е по време на Балканската война. Дивизията му, чийто състав е 37 000 души, преминава границата при Кочериново (тогава българско-турската граница е там). През това време турският Струмски корпус предприема настъпление през Кресненското дефиле с плана да настъпи в България при село Бараково.
На 9 октомври 1912 г. двете войски водят битка край Симитли. В резултат на българската победа настъплението на турците е спряно. Дивизията настъпва към Солун с намерението да изпревари гърците при завладяването на града. Битува мнението, че гърците са изпреварили нашите войски с няколко часа. Ето обаче какво пише в рапорта до Генералния щаб ген. Тодоров: „Чуждата преса публикува върху завземането на Солун кореспонденции, в които се казва, че гърците първи са влезли в този град. За да възстановя истината, аз намирам за необходимо да изложа следните данни: …изпратих моята армия на 3 км пред Солун. В същото време гърците се намираха на 17 км от града при реката Вардар. Обаче един от моите ескадрони влезе в Солун. Видях, че бяха изпратени тренове от Солун към Вардар, за да докарат два батальона гръцка пехота. От позициите, които бяха завзели гърците, не биха могли да пристигнат в града за един ден“.
В интерес на истината българска част влиза първа в Солун и първата й работа след възторженото посрещане (б. а. – по това време в града живеят основно македонски българи и евреи) е да открие пощенска станция. На следващия ден в града влиза и тогава престолонаследникът княз Борис. За това величава дело на ген. Георги Тодоров днес знаят малцина, защото след по-малко от година в резултат на Лондонския мир Солун е отнет от България в резултат на сложни дипломатически ходове, а е известно, че българските политици нямат целеустремеността на българските войници.
В първите две години на Първата световна война ген. Георги Тодоров е
командир на Втора българска армия
която настъпва по познатите му места в Македония и Солунско. През 1917 г. е изпратен на Добруджанския фронт, а от 8 септември 1918 е фактически главнокомандващ на българската армия, защото титулярът ген. 
Никола Жеков е болен. На 16 септември на целия Западен фронт от Дойранското до Охридското езеро войските на Антантата откриват силен артилерийски огън. При Дойран от войските на англичанина Джордж Милн са убити и ранени близо 12 000 души, срещу само 1800 българи. При Добро поле обаче фронтът е пробит и командващият фронта ген. Георги Вазов получава заповед от главнокомандващия Георги Тодоров да отстъпи. На 29 септември 1918 г. България капитулира, а по ирония на съдбата капитулацията е подписана в Солун, града, в който преди 6 години ген. Тодоров влиза като победител. След това става генерал-адютант в двореца, но до края на 1918 г. напуска армията.
Седма пехотна Рилска дивизия
Сформирана е през 1904 г. с Указ №88/30 от декември 1903 г. Щабът й е разположен в Дупница. Голяма част от офицерите и войниците й подпомагат революционните борби на Вътрешната македоно-одринска организация. По време на Балканската война за броени дни през октомври настъпва от Дупница и Кюстендил с три колони на юг. Завладява Делчево, Благоевград, Пехчево, Кочани, Кукуш и Солун. През февруари 1913-а е прехвърлена с гръцки кораби в Дедеагач (днес Александруполис) и става част от състава на Четвърта българска армия, командвана от генерал Стилиян Ковачев. Звездните воински миг ове са десантът при Шаркьой и победата при Булаир на Галиполския полуостров, с която запазва българския тил, и благодарение на нея става възможна победата при Чаталджа. Турските загуби от битката са около 20 000 души. Победите й по пътя към Солун, превземането на града и битката край Галиполи е определят като бойната единица на българската армия с най-голям принос по време на Балканската война. По време на Междусъюзническата дивизия, все така командвана от генерал Тодоров, през май отново е прехвърлена в Македония и в състава на IV армия взима участие в Брегалнишките боеве при Калиманци. С двете победи при Булаир и Калиманци генерал Тодоров се доказва като висш стратег. За него дори се пее и в песента „Титан Калимански”.
Игор Илиев
