Александър Македонски превзема Акра през 332 г. пр. Хр. През 638 г. градът попада в арабски ръце, а в 1104 г. е превзет от кръстоносците. В 1187 г. той е отвоюван от Саладин. След падането на Йерусалим под мюсюлманска власт през 1244 г. Акра остава една от последните военни бази на кръстоносците в Светите земи. През 1517 г. е включен в Османската империя на Селим Първи. През 18-и век вече запустелият град е отново изграден. Оттогава са изградените от османския Йезар Паша и запазени до днес укрепления на града. През 1799 г. градът е обсаждан безрезултатно 61 дена от войските на Наполеон. На 17 май 1948 г. е превзет от частите на Хагана. Днес градът има 45 600 жители, от които голяма част са израелски араби, живеещи в старата част на града. Акра е известен и като морски курорт и рибарско пристанище. Развива се и металообработвателната промишленост.
В тази мека есен казахме сбогом на българския „рицар без броня“ Валери Петров, но в Израел със „здравей“ поздравихме твърде атрактивния „Рицарски турнир на кръстоносците“, достигнали до бреговете на Обетованата земя и построили внушителна крепост Акра (на иврит Акко). Град Акко е обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.
Легендата разказва, че дължим това на рицар благородник, който сменил вярата си и преминал да са бие на страната на мюсюлманите. Той им помогнал да завладеят непревземаемата крепост. Знае се, че по-късно дори
Наполеон не успял да превземе Акко
Единственото условие, което поставил този рицар, чието име кръстоносците зачеркнали от всички книги в знак на позор, за предателството си, било да се съхранят изцяло крепостите и постройките на кръстоносците. А те били наистина много интересни. Имало е например севилска улица – точно копие на сгради, каквито е имало по него време в Севиля. Тя е завършвалата площад „Милано“ – копие на площад в италианския град. По този начин и френските, и датските, и всякакви други рицари увековечавали родните си места, а и това бил начинът да избягат от носталгията.
Мюсюлманите просто затрупали с пясък рицарския град до покривите на сградите, такъв, какъвто е бил, а над него, на получената височина изградили нов – с къщи, пазари, канализация. Той и днес съществува и също е старинен и красив. Типичен източен град…
Водени от легендата, археолозите от цял свят почват да копаят под градските площади, но така, че да не ги разрушат. И пред очите им се разкрива чудо: запазени изцяло рицарски дворци, църкви, болници, столови за бедни на Ордена на хоспиталиерите. А също така крепостни стени, хиподруми, дворци на ордена на Тамплиерите, които между впрочем са прародителите на днешното банково дело.
Нов метод за археологически разкопки
на голяма площ, които да не повредят сгради и инфраструктурата на „горния град“, който също е исторически резерват, се прилага тук. Още по-големи са успехите им в реставрацията. При разкриването на сводовете, които държат покривите, открили, че при затрупването част от колоните са паднали и ако изринат пясъка, има опасност сградите да се срутят. Тогава започнали да изграждат нови колони не отдолу нагоре, както е обикновено, а постепенно отгоре надолу. В тези с по-голям диаметър е предвидено да бъдат поставени асансьори за инвалиди, защото се надяват този обект да се посещава и от хора със специални потребности.
И сега часове са нужни, за да се обиколят вече освободените от пясъка монументални сгради, църкви и хиподрумите, е почистен едва 5 на сто. Предполага се, че
поне още 3-4 поколения ще има да работят
по този обект
Върхът на атракциите там е рицарски турнир, точно на място, където наистина са били правени турнири. В златотъкана дреха с плащ и корона самият
Ричард Лъвското сърце дава благоволението си за започване на турнира
В предварителния кръг рицарите трябва да покажат сръчности и сила и да успеят да нанижат на копието си горяща и висяща на въже гривна, препускайки на кон или отново препускайки да успеят да вдигнат и пренесат на разстояние чувал с пясък, без да го разсипят. След това започват единоборствата. Всеки от рицарите носи флаг с цветовете на националното знаме и с отличителната хералдика на рода – започват двубоите. Победителят в цялото състезание получава лично от ръцете на краля златен венец.
Що се отнася ди конете, които участват в този турнир – те са кинозвезди, участвали в многобройни исторически филми. Много са силни – освен, че трябва да издържат върху гърба си рицаря с всичките му доспехи и оръжие, те самите са с броня. Същите коне участваха и в две оперни постановки на израелската Арена де Верона, която се намира в подножието на крепостта Масада в Юдейската пустиня, близо до Мъртво море.
Искра Декало,
специално за в. „Българска армия“
