Ако десантните действия в Нормандия от 6 юни 1944 г. бяха завършили с неуспех, то втората половина на XX век щеше да се развие по друг начин. Ако е имало събитие от Втората световна война, което е можело да промени хода на историята, то отблъскването на съюзниците от нормандските брегове щяло да доведе до катастрофа. Малка е била вероятността немските генерали да осъществят заговора си за атентат срещу Хитлер. Той можел да преразпредели Изтока и така да спечели време, докато междувременно на сцената щяха да се появят новите секретни оръжия на Третия райх, а Съветската армия, командвана от Сталин, щеше да се изправи срещу наново въоръжения Вермахт, снабден с великите изобретения на немската военна индустрия до този момент.
Днес приемаме за даденост, че проведената на 6 юни 1944 г. операция, позната като D-day, е била успешна. Тогава обаче съществувала реална опасност десантните действия да се провалят и немците да изчакат, за да отблъснат врага в морето, както направили в Диеп през 1942 г. Чърчил пък се страхувал да не се появи още един „Първи ден при Сома“, взел 60 000 жертви. Освен това сутринта на 6 юни 1944 г. Айзенхауер тайно започнал да пише черновата на прословутото си съобщение, което днес със сигурност щеше да бъде широко известно при евентуален провал на операцията. Текстът започва така: „Нашият десант в района на Шербур-Хавър не доведе до удържането на плацдарм… Войската, авиацията и флотът направиха всичко, което можеха да направят. Ако има някой, който е виновен за неуспеха, то това съм само аз.“
Но ако тогава немското разузнаване правилно било разтълкувало доказателствата, които имало,
Айзенхауер щял да залезе като победен
и опозорен командир. Но немският разузнавателен щаб бил объркан, измамен и изигран при погрешните тълкувания на намеренията на съюзниците. Ключовите въпроси, задавани от служителите в разузнаването: „Ще нападнат ли съюзниците? И ако да – къде и с каква сила?“, получили три погрешни от четири възможни отговора от висшите офицери и техните началници.
Но ситуацията не се развила по този начин само защото немците не са осъзнавали, че съюзниците са пристигали. Напротив, те очаквали нападението. През януари 1944 г. командирът на Западните чуждестранни армии полковник барон Алексис фон Рьон получил важно съобщение от таен агент на една от немските разузнавателни служби в Англия, в което се казвало, че се очаквало генерал Айзенхауер пак да пристигне в Англия. След поражението на немците в Северна Африка през 1943 г. една такава среща можела да означава само едно: 1944 г. се очаквало да бъде годината на втория фронт и Айк щял да командва нахлуващите войски от Запад.
След като съюзниците не могли да прикрият, че нападението е неизбежно, те решили да всеят объркване в немската разузнавателна служба. Организацията, която трябвало да заблуди немското висше командване, била уникална група, а именно „Съюзнически щаб за заблуждаващи действия“, известна като „Лондонска контролираща секция“. Нейната главна задача била да обърква немското висше командване и Хитлер относно намеренията на съюзниците за десантните действия в Нормандия.
Хитлер добре осъзнавал, че главен приоритет на съюзниците било да го измамят и заблудят. През март 1944 г. той казал на командирите си от Западния фронт: „Каквито и съсредоточавания на кораби да има, те не са доказателство или индикатор, че изборът за атака е паднал върху който и да е от секторите на Дългия западен фронт от Норвегия до Бискайския залив“. Както и други командири, дотогава
Фюрерът считал, че е единственият способен разузнавач
и решил да диктува условията на своите разузнавачи професионалисти.
„Поддръжник“ било името, което използвали съюзниците, за да обединят в едно всичките действия за нарочно заблуждаване на врага, използвайки немската разузнавателна система за препредаване на фалшиви съобщения. Тези действия имали две основни цели: първо, да отслабят военните сили на Хитлер, карайки го да разпръсне ключовите си дивизии и армии в цяла Европа, от Норвегия до Балканския полуостров; втората цел била да забави немската реакция срещу нападението на съюзниците за по-дълго време.
Истинското коварство се състояло във финото изопачаване на фактите, целящо да заблуди немския щаб за времето и мястото на десанта и за размера и разположението на съюзническите армии. Тези доклади били пълни с объркваща информация, която трябвало да бъде внедрена в немската разузнавателна система. Удивително е, но част от нея съдържала абсолютна истина. Единственият проблем пред немските плановици бил да открият коя част от информацията била истинска? На модерния език на разузнаването, целта на Лондонската контролираща секция била да залеят немската разузнавателна служба с данни, повечето от които били „мълва и клюки“.
Освен това британските служби за сигурност МИ-5 ефективно проучвали и контролирали всеки познат немски агент в Англия. Вместо да екзекутират повечето от „тъмните“ шпиони, изпращани от Абвера, немското разузнавателно бюро, през 1940 г. и 1941 г., специален британски екип от МИ-5 подготвял вербуването им още при пристигането им в Англия и по-късно организирал нещата така, че те да започнат да работят за британците, изпращайки фалшиви съобщения до бившите си началници. Изправени пред дилемата да се изправят пред стрелковия взвод на Лондонската кула или да прекарат времето си в топли, безопасни къщи, където щели да бъдат в домашен арест, снабдени с радио, за да изпращат фалшиви сигнали до немските контролиращи органи, повечето агенти ставали много отзивчиви към сътрудничеството с британците.
При операцията „Твърдостта на Севера“ — един от подплановете на плана „Поддръжник“, било докладвано, че измислената „Британска 4-а армия“ се намирала край Единбург, в Шотландия. Освен това, немците можели да засекат постоянните радиовръзки на „4-та армия“ по местното административно радио. Всъщност „4-а армия“ никога не била повече от 40 души, главно щабни офицери и няколко снабдени с безжична техника оператори, които произвеждали контролирани секретни съобщения по радиочестотите.
Тези разузнавателни доклади трябвало да бъдат допълнени от други източници, които лондонската контролираща секция знаела, че немците щели да използват. Фотографското разузнаване било малко вероятно да бъде използвано за проверяване разположението на британските войски в Единбург. Затова организаторите на плана решили да предоставят на немците „подходящи мишени, чрез които да захранят разузнавачите от Абвера с подходящата за тях информация“. На брега
до Дувър бил построен фалшив склад за нефт
снабден с тръби, помпи, контейнери за нефта, като дори били отразени в пресата посещения на място от британския крал Джордж VI. Немските снимки, правени от 34 000 фута височина, не можели точно да отразят и разкрият, че заснетото било дървен фалшификат. Тълкувателите на снимките не можели точно да определят, че стотиците танкове, паркирани при овощните градини на Кент били само надуваеми гумени подобия на танковете „Шърман“. Дори един фермер наблюдавал как неговият бик влязъл в схватка с един от тези „танкове“ и силно изненадан видял как пробитият фалшификат се спукал и издишал. Флотските кораби в Медуей заедно с водолазите, които влизали и излизали от морето, също изглеждали като истински. Всъщност Лондонска контролираща секция изграждала илюзията, за да принудят немските танкови дивизии във Франция да се придвижат на 150 мили източно от истинското място на нападението.
Светлозар Стоянов
